Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 967 от 22.05.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2277/2019
Вид
Решение № 967
Подписан
22.05.2019
В сила
15.10.2019
Състав
НИКОЛАЙ ЗАХАРИЕВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 967 гр.Пловдив, 22.05.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 14.05.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2277/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от

ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №211623-F215909/10.10.2016г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Акета” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Дунав 42, ет.2, ап.6, представлявано от

С. Л. на основание чл.179, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от

ЗДДС.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Първанов, който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

При извършена служебна проверка на 16.05.2016г. в ТД на НАП- Пловдив се установило, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения в закона срок за подаване на справка декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив за данъчен период 01.04.2016г.-30.04.2016г. Срокът бил до 14.05.2016г. включително. Нарушението било отстранено на датата на съставяне на АУАН, а именно 09.06.2016г.Дружеството и друг път не подавало в срок справка декларация, за което НАП-Пловдив е издало предупреждение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН, писмено предупреждение по чл.28 от ЗАНН, оправомощителна заповед.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1582/23.12.2015 г. се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на справките декларации по ЗДДС.

Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-500 лв.

Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно

ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство.

За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно съС.ие.

В този изричен смисъл Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 780 от 19.04.2016 г. по н. д. № 432/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив, На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно еднократността и изолираността на случая в дейността на нарушителя. От представените писмени доказателства се установява, че спрямо дружеството веднъж е прилаган чл.28 от ЗАНН през 2015г. и повторното му прилагане би било неуместно.

Тук следва да се съобрази и трайната практика на Административен съд Пловдив, създадена именно по приложението на чл. 125 ЗДДС, че наличието на предходни резолюции, с които дружеството се освобождава от административно наказателна отговорност по реда на чл. 28 ЗАНН и се предупреждава, че при повторно нарушение ще бъде наказано, само по себе си е достатъчно за изключване маловажността на случая, при това независимо дали и кога са връчени предупрежденията-

Решение № 456 от 22.03.2017 г. по к. адм. н. д. № 2763

/ 2016 г. на XIX състав на Административен съд, Решение № 2112 от 10.11.2016 г. по к. адм. н. д. № 1820 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд, Решение № 1797 от 11.10.2016 г. по н. д. № 1645 / 2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив

Наложената санкция в рамките за законоустановения минимум от 500 лева изцяло съответства на продължителността на периода на забавяне за изпълнение на задължението.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №211623-F215909/10.10.2016г. на Директор на дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Акета” ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр.Пловдив, ул.Дунав 42, ет.2, ап.6, представлявано от

С. Л. на основание чл.179, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от

ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред

Административен съд - Пловдив.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:

В.П.