Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 927 от 09.12.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2083/2024
Вид
Решение № 927
Подписан
09.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Христина Запрянова Жисова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 13 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 927 гр. гр. Хасково, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102083 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 3 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, вр. чл. 124, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, от З. О. И., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. Д.Й.К. от АК - Кърджали против Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.

„Георги Кирков" № 30, ЕИК 1210825210212, за признаване по съдебен ред спрямо ответника ТП на НОИ - Хасково трудовия стаж на ищцата в ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, бригада с. Странджево, като тютюнопроизводител за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., с продължителност една година.

Ищцата твърди, че в периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1986 г., работела като тютюнопроизводител към ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, бригада с. Странджево.

В началото на годината се подготвяли разсада и земята, след това се сеел, събирал, нижел и балирал тютюн, а в края на годината или в началото на следващата се продавал. През годината от ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево се заплащали месечни аванси, а в края на годината, авансите се приспадали, удържана била една част от сумата за ТКЗС и се заплащала разликата. За всички получени суми, тютюнопроизводителите, сред които и ищцата полагали подписи във ведомост, а сумите били изплащани на ръка - в брой от касиера на ТКЗС.

Поддържа се в исковата молба, че през 1986 г. ищцата обработвала около пет декара земя. От продажбата на тютюна в края на годината получила около 2000 лв. За зачитане на 1 пълна година трудов стаж през 1986 г. се изисквал реализиране на доход в размер на 960.00 лв., а нейният значително надвишавал този размер, с оглед на което за посочената година следвало да й бъде зачетен трудов стаж за една пълна календарна година.

Стажът за времето, през което ищцата работела в ТКЗС „Димитър Благоев" - с.

Странджево, бригада с. Странджево, бил оформен от работодателят в трудовата й книжка. В записа бил надлежно отразен периода, през който тя положила труд и продължителността на трудовия й стаж, като били положени подписи от счетоводител, главен счетоводител и ръководител, както и печат на работодателя. Данните, отразени в трудовата й книжка били извлечени от разплащателните ведомости на ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, бригада с. Странджево, във времето, когато развивало дейност, съответно и по време на полагане на труда. Ищцата след 1991 г. със семейството си се изселила в Република Турция.

Когато пристигнали там, нямали добри условия на живот и от влагата трудовата й книжка почти се разпаднала, но страниците, съдържащи записи за трудовия й стаж можело да бъдат разчетени.

През 2022 г. ищцата навършила пенсионна възраст и подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, към което приложила трудовата си книжка. Тъй като длъжностното лице по „ПО" в ТП на НОИ – Хасково преценило, че трудовата книжка няма корици, служебно поискало издаване на документ от Осигурителния архив на НОИ за стажа на ищцата, положен в ТКЗС „Димитър Благоев" - с.

Странджево, бригада с. Странджево. С Удостоверение с изх. № 5531-26-990-2 от 11.08.2022 г., издадено от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Хасково, бил потвърден трудовия й стаж в ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, бригада с. Странджево за 1985 г., а за 1986 г. бил постановен отказ с изх. № 5532-26-990-5 от 11.08.2022 г., издаден от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Хасково. В същия било записано, че в предадените в Осигурителния архив документи на прекратилото дейността си ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, липсвала информация за ищцата за периода от м.01.1986 г. до м. 12.1986 г. Впоследствие, исканата от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО, била отказана с мотив, че стажа е недостатъчен.

Ищцата счита, че е налице правен интерес да установи по съдебен ред трудовия си стаж, положен в ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, бригада с. Странджево, като тютюнопроизводител за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. По повод подадено от нея заявление, било издадено Удостоверение, обр. УП - 17 с изх. № 5506-26-2573#2 / 06.12.2022 г., от Началник на отдел ООА при ТП на НОИ - Хасково за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г.

Ищцата посочва, че през 1986 г., заедно с нея в ТКЗС „Димитър Благоев" - с.

Странджево, бригада с. Странджево, работели К.Ю.И. /К.С.Г./, с ЕГН **********, Н.Ю.С., с ЕГН **********, А.К.М. /А.К.М./, с ЕГН ********** и др. лица.

По тези съображения се иска да бъде установен по съдебен ред спрямо ответника ТП на НОИ - Хасково трудовия стаж на ищцата в ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, 2 бригада с. Странджево, като тютюнопроизводител за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г., с продължителност една година.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, а по отношение на неговата основателност заявява, че ще вземе становище след изслушване на свидетелските показания.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Д.К. от АК – Кърджали, която поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание, ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – гр. Хасково, чрез юрк. З., в хода на устните състезания, счита иска за основателен и го признава за установен. Направено е искане да не се присъждат разноски поради липса на вина на ТП на НОИ – Хасково за неправилно водене на съхраняваните документи.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 124, ал. 4 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Такъв е и настоящият случай, доколкото чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ изрично е предвидена възможността да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Както за всеки установителен иск задължителна предпоставка за съществуването на правото на иск и надлежното му упражняване е наличието на правен интерес. ЗУТОССР предвижда специална предпоставка, свързана с правния интерес от предявяване на иск по чл. 1, ал. 1, т.

3 от ЗУТОССР, а именно да липсват писмени доказателства, годни да установят стажа на ищеца в административно производство по отпускане на пенсия. Ето защо законодателят изрично е предвидил в чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, че стаж по чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР може да се установява пред съд само ако се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени, а чл.5, ал. 2 от ЗУТОССР допуска установяването на стаж по съдебен ред, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО, ако се представи удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

3

В настоящия случай е налице втората хипотеза. Наличието й се установява от представените и приети по делото писмени доказателства. Така от удостоверение изх. № 5506-26-26573/06.12.2022 г. на ТП на НОИ - Хасково, издадено на основание чл. 30 ал.1 т.5 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл.5 ал.2 ЗУТОССР е видно, че липсват писмени данни за положен от лицето З. О. И. трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1986 г. при работодател/осигурител ТКЗС „Димитър Благоев“ с. Странджево, обл.Кърджали.

Предявеният иск се предявява единствено по отношение на ТП на НОИ- Хасково, тъй като към момента на подаване на исковата молба работодателят на ищцата не съществува.

Описаното, освен че не е спорно между страните, се установява индиректно от приложените по делото писмо изх. № 5531-26-990/2022 г. и Удостоверение, обр. УП -17 с изх. № 5506-262573#2/06.12.2022 г., двете издадени от ТП на НОИ – Хасково. С Удостоверението от 11.08.2022 г. освен това е потвърден трудовия стаж на ищцата в ТКЗС „Димитър Благоев" с. Странджево, бригада с. Странджево за 1985 г., а за 1986 г. е постановен отказ с изх. № 5532-26-990-5 от 11.08.2022 г., издаден от Осигурителен архив към ТП на НОИ - Хасково. В същия е записано, че в предадените в Осигурителния архив документи на прекратилото дейността си ТКЗС „Димитър Благоев" - с. Странджево, липсва информация за ищцата за периода от м.01.1986 г. до м. 12.1986 г.

От всичко изложеното до тук, може да се направи извод, че по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на така предявения иск.

Предвид изложеното, същият следва да бъде разгледан по същество.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е полагала труд на твърдяната длъжност за твърдения период, както и да е представено удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени.

Във връзка с обсъждане на въпросите за допустимостта на предявения иск (наличието на правен интерес от предявяването му и на специалните предпоставки, предвидени в ЗУТОССР) съдът коментира част от събраната доказателствена съвкупност и обстоятелствата, които се установяват от нея.

При анализа на останалите събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни такива, се констатира и полагането на труд от ищцата през периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1986 г. на длъжност „тютюнопроизводител“ в ТКЗС „Димитър Благоев“ с.

Странджево, обл.Кърджали.

По делото е представено извлечение от трудова книжка на ищцата З. О. И. /З.О.А./, от която съдът установи, че е налице вписване за постъпването й на работа в ТКЗС 4

„Димитър Благоев“ с. Странджево, обл.Кърджали на длъжността „тютюнопроизводител“ на 01.01.1985 г. и дата на прекратяване на трудовия договор 31.12.1986 г.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 001 от 13.08.2019 г., издадено от ***, се установява идентичността на лицето З. О. И. и З.О.А..

В първоинстнционното производство е допуснато събирането и на гласни доказателства и са приети като писмени доказателства извлечения на трудовите книжки на допуснатите до разпит свидетели - К.Ю.И. /К.С.И./ и А.К.М. /А.К.М./. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР допустимостта на свидетелските показания се предпоставя от представянето на писмени доказателства по ал. 2, като е ограничен и кръга на лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели, а именно - като такива могат да бъдат разпитани единствено лица, притежаващи писмени доказателства, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендирания стаж.