Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35153 от 05.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18246/2023
Вид
Определение № 35153
Подписан
05.10.2023
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35153 гр. София, 05.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110118246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу А с. С - град, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 20 000 лв., представляваща неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В исковата молба се поддържа, че ответникът нарушава принципа на решаване на адм.д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ в разумен срок. Твърди се, че противоправното деяние на ответника, изразяващо се в бавене на делото, причинява на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на предявения иск предвид обстоятелството, че в СРС е образувано по – рано дело между същите страни с идентичен предмет – гр.д. № 59462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав. Ето защо моли съда да прекрати производството по делото. Претендира разноски.

С Разпореждане № 115129/19.09.2023 г. с оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на производството и за целите на извършване на проверка дали е налице процесуална пречка за развитие на същото, е изискана информация относно страните, предмета и етапа на производството по гр.д. № 59462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав.

От съдържанието на изисканите документи се установява, че въз основа на идентична искова молба между същите страни и на същото основание е образувано по – рано производство по гр.д. № 59462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав. По цитираното гражданско дело по описа на СРС, 32 състав, Е. Д. М. е предявил срещу А с. С - град иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лв. на основание чл. 2б ЗОДОВ – представляваща претърпени неимуществени вреди поради неразглеждането на адм. д. № 1

12469/2018 г. по описа на АССГ в разумен срок. В постъпилата по делото справка от 32 състав е посочено, че делото е на етап разглеждане в първо открито съдебно заседание на 31.10.2023 г. – т. е. висящо.

Видно от приложеното копие от исковата молба по гр. д. № 59462/2022 г. на 32 състав на СРС, то същата е сходна с подадената по настоящата производство, като между двете производства е налице пълен обективен и субективен идентитет. Освен, че са образувани от Е. Д. М. срещу А с. С-град, то и по двете производства се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер от 20 000 лв. за забавено разглеждане на адм. д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ. Без значение е посоченият в исковите молби период на увреждането, доколко съдът пред който е образувано първоначалното производство взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска до приключването на съдебното дирене – арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК.

При така установеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено. С тази разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

Идентитетът на страните, предмета и искането между настоящото производство и посоченото по-горе производство по гр. д. № 59462/2022 г., е установен по несъмнен начин.

Искът е предявен срещу един и същ ответник, в обстоятелствената част на исковата молби се визира едно и също основание на претенцията – за забавено разглеждане на адм. д. № 12469/2018 г. по описа на АССГ. Идентитет е налице и по отношение на заявеното искане – да се присъди обезщетение за едни и същи неимуществени вреди в размер на сума от 20 000 лева. По отношение на посочените в исковите молби периоди, за които се претендира присъждането на обезщетение, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че с оглед принципа за присъждане на генерално /интегрално/ обезщетение за неимуществени вреди, то и посочването от страна на ищеца на период, за който претендира такова обезщетение, не е индивидуализиращ претенцията му белег (в този смисъл и Определение № 49 от 29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 257/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 582 от 14.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4426/2018 г., IV г. о., ГК и др.).

По изложените съображения съдът приема, че е налице пълен идентитет между настоящото и по-рано образуваното в СРС производство по гр. д. № 59462/2022 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, поради което са налице предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на настоящото дело.

При този изход на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от 2

ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 18246/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Д-*, бл. ****, да заплати на А с. С – град, с адрес: гр. София, ул. „Г.В № 17, представляван от председателя Д.А, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3