Решение № 899 от 30.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000502977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 260006/16.06.2023 г., постановено по т. д. № 90/2017 г. по описа на ОС-Кюстендил, е признато за установено по предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Г. В. С., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с правно основание чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, че Г. В. С. дължи на „Юробанк България“ АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 1011/2017 г. по описа на РС - Дупница, произтичащи от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г., сключен между страните, както следва: 193 297, 89 лв. – главница за периода от 10.03.2016 г. до 04.06.2017 г., 12 660, 18 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2016 г. до 26.02.2017 г., 3 021,40 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода от 10.04.2016 г. до 04.06.2017 г., 1 071, 21 лв. – банкови такси за периода от 10.04.2016 г. до 04.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2017 г., до изплащане на вземането. Оставено е без уважение възражението на Г. В. С. за прихващане от горните вземания на насрещни вземания, които има към ищеца за заплащане на сума в общ размер на 102 609, 44 лв., в това число: 63 506, 08 лв., която сума е трябвало да му бъде преведена по силата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г. и която сума представлява разлика между реалната главница, в първоначалните условия на договора, каквато би била, а именно:

139 493, 92 лв. и тази, която е отпусната по силата на втория договор за 1 предсрочно погасяване на първия; 29 093, 36 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 08.11.2012 г. до подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 6447/2017 г. по описа на СГС 25.05.2017 г.; 7 000 лева, представляваща недължимо платени суми по процесния договор, поради начисляване на лихвен процент върху неусвоена главница, за периода от 08.11.2012 г. до датата на предсрочната изискуемост – 26.02.2017 г.; 2 000 лева – надплатено, поради валутната разлика между швейцарския франк и лева за периода от 19.09.2008 г. до 08.11.2012 г., поради липсата на задължение ответникът да връща месечните си вноски по договора от 19.09.2008г. в швейцарски франкове; 1 000 лева – недължимо заплатена разлика между предварително договорените месечни вноски за възнаградителна лихва и заплатените завишени такива за периода от 19.09.2008 г. до 08.11.2012 г., въз основа на нищожни клаузи от договора от 2008 г., а евентуално – поради неправилно изчисление на лихвата от страна на банката за този период и 10, 56 лева, представляваща надплатена сума за такса за управление на кредита за периода от 19.09.2008 г. до 08.11.2012 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 4 207, 01 лв., представляваща заплатена държавна такса в заповедното производство по ч. гр. д. № 1011/2017 г. по описа на РС-Дупница; 4 360, 21 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч. гр. д.

№1011/2017г. по описа на РС-Дупница, както и сумата от 4 674, 40 лв., представляваща сторени разноски в настоящото исково производство, в това число: за държавна такса - 4 207 лв.; 267, 40 лв. – за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за вещо лице.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени изцяло предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Г. В. С..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, а в условията на евентуалност - необосновано и неправилно. С решение № 11767/04.08.2020 г., постановено по гр. д. № 6030/2019 г. на САС, ГО, 7 състав, постановено по преюдициален спор, съдът е констатирал наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит № HL 43387/19.09.2008 и договор за рефинансиране на кредит № HL 59398/08.11.2012 г., като и, че към датата на рефинансиране на кредита е налице остатъчна главница в размер на 142 941, 77 лв., вместо посочения размер от 203 000 лв. Прието е, че сумите за лихви, които е плащал на банката след 08.11.2012 г. са изчислени въз основа на неправилно определена и реално неусвоена главница, поради което и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД банката е осъдена да му заплати сумата от 3 123, 75 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за рефинансиране № HL 59398/08.11.2012 г. За периода 08.11.2012 г. – 25.05.2017 г. с обжалваното решение съдът е пререшил въпроса относно размера на остатъчната главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 43387/19.09.2008 г. към датата на рефинансирането му - 08.11.2012 г. Вместо да възприеме установеният размер на дълга – 142 941, 77 лв., решаващият съд е приел, че размерът на усвоената главница по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г. е 203 000 лв. Счита, че това е недопустимо, тъй като е в нарушение на пределите на силата на пресъдено нещо. Недопустимо ОС-Кюстендил е пререшил въпроса за остатъчния размер на дълга, което е довело до неправилно изчисляване размера на задълженията по процесния договор за кредит и до неправилния 2 извод, че към 26.02.2017 г. са били налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита, че към 26.02.2017 г. не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са налице неплатени вноски. Неправилно съдът е определил и остатъчния размер на задълженията по кредита. С влязлото в сила съдебно решение са прогласени за нищожни клаузи от договора за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г., по който е надплатил суми за лихви. Исковият периода обхваща 10.04.2016 г. – 04.06.2017 г., който се припокрива с периода, предмет на заведеното от него срещу банката гр. д. № 644/2017 г. на СГС, I ГО, 6 състав: 08.11.2012 г. – 25.05.2017 г. Счита, че е формирана сила на пресъдено нещо за периода, за който банката претендира, че е бил неизряден длъжник и е обявила кредита за предсрочно изискуем. Същевременно не е налице неизпълнение от негова страна, а е плащал суми, повече от дължимите – обстоятелство, което е доказано по делото чрез изслушаните експертизи. С оглед на това счита, че банката не е разполагала с право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Счита, че не могат да намерят приложение разясненията, дадени с ТР № 8/2017 г.. на ВКС, ОСГТК, тъй като в случая не е налице липса на обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди завеждане на заповедното производство, а е налице липса на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита, че това води до неоснователност на предявения иск. В случай, че съдът присъди падежиралите вноски, би се стигнало до постановяване на недопустимо решение, тъй като ще е налице произнасяне за бъдещи вземания, които са възникнали след подаване на заявлението по чл.417, т.2 ГПК. Ако съдът приеме, че е обявена предсрочна изискуемост на задължението, то непогасената главница възлиза на 132 675, 56 лв. Тъй като договорът не е обявен за предсрочно изискуем, не дължи заплащане на възнаградителна лихва за периода 10.04.2016 г. – 26.02.2017 г. Поддържа, че ищецът не е успал да докаже по делото основанието и размера на предявените искови претенции, предвид реално усвоения размер на предоставения кредит.

Моли съда да обезсили решението в обжалваната част, с която е уважен предявения иск, а в условията на евентуалност – да го отмени в същата част, като отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва същата.

Излага съображения, че обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Неправилно жалбоподателят се позовава на част от мотивите на влязлото в сила съдебно решение, по отношение на които не се разпростира силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. В предмета на преюдициалното дело не е включен въпросът относно размера на дължимата главница по договорите за кредит. Не се смятат за отречени или признати със сила на пресъдено нещо доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения, като по други дела между същите страни те могат отново да бъдат предмет на спор, на доказване и на установяване, без да може срещу това са се прави отвод за пресъдено нещо. В тази насока е правната теория, както и съдебната практика. Счита, че от ангажираните по делото доказателства е установено, че ответникът от 10.11.2013 г. е започнал да забавя вноските си по кредита, а от 10.03.2016 г. е 3 спрял да плаща изцяло. По този начин към датата на връчване на поканата за обявяване на предсрочната изискуемост на дълга са били налице основанията по ЗКИ за това. Счита, че решаващият съд е възприел този вариант на експертното заключение, който отчита неравноправния характер на клаузите от договора, за които е постановено влязлото в сила съдебно решение. Дори да се приеме, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, то следва да се присъдят падежиралите вноски. Твърди, че вземането на ответника от 3 123, 75 лв. е цедирано на В. К., поради което жалбоподателят не е негов титуляр.

Моли съда да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 08.11.2012 г. е сключил с ответника договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 203 000 лв. за рефинансиране на кредит HL 43387, сключен между същите страни Ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви и срок, при условията на договора. Сумата от 200 962, 09 лв. е усвоена по блокирана сметка на ответника, като средствата са превалутирани безкасово от лева в швейцарски франк по официално обявен курс на БНБ за швейцарския франк с цел пълно погасяване на задължението в размер на 123 732, 18 швейцарски франка, от които: 170, 45 швейцарски франка – редовна лихва, 135, 78 швейцарски франка – просрочена главница, 893, 59 швейцарски франка – просрочена лихва, 50, 40 швейцарски франка – просрочени такси и 122 241, 96 швейцарски франка – редовна главница срокът за усвояване на суми по кредита е 24.11.2012 г. Уговорено е заплащане на лихва в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката, намален с 4, 25 пункта към датата на подписване на договор БЛП е бил 10, 25 %. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита ответникът дължи годишна лихва в размер на БЛП, намален с 3, 75 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита ответникът дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Ответникът дължи на банката и следните такси: комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече погасителни вноски по кредита на падеж,в размер, определен съобразно действащия към момента на настъпване на забавата Тарифа на банката.