Определение № 19496 от 10.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 38029/2021
- Вид
- Определение № 19496
- Подписан
- 10.05.2024
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19496 гр. София, 10.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20211110138029 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 117646/09.04.2024 г. от длъжника М. В. Д., чрез адв. Л. Б., с която се иска допълване на Определение № 11451/15.03.2024 г., постановено по ЧГД № 38029 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, като в полза на длъжника бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на искането за допълване от заявителя, с който изразява становище за неоснователност на искането по съображения, подробно изложени в отговора.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима. Същата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е отчасти основателна.
По делото въз основа на заявление от кредитора „ФИРМА“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 20938/18.07.2023 г. срещу длъжника М. В. Д..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Л. Б.. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие, в 1 който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
С разпореждане от 11.10.2023 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си.
Разпореждането е получено на 18.10.2023 г. В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК. В тази връзка с Определение № 11451/15.03.2024 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, като в посоченото определение съдът е пропуснал да присъди разноски на длъжника за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 от НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение в разглеждания случай възлиза на сумата от 400,00 лв., изчислена на база половината от материалния интерес – 779,37 лв.
Съдът намира обаче, че в разглеждания случай определеното по реда на НМРАВ възнаграждение не е съответно на обема на правната помощ, предоставена от процесуалния представител на длъжника, която се заключава единствено в подаване на възражение по чл. 414 от ГПК по образец. Този извод не се променя и от факта, че във възражението са изложени конкретни основания за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2 от ГПК обосноваване на възражението не се изисква, респ. конкретните възражения на длъжника за недължимост могат да бъдат разгледани по същество единствено в исковия процес по чл. 422 ГПК.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното и като съобрази действителния обем на правната помощ, оказана на длъжника в заповедното производство, съдът намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на длъжника, сумата от 200,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 11451/15.03.2024 г., постановено по ЧГД 2
№ 38029 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК еик на да заплати на М. В. Д., ЕГН ********** сумата от 200,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3