Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14476 от 23.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44587/2022
Вид
Решение № 14476
Подписан
23.07.2024
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14476 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря .... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110144587 по описа за 2022 година

Образувано е по предявен от Й. Й. Й. срещу Н. Д. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 за заплащане на сума в размер на 6000 лева, представляваща заплатена на неосъществено основание сума по сключен на 01.12.2021 г. договор за покупко-продажба на МПС, без нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.08.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 398.33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2021г. до 17.08.2022г. /съгласно УМ на л. 19/.

Ищецът твърди, че на 01.12.2021г. между страните по делото бил сключен писмен договор, без нотариална заверка на подписите с предмет поето задължение за прехвърляне на собствеността върху лек автомобил с марка ......., собственост на трето по делото лице. В ИМ се релевира, че на 01.12.2021г. ищецът е превел на ответника посредством паричен запис сумата от 10000 лева, за което са му издадени разписки с № ......

На 01.12.2021г. ответникът предал владението върху процесния автомобил на ищеца, като за целта съставил писмено пълномощно, без нотариална заверка на подписите, с което упълномощил ищеца да управлява процесния автомобил, но не му прехвърлил собствеността на същия, тъй като автомобилът бил собственост на лизингодател и обещал в рамките на разумен срок да го прехвърли, но това така и не се осъществило, поради което на 15.12.2021г. в проведен телефонен разговор ищецът поканил ответника да върне платената сума.

На 15.12.2021 г. ответникът върнал част от сумата - 4000 лева и обещал да върне и останалата част в срок до 31.03.2022 г., но впоследствие заявил че няма да върне същата. На същата дата ищецът върнал на ответника владението върху процесния автомобил.

1

Съобразно горното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

С доклада по делото, обявен за окончателен съдът е докладвал следните искове: предявени от Й. Й. Й. срещу Н. Д. Д. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал.1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сума в размер на 6000 лева, представляваща заплатена на неосъществено основание сума по сключен на 01.12.2021 г. договор за покупко-продажба на МПС, без нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.08.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане и сума в размер на 398.33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2021 г. до 17.08.2022 г. УКАЗВА на ищеца по иска с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 2 ЗЗД да установи следните обстоятелства: 1/.престиране на процесната сума в размер на 6000 лева на ответното дружество с оглед на очаквано в бъдеще основание – сключване на писмен договор, с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на лек автомобил с марка „........ НС; 2/. основанието, с оглед на което са престирани парите, следва да не се е осъществило, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

Проведена е процедура по изясняване срочността на депозирания отговор, като е взел предвид, че разпореждане по реда на чл. 131 ГПК е връчено на ответника на 28.02.2023г., поради което срокът е изтекъл 28.03.2023г. Видно от представената в съдебно заседание на 15.12.2023г. оригинал на разписка за пратка поръчка № 5302517 от ответника съдът констатира, че отбелязването на датата на изпращане "03.02.2023г. " е направено с мастилена паста, различна от останалия текст, което не е видно на копието индигирано, което е приложено към отговора, но е видно на представеното копие от ответника в съдебното заседание. Изискана е официална информация от трето неучастващо по делото лице - .....

Постъпило е писмо от дружеството ..... от 01.04.2024г., с което заявяват, че в регистрите на дружеството няма пратка с товарителница 5302517, както и че според данните в същия дружеството не е получавало такава пратка от клиент и не е доставило такава. Нещо повече, съобщава, че номерът на товарителницата съответства на партида товарителници, предоставени на МВР по обществена поръчка, след прекратяването на която, не всички бланки били върнати.

С оглед горното съдът счит, че отговор на искова молба с вх. № 128866/10.05.2023г., на който е придаден вид, че изпратен по пощата на 03.02.2023г., е депозиран извън срока, като в открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2024г. съдът е приел отговор на искова молба за депозиран извън срока по чл. 131 ГПК, поради което направените възражения в него за преклудирани.

В първо открито съдебно заседание ответникът изразява становище по исковата молба, като твърди да е представил отговор в срок. Твърди още, че поставените подписи не изхождат от страните, които са го съставили, и двете страни. Относно разписката на „Изипей“, твърдя, че не е имало плащане с основанието, което твърди ищецът. Между страните е имало договорки във връзка с автомобила, доколкото автомобилът не е бил собственост на 2 ответника. Ищецът е имал желание да го закупи. Уговорката е била сключване на тристранно споразумение с условията на договор за лизинг. Ответникът потвърждава, че е получил сумата от 10000 лв. Твърди да е върнал 4000лв, а останалата част от 6000 лева е била върната на ръка, чрез разписка и с уговорката ищецът да поеме причинените от него вреди върху автомобила с оглед ползването му. Ответникът след като подписал разписката и взел парите, унищожил документа, удостоверяващ плащането. Не оспорва обстоятелството, че сумата от 10 000 лева е била приета и получена от него, но на основание тристранно споразумение, което страните са целели да сключат и което не е сключено. Счита, че поведението на последния е неправомерно, тъй като причинява вреди и дължи тяхното отстраняване за негова сметка, което не е направено въпреки поетия ангажимент.

Приети са писмени доказателства - разписка от 01.12.2021г. от която е видно, че на 01.12.2021г. Й. Й. е изпратил паричен превод на името на Н. Д. за сумата в размер на 5 000лв., с посочено основание покупка на автомобил ....., последвал от повторен превод със същите страни и на същото основание. Ответникът оспорва единствено посоченото основание, че е по повод тристранно споразумение, до подписването, на което не се е стигнало.

Приет по делото е и документ - наименован "Договор за покупко - продажба на МПС от 01.12.2021г.". Същият не е с нотариална заверка на подписите, нещо което не се оспорва от ищеца. Оспорването на документа по отношение на авторството на същия бе направено в първо открито съдебно заседание от ответника и като такова е преклудирано, тъй като същият е представен с искова молба и е следвало да бъде оспорено с отговора на това действие - в срока за отговор на искова молба, който с оглед изрична процедура на съда е определен за подаден извън срока, то ответникът е загубил възможността да оспори авторството на документа.

В настоящия случай от съдържанието на документа е видно безспорно единствено, че ответникът Д. е получил сумата в размер на 10000лв. от Й. Й. за покупка на процесния автомобил. Налице е съвпадение на волите на договарящите по отношение на това какъв е предмета на продажбата - процесното МПС. Не е налице обещание за продажба от страна на ответника, напротив налице е текст, според който ответникът е декларирал изрично, че собственик на автомобила е лизингова компания - трето за делото лице и че той, ответникът е предприел необходимото за прехвърляне на лизинга към купувача. При всичко изброено по - горе обаче, независимо от това какъв е характерът на документа, може да се каже със сигурност обаче, че документът свидетелства за това, че сумата в размер на 10 000лв. е получена от ответника и му е била дадена от ищеца за покупка на процесното МПС, което със съдействието на ответника е следвало да стане собственост на ищеца.

Какъв е характера на документа, обаче в настоящия случай не е предмет на делото, доколкото претенцията на ищеца касае института на неоснователното обогатяване, а не се основава на претенция за наличие на облигационни отношения, което да е отпаднало и договор да е развален, напротив правната квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, а те са казани в няколко пункта - дадох парична сума (10000лв.) на 3 ответника, за да ми осигури прехвърляне на собствеността на процесното МПС от лизингодателя в разумен срок, до сделка не се е стигна, предадох обратно МПС, което той прие, ответникът следва да ми върне дадената сума ( остатък 6 000лв.).

Видно и от доклад по делото в тежест на ищеца е да докаже, че е предал процесната сумата, факт, за който са представени доказателства , а и ответникът не оспорва ( оспорва основанието за получаването им, че е във връзка с тристранно споразумение, което е следвало да се сключи , но и то не е сключено), както и че основанието не се е осъществило - и този факт не се оспорва от ответника - същият потвърждава, че до сделка не се е стигнало - било то тристранно споразумение или двустранна сделка. С оглед горното съдът счита, че това, което е възложено в тежест на ищеца е доказано.

Възраженията на ответника каква е причината да не се е стигнало до подписване на договор, какъв е вида на договора, кой се е отказал, отказала ли се е по установения ред, коя страна е изправна по правоотношението, както и това, че по автомобила са нанесени вреди, доколкото не е направено възражение за прихващане (а дори и да бе направено същото е следвало да е в срок за отговор на искова молба), са без правно значение за това, че правното положение следва да бъде възстановено в предходно състояние и всеки да върне това, което е получил, след като страните не спорят, че парите са получени - тоест има разместване в патримониума на ищеца, който е обеднял, за сметка на обогатяването на ответника, и до сделка не се е стигнало, тоест основанието не се е осъществило, то ответникът следва да докаже, че е върнал сумата или има основание да я задържи.

Ответникът не проведе пълно и главно доказване на възраженията, че сумата в размер на 6 000 лв. ( остатък до 10 000лв. ) е върната. Това е така тъй като по делото не се представиха доказателства - писмени за това.

По делото са събрани гласни доказателствени средства - чрез разпит на свидетелите .... и ....., депозирани в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2023г., съдът следва да отчете, обаче че същите са противоречиви по между си и следва да прецени същите с оглед цялостния доказателствен материал по делото. С оглед горното, съдът счита за установено и доказано следното:

От свидетелските показания на свидетеля Прибиловски се установява следното: свидетелят си спомня как на 15.12.2021г. видял процесният автомобил, паркиран в сервиза на ответника. Загледал отстрани ..... и му направило впечатление, че бил ударен отзад и със сцепена джанта, по спомен задна лява джанта. Съобщава как станал свидетел на това, че ответникът Н. предал на ищеца Й. сумата в размер на 6000 лв., които сам чул как се броят, видял още как Й. след това скъсал разписката, която му била дадена от Н. за подпис и си тръгнал, като задържал парите.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля по отношение на това, че лично свидетелят е видял как Й. къса документ, на който документ било написано разписка, което той прочел и видял с очите си, поради това че имал перфектно зрение, както и поради причината, че за унищожаването на документа в съдебно заседание бе подсетен и му бе подсказано при 4 задаване на въпроса си от процесуалния представител на ответника, който се обърна към съда с думите: "Госпожо съдия, нали все пак свидетелят е допуснат за установяване именно на унищожаване на разписката", което е отразено надлежно в протокола.