Решение № 3449 от 05.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3449 гр. Варна, 05.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20253110105182 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по молба подадена от М. Т. А. срещу П. Т. А., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо него.

Молителката твърди, че на 19.04.2025 г. сутринта, при посещение на родителите й на адрес: гр. Варна, ***, била свидетел как брат й П. Т. А. нарушил издадената срещу него заповед за защита и влязъл в имота. Сочи, че ответникът започнал да блъска баща й, като имал многократни заплати, че ще го затрие, ще го запали и унищожи. Излага, че се намесила да защити баща си, но ответникът започнал да блъска и нея и да я обижда с думите:

„Мършо, внимавай. Зная къде живееш. Не се меси“. Твърди още, че на 23.04.2025 г., между 17,30 ч. – 18,00 ч., ответникът дошъл в нейния имот на адрес: м-ст „Пчелина“, *** и поискал да го приеме, но тя отказала. Сочи, че след това брат й започнал да я заплашва, че ще унищожи и нея. Молителката излага, че подала жалба в 3 РПУ на МВР-Варна.

Допълнително твърди, че брат й е наркоман и е с диагностицирана параноидна шизофрения.

Молителката се страхува за живота си, защото брат й е опасен за нея, семейството й и обществото. Посочва, че за нарушаването на заповедта за защита, издадена в полза на родителите й, има образувано ДП № 496/2025 г. по описа на 2 РПУ на МВР. Моли за издаване на заповед за незабавна защита спрямо ответника, с налагане на посочените в молбата мерки.

В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата. Представя декларация по ЗЗДН.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация /л. 37/, в която декларира, че ответникът е упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични на тези в сезиралата съда молба.

Постъпило е писмо от Терапевтичен център „Свети Илия“, гр. Габрово /л. 27/, от 1 което се установява, че ответникът е постъпил в центъра на 03.05.2025 г. за психо-социална рехабилитация и лечения на своята зависимост към психоактивни вещества, като първия етап от лечението е 12 месеца. Уведомява се съда, че не е оправдан риска от напускане на лицето по време на лечението.

От представения отговор на УМБАЛ „Света Марина“ /л. 33/ се установява, че в болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в психиатричните клиники на болницата.

От представената Справка за съдимост /л. 35/ се установява, че ответникът не е осъждан.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Т. П. А. се установява, че е майка на страните и също е подала молба по ЗЗДН срещу сина си. Разказва за 19.04.2025 г., когато ответникът отишъл при тях и започнал да удря и блъска мъжа й, но когато молителката се опитала да го дръпне той блъснал и нея. Извикали полиция, но синът й избягал. Свидетелката знае, че ответникът на 23.04.2025 г. е отишъл при сестра си и я е заплашвал. Споделя още, че ответникът употребява наркотици и страда от шизофрения. В тази връзка е настанен в център за лечение на зависимостта си.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 6 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест молителката е следвало да докаже, че на посочените дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на домашно насилие.

В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация и е поискала да бъде разпитан един свидетел. Ответникът не е ангажирал доказателства за оборването на твърденията на молителката.

Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН във връзка с извършените от ответника действия по осъществяване на психическо и физическо домашно насилие. Установяват се извършените актове на домашно насилие от 19.04.2025 г. (блъскане и обиди) и на 23.04.2025 г.

(заплашване) . Описаното в декларацията се подкрепя и от показанията на разпитаната свидетелка, която разказва непосредствените си впечатления за първата случка и какво й е разказала молителката за втората.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката М. Т. А..

В подкрепа на нуждата от издаване на заповед за защита и нейният срок следва да се вземе предвид и това, че ответникът се лекува от зависимост от упойващи вещества.

По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира, че с оглед на формирания извод за осъществено домашно насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН са необходими и подходящи и следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита, съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по 2 сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25 лв.

Молителката не е претендирала разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА П. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо М. Т. А., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на П. Т. А., ЕГН **********, да доближава молителката М. Т. А., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 м., включително и жилището й на адрес гр.

Варна, м-ст „Пчелина“, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН, както и да осъществява контакт с молителката, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението, при приспадане на срока на действие на мерките при издадената на 30.04.2025 г. заповед за незабавна защита.

ОСЪЖДА П. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.

ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА П. Т. А., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3