Решение № 3734 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3734 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Я. М. К. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20221100111182 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предявен от С. С. С., с ЕГН **********, чрез адвокат Б. Б. – САК, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв., претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, по повод на което било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 41429/2010 г. на СРП и НАХД № 17269/2014 г. по описа на СРС, 18 състав, което е приключило с влязла в сила на 25.10.2017 г. оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди, считано от 31.10.2012 год. – датата на привличане на ищеца като обвиняем, до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът С. бил привлечен като обвиняем с Постановление от 31.10.2012 г. на разследващ полицай при 09 РУП – СДВР по ДП № 2390/2010 г. , пр.пр. № 41429/2010 г. на СРП, за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. с чл.

129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. С Постановление на СРС ищецът бил освободен от наказателна отговорност и делото било внесено в СРС за търсене на административно - наказателна отговорност, като било образувано НАХД № 17269 по описа за 2014 г. на СРС. С Решение, постановено на 09.10.2017 г., влязло в законна сила на 25.10.2017 г., ищецът С. бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Сочи, че срокът на разследването срещу него не е разумен.

Ищецът излага твърдения, че е управител на фирма „М.Е.“ ООД, което дружество е специализирано в поддръжка на електропреносни мрежи, не само в страната, но и в 1 чужбина. Сочи, че в пряка причинна връзка с повдигнатите му обвинения и криминалистични регистрации е претърпял неимуществени вреди, изразили се в ограничаване на достъпа до обекти със специален достъп, което се отразило негативно на авторитета му пред колегите и клиентите на дружеството; уронване на доброто му име като човек, професионалист, накърняване на честта и достойнството му, дългогодишен стрес и влошаване на цялостното му физическо и психическо здраве.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и след предоставената му възможност за това, ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и размер.

Излага, че през по – голямата част от висящността му, производството е било в съдебната си фаза, за чиято продължителност ответникът не следва да отговаря. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди в пряка причинна връзка с наказателното производство. Оспорва иска по размер, като поддържа, че претендираната от ищеца сума е завишена и несъответстваща на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, реално претърпените вреди и трайната съдебна практика по аналогични случаи.

Оспорва началния момент, от който се претендира законна лихва върху обезщетението, като заявява и възражение за частичното й погасяване по давност за периода от три години назад преди датата на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Постановление от 31.10.2012 г. на разследващ полицай при 09 РУП – СДВР по ДП № 2390/2010 г., пр.пр. № 41429/2010 г. на СРП, ищецът С. С. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от 09.09.2014 г. по пр.пр. № 41429/2010 г. на СРП за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, прокурорът при СРП е постановил материалите по преписката и досъдебното производство да бъдат изпратени на СРС с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.

78а от НК на обвиняемите, сред които и С. С..

С Решение /представено по делото / от 09.10.2017 г., постановено по НАХД № 17269/2014 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, влязло в законна сила на 25.10.2017 г., ищецът С. е оправдан по повдигнатите му обвинения.

За установяване на търпените неимуществени вреди в хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Х. М.. Св. М. е дългогодишен служител във фирмата на ищеца „М.Е.“ ООД, като последната заемана от нея длъжност е изпълнителен директор. Дава показания, че повдигнатото обвинение на ищеца за предумишлено неизпълнение на работата, му се отразило ужасно. Променил се като човек, емоционално също, затворил се. В продължение на 5 години ищецът трябвало да ходи в полицията, където го снимали, взимали му отпечатъци, а също и да се подписва. В тази 2 връзка, според свидетеля М., ищецът С. не можел да изпълнява задачите си извън България.

Колегите в офиса гледали ищеца странно. Той се сринал емоционално, спрял да се занимава с физическа подготовка и да обръща внимание на здравето си. През първите месеци отслабнал с 10 килограма.

Останалия, ангажиран по делото доказателствен материал ( трудов договор от 10.08.2004 г. на Л.А.; Длъжностна характеристика на Л.А.; Допълнително споразумение за промяна на длъжността; Служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; Извадка от книга за проведен дневен инструктаж; Инструкция за безопасна работа с подемно – транспортни машини и съоръжения; Извадка от книга „Оценка на риска“; Извадка от оценка на риска на работните места; Заповед за определяне на лице, което да изпълнява задачите, свързани с осигуряване на безопасни условия на труд, Програма за премахване и ограничаване на риска; Тематичен план за дейността на Комитета по условия на труд, Протоколи за проведени заседания на Комитета по условия на труд, Ревизионна книга на СПО; Акт за първоначален технически преглед на повдигателно съоръжение, Ревизионни актове за извършени прегледи на СПО;

Приемо – предавателен протокол за предадени лични предпазни средства на Л.А.), съдът не обсъжда подробно и поотделно, тъй като не е годен да установи релевантни за предмета на доказване факти.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Легитимиран ответник по иск с процесното правно основание е Прокуратурата на РБ, като процесуален субституент на държавата / чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ /. На обезвреда подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице / чл. 4 от ЗОДОВ /.

Установени са по делото предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – Прокуратура на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, предвид обсъдената по – горе доказателствена съвкупност – повдигнатото на ищеца незаконно обвинение в престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което е оправдан с влялото в сила Решение по НАХД № 17269/2014 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.

Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца С. С. болки страдания, вследствие на незаконното му обвинение в процесното престъпление. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана например в Р ешение № 166 от 13.06.2019 г. по гр. д. № 4391/2018 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 69 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 2802/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС ; Решение № 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др., обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или други наложени ограничения, както и дали проведеното наказателно производство е приключило в разумен срок. При определяне размера на обезщетението е от значение също, доколко обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състоЯ.е на пострадалия.

3

По делото се установи, че ищецът е привлечен като обвиняем на 31.10.2012 г., а решението, с което е оправдан е влязло в сила на 25.10.2017 г., когато е преустановено и продължаващото 5 години състоЯ.е на несигурност относно изхода на наказателното производство и съпътстващите всеки участник в наказателно дело обичайни отрицателни преживявания като стрес, притеснения и неудобства.

На следващо място спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение – „подписка“, която обаче е засегнала възможността му да изпълнява служебните си задължения извън територията на Република България / показанията на св. М. /, доколкото съгласно чл. 60, ал. 1 от

НПК мярката задължава обвиняемия д а не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

Обвинението е повдигнато за квалифициран състав на престъпление, което не е тежко, съгласно дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 от ДР на НК, тъй като според чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до 2 години или пробация.

Не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, относно вида и броя на процесуалните действия, извършени с негово участие.

Съдът съобразява на следващо място, че ответникът, макар да е повдигнал незаконното обвинение, е освободил ищеца от наказателна отговорност и е внесъл делото в СРС с предложение за налагане на административно наказание – глоба по чл. 78а НК.

От показанията на св. М., които съдът кредитира като достоверни и обективни и не се опровергават от останалия, събран по делото доказателствен материал, се установява, че ищецът е търпял обичайни болки и страдания в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение – сринал се е емоционално, затворил се е, нарушено е било доброто му име сред колегите във фирмата, спрял да се занимава с физическата си подготовка и да обръща внимание на себе си здравословно, променил се личностно.

Други негативни последици, извън посочените, които да утежняват интензитета на засягане на личността на ищеца не са установени по делото.

Съобразно с изложеното съдът намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е обезщетение в размер на сумата от 5 500 лева, до която предявеният иск е основателен, като за разликата над 5 500 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева искът следва да се отхвърли.

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решението по НАХД № 17269/2014 г. на СРС, с което ищецът е оправдан (т. 4 от ТР № 3/2004 г., т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – респ. от датата 25.10.2017 г., а не от датата на привличане на ищеца като обвиняем на 31.10.2012 г.

От ответната страна по делото е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва за забава на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД към датата на исковата молба.

Вземането за лихва се погасява с 3-годишна давност и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 25.10.2022 г., съдът намира, че възражението на ответника за недължимост на лихва за забава поради изтекла погасителна давност е основателно. Съдът приема, че следва да се уважи претенцията за законна лихва, считано от 25.10.2019 г., а за периода от 24.10.2019 г. до 25.10.2017 г., включително, претенцията за заплащане на законна лихва 4 следва да се отхвърли като погасена по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.