Решение № 2553 от 25.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2553 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330103295 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. Д. срещу „Юробанк България“ АД.

Твърди се, че бил сключен договор с „БНП Париба“ от 25.06.2021 г. за сума от 3000 лева, дадена в заем, като търговското предприятие на кредитора било прехвърлено на ответника. Твърди се, че следвало да се заплати премия по застраховка „Защита на плащанията“ и 60 лева такса „Ангажимент“. Намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като размерът на шрифта е по-малък от 12, а също и защото в ГПР не са включени задълженията за застрахователната премия и такса „Ангажимент“. Сочи, че е изплатил изцяло сумите по договора, като обаче тези над главница са недължимо платени поради недействителността на договора и моли съдът да осъди ответника да върне 50 лв. - недължимо платени по договора за кредит.

В хода на съдебното заседание размерът на иска е увеличен на сумата от 192,10 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска.

Счита, че са спазени изискванията за шрифта на договора, като същите не се отнасяли за документите, свързани със застраховката, тъй като за последната изискванията били в КЗ. Възразява за липсата на застрахователна полица.

Сочи също, че застраховката не следва да се включва в ГПР, а таксата ангажимент вече е включена. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , за 1 основателността на който следва да е платена сумата от 192,10 лв. от ищеца на ответника и за това да липсва валидно правно основание.

Установява се от представения договор, че на 25.06.2021г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-***, по силата на който кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, отпуснал на ищцата заем в размер на 3000 лв. Било уговорено потребителят да дължи такса ангажимент от 60 лв., която се удържа от размера на кредита, както и застрахователна премия от 853,92 лв., като съгласно СЕФ, застраховката не била задължително условие за сключване на договора за кредит. Съгласно заключението на изготвената по делото ССЕ, на което се дава вяра като подробно и обосновано, по договора била уговорена договорна лихва в размер на 2268,48 лв. Таксата ангажимент била включена в ГПР. Застрахователната премия не била включена в ГПР, но била включена в общата стойност на плащанията – 6122,40 лв.

Съгласно заключенията на изготвените по делото две СТЕ, застрахователният сертификат и документите относно застраховката са написани на шрифт по-малък от 12. Относно самия договор за кредит се дава вяра на повторната СТЕ, която е изследвала договора в електронния му оригинал, и съгласно това заключение договорът е написан на шрифт 12.

Плащането на сумата от 192,10 лв. се установява от представената от ответника счетоводна справка, в която е отразено, че потребителят е платил по договора общата сума от 3192,10 лв., от които съгласно договора 3000 лв. се дължат за главница (2940 лв. – чиста стойност и 60 лв. – такса ангажимент).

Следователно платената сума над главницата се равнява на 192,10 лв.

Въз основа на тези факти, съдът приеме иска за основателен. От характеристиките на договора може да се направи извод за неговата недействителност.Уговорената в договора застрахователна премия съставлява повече от ¼ от размера на отпуснатата сума. Установява се от заключението на ССЕ, че премията е плащана на кредитора, който я е предавал на застрахователя. Премията е включена и в общия размер на плащанията.

Въпреки че застраховката не е задължително условие за сключване на договора, нейният значителен размер и посредничеството на кредитора за нейното сключване (съгласно договора за застрахователно посредничество) и събиране водят до извода, че същата е разход по кредита. До този извод е стигнал и кредиторът, като я е включил в общо дължимата сума по кредита. В същото време този разход не е включен в ГПР. Между двете стойности – общо дължима сума и ГПР следва да има съответствие, тъй като и двете отразяват по различен начин общите разходи по кредита. Ето защо невключването на премията в ГПР е в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.

Допълнителни доводи за недействителност са шрифта на застрахователния сертификат и застрахователните документи (по-малък от 12), които също следва да отговаря на изискванията за шрифт в ЗПК, доколкото се установи, че застрахователното правоотношение е свързано по такъв начин с кредитното, че застраховката е разход по кредита.

2

Отделно от изложеното, включването на таксата ангажимент в размера на главницата заблуждава потребителя за задълженията му по договора както относно главницата, така и относно възнаградителната лихва. Таксата ангажимент съставлява възнаграждение за предоставянето на кредит с фиксирана лихва, поради което правилно е включена в ГПР. Неправилно обаче е уговорено тази такса да се удържа от размера на кредита. По този начин, освен че потребителят получава по-малка сума за реално усвояване, таксата като възнаграждение по кредита се включва в главницата и се олихвява с възнаградителна лихва. Стига се до недопустим анатоцизъм и до нарушение на чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК, поради неяснота за потребителя за реалния общ размер на кредита и условията за прилагане на лихвения процент, който се прилага и върху таксата ангажимент, макар тя да е разход по кредита.

При извод за недействителност на договора платената сума от 192,10 лв. над размера на чистата стойност на кредита (която впрочем е 2940 лв.), се явява платена без основание с оглед нормата на чл.23 ЗПК. Ищецът не претендира платената без основание сума от още 60 лв. за такса ангажимент и с оглед диспозитивното начало същата не следва да се присъжда. Сумата от 192,10 лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.02.2024г., до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът, който е доказал разноски в размер на 43,50 лв. за държавна такса, 320 лв. за експертиза и 400 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, което не се явява прекомерно с оглед проведените три заседание и изслушани три експертизи.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, р-н „Витоша", ул.

„Околовръстен път" № 260, да плати на Н. И. Д., ЕГН ********** от ***, по предявения от последната иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата в размер на 192,10 лв., платена от Н. И. Д. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/25.06.2021г., по който ответникът е универсален правоприемник на първоначалния кредитор - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, и която сума е получена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 22.02.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, да плати на Н. И. Д., ЕГН **********, разноските по делото, както следва: 43,50 лв. за държавна такса и 320 лв. за експертиза.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, да плати на адв. К. Й. К., ***; съдебен адрес: *** , на основание чл.38 от ЗА, сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените суми по следната банкова сметка:

3

ІВAN: *** с титуляр на сметката К. Й. К..

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4