Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1523 от 11.11.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3252/2024
Вид
Решение № 1523
Подписан
11.11.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. Плевен, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20244430103252 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от М. Д. Д. чрез адв. С.Б., против АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД, ЕИК ***, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи вземането по изп. дело №733/2024г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ПлОС, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че по ч. гр.д.№5109/2017г. по описа на ПлРС е издаден ИЛ от 01.08.2017г, за сумата от общо 677,92лв., за събирането на която е образувано изп. дело №733/2024г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ПлОС. Посочва се, че законната лихва върху главницата към 23.05.2024г- датата на връчване на ПДИ до длъжника е в размер на 372,69лв. Твърди се, че вземането по издаденият ИЛ е погасено по давност, тъй като от датата на издаване на ИЛ до датата на предприемане на действия по изпълнението е изтекъл срок от повече от 5 години. Твърди се, че ПДИ по изп. дело е връчена на 23.05.2024г. Твърди се, че сумата по ИЛ от общо 1050,61лв. е погасена по давност. Представят се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, отв. АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ЕАД, ЕИК***, чрез юрк. И.Н., изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че въз основа на издаденият ИЛ е образувано изп. дело №630/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н., като на 09.09.2019г, ПДИ е връчена на длъжника; посочва се, че последното изпълнително действие по това изп. дело е от 30.06.2023г.- подаване на молба от кредитора- ответник за налагане на обезп. мерки. Посочва се, че след 1 прекратяване на изп. дело №630/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н., въз основа на процесния ИЛ, е образувано ново изп. дело №733/2024г. Твърди се, че погасителната давност е започнала да тече от 06.08.2019г.- датата на образуване на изп. дело №630/2019г, прекъсвана с действия през 2019г, 2021г. и 2024г. Твърди се, че не е налице погасяване на вземането по ИЛ, тъй като не е изтекъл петгодишния период за това, през който длъжникът да е бездействал.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, видно от приложеното ч.гр.д.№5109/2017г. на ПлРС, че въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение №3360/06.07.2017г., е издаден ИЛ №4345/01.08.2018г., за признатото за дължимо, въз основа на Решение № 322/09.03.2018г. по гр.д.№7077/2018г. на ПлРС, влязло в сила на 09.03.2018г., вземане в размер на общо 677,92лв., в полза на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД.

Установява се, че въз основа на издаденият Изпълнителен лист №4345/01.08.2018г., по молба на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, от 06.08.2019г, е образувано изп. дело №630/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ОС Плевен; с молбата е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. Към молбата е представен и договор за цесия между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, от 03.05.2019г., с предмет- процесното вземане.

Установява се също, че в рамките на изп. дело, са изпратени запорни съобщения до банки- от 07.08.2019г, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Установява се, че са наложени запори върху сметките на длъжника в Уникредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК и ИнвестБанк. Установява се, че по изп. дело е присъединена и Държавата като взискател. Установява се също, че от страна на взискателя е депозирана молба от 26.03.2021г., за предприемане на действия по изпълнението по образуваното изп. дело; депозирана е и молба от 30.06.2023г. Установява се, че с резолйция на ЧСИ Н. от 30.06.2023г, е отразено прекратяването на изп. дело, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Установява се, че от страна на ЧСИ е издадено нарочно Постановление за прекратяване на изп дело №630/2019г., от 07.09.2023г.; въз основа на молба от кредитора, е върнат оригинала на ИЛ.

Установява се също, че въз основа на ИЛ, въз основа на молба на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, от 19.04.2024г., е образувано изп. дело №733/2024г. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ПлОС; поискано е и налагането на запори върху банковите сметки на длъжника. Съдът констатира, че върху ИЛ, от страна на ЧСИ Н. е отбелязано, че по предходното образувано изп. дело №630/2019г., прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, последното изпълнително действие е от 26.03.2021г.; върху ИЛ няма отразяване на принудително събрани суми от 2 наложените запори. Установява се, че по изп. дело, до длъжника М. Д., е изпратена и връчена ПДИ, на 03.06.2024г. Установява се също факта на изпращане на запорни съобщения от 23.05.2024г.- до работодателя на длъжника РУБИН ТРЕЙДИНГ ЕАД, за налагане на запор върху трудово му възнаграждение /връчено на 17.06.2024г/ и до банки, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника- наложен е запор върху банковите смети в „Банка ДСК“, „Търговска банка Д“ и в „ИнвестБанк“. По делото се установява, че въз основа на постановената по настоящето дело обезпечителна мярка, изп. дело е спряно /резолюция на ЧСИ от 21.06.2024г./.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Безспорно е по делото, както бе посочено по- горе, че процесния ИЛ №4345/01.08.2018г., е издаден въз основа на Заповед за изпълнение №3360/06.07.2017г. по ч.гр.д.№5109/2017г. на ПлРС, влязла в сила на 09.03.2018г. /датата на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.

№7077/2018г. на ПлРС, с предмет иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Съдът приема, че релевантна в случая е датата на влизане в изпълнителното основаниезаповедта за изпълнение, въз основа на което е издаден ИЛ, доколкото фактът, на който е позовават ищеца, е изтекла погасителна давност. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- в случая, от 09.03.2018г. Съдът приема, че в случая е приложим общия петгодишен срок на погасителната давност, доколкото се касае до съдебно признато вземане, която давност, към датата на образуване на първото изпълнително дело- №630/2019г. на ЧСИ Н.- на 06.08.2019г., не е била изтекла. С оглед на установеният факт, че изп. дело №630/2019г., е било прекратено поради настъпила перемпция, съда приема следното: съобразно т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.

№2/2013г., ОСГТК, ВКС., в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство, по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие- в случая това е датата на последното изпълнително действие - 21.03.2021г. Съобразно мотивите на т. 10 на и на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране 3 или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съобразно дадените разрешения и с оглед на събраните доказателства по делото, съдът намира, че давността следва да бъде съобразявана след посочената дата на последното действие по изпълнението- 21.03.2021г., която, към датата на депозиране на молба за образуване на изп. дело, с посочване на способ за принудително изпълнение- 19.04.2024г., не е била изтекла. Както бе посочено по- горе, с молбата за образуване на изп. производство е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника /като част от редовността на същата/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Давността следва да се счита прекъсната и с извършването на действията по изпълнението, по налагането на запори върху банковите сметки/изпратени на 23.05.2024г./.

С оглед изложеното, съдът намира, че погасителната давност спрямо вземането по процесния ИЛ, предвид многократните й прекъсвания, не е изтекла и вземането по него не е погасено по давност. Следва предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на спора, следва в полза на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски- в размер 150лв.- юрк. възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал.8 от ГПК.; разглеждането на делото е приключило в едно с.з., на което представител на ответника не се е явил, депозиран е отговор на ИМ и молба; делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН**********, от ***, иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от общо 677,92лв., от която: сумата от 500лв.- главница, сумата от 33,62лв.- договорна лихва, сумата от 100лв.- неустойка, сумата от 42,04лв.- лихва за забава и 2,26лв.- такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2017г., които суми е издаден Изпълнителен лист №4345/01.08.2018г. по ч. гр.д.№ 5109/2017г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изп. дело №733/2024г.. по описа на ЧСИ Ц.Н., с район на действие ОС Плевен, като погасени по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр ал.8 от ГПК, М. Д. Д., 4

ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Д-р Петър Дертлиев, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 150лв. – юрк. възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5