Определение № 833 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

С. Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от С. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500211 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, чрез пълномощник юрк Л. М. - Л.

- ответник по гр. д. № 6978/2023г. по описа на 20-ти състав на PC – Варна срещу Определение № 14230 от 16.12.2024г., постановено по гр.д.№ 6978 по описа за 2023г. на ВРС, с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 90201/11.11.2024 год. на ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, искане с правно основание чл.248 ГПК за измене н и е на постановеното Решение № 3691/22.10.2024г. по гр.д. № 16004/2023г. по описа на РС Варна, 18-ти състав, в частта за разноските, с което решение съдът е възложил в тежест на ответника, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от ищеца разноски в размер на 1080 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което разноските, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение да бъде намалено, като същото се определи по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от МС.

Ответникът по частната жалба Д. М. Д., чрез пълномощник адв. Й. А., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по гр.д.№ 6978/2023г. по описа на ВРС е образувано по предявен от

Д.

М.

Д.,

ЕГН:

**********, с адрес:

******************************* срещу ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 иск 1 с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв., представляваща частичен иск от общо 3587.26 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Дачия Сандеро” с ДК № *******, причинени в резултат на реализирано на 29.03.2023 г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на л.а.

„Мерцедес ГЛЕ 350” с ДК № ********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 31.05.2023 г. до нейното окончателно изплащане и сторените по делото разноски.

С решение № 3691 от 22.10.2024г. ВРС е уважил предявения частичен иск, като на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК е осъдил ответника да заплати сторените от ищеца разноски за адв. възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС, както и разноски за ДТ, възнаграждение за свидетел и вещо лице по САТЕ.

С Определение № 14230/16.12.2024г. по гр.д. № 6978/2024г. на ВРС, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, инициирано от процесуалния представител на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът, съдът е оставил без уважение заявената молба с искане за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца. Съдът се е позовал на подробно развитите в решението мотиви в посока определяне на съответния размер на адв. възнаграждение, както и е съобразил фактическата и правна сложност на процеса и обема на работа на адвоката.

По същество :

На първо място, правилно и законосъобразно ВРС се е позовал на постановките, изложени в Решение С-438/22 на СЕС, т. 53 , към които е препратил в обжалваното определение, тъй като на основание чл. 267 от ДФЕС актовете на СЕС са задължителни за всички органи и субекти в общността. Така съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, т. 53 „национална правна уредба, съгласно която от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.“ Също така в решението е посочено, че не може да се приеме съдът да може да съизмерява възнагражденията, които определя с посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като поради ограничението на конкуренцията, те не отразяват реално пазарните условия и не могат да представляват пазарни цени. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че поради наличие на противоречие на чл. 101 ДФЕС (така както е тълкуван с решение С-438/22 г. на СЕС) с нормата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, препращаща към Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така посочената национална норма следва да остане неприложена като нищожна от момента на приемането й.

Следователно не може да се приложи и въз основа на нея да се определят конкретните размери на следващото се на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, възнаграждение (Така Определение № 741 от 25.03.2024г. по т.д. № 537/2023г. ВКС, второ ТО и др.) .

2

При определяне размера на полагащото се адвокатско възнаграждение настоящият състав отчита определени критерии като материалния интерес на предявените искове, фактическа и правна сложност на делото, брой проведени съдебни заседания, обема на труда, положен от адвоката, като счита, че липсва основание за прилагане на размерите на възнаграждението по реда на НЗПП, тъй като не са налице хипотезите по ЗПП.

При съвкупната преценка съдът приема, че с оглед цената на иска и извършената от адвоката работа сумата от 780 лева с ДДС е достатъчна, за да овъзмезди действията, извършени в хода на съдебното производство.

По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и постановен друг по същество, с който решението да бъде изменено в частта на разноските и присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени на 780 лева с ДДС.

С оглед изложеното, СЪДЪТ :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 14230 от 16.12.2024г., постановено по гр.д.№ 6978 по описа за 2023г. на ВРС, с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 90201/11.11.2024 год. на ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 3691/22.10.2024г. по гр.д. № 16004/2023г. по описа на РС Варна, 18-ти състав, в частта за разноските, с което решение съдът е възложил в тежест на ответника, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от ищеца разноски в размер на 1080 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на осн.чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 3691/22.10.2024г. по гр.д. № 16004/2023г. по описа на РС Варна, 18-ти състав, в частта за разноските, както следва :

ОТМЕНЯ решението, в частта, в която ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907 е осъдено да заплати на Д. М. Д. ЕГН ********** сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 780 лева с ДДС до присъдените 1080 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3