Решение № 13670 от 10.07.2024, Софийски районен съд

****

№ 13670 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110144040 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват следните вземания от К. И. З. и Ц. Д. З., дължими от тях в условията на солидарност: за сумата от 1097.81 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м.

04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „****“, № 11, бл. 72, ет. 3, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 143.28 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 24.07.2020г., сумата от 30.91 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.08.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 6.10 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2017г. до 24.07.2020г., за които парични притезания по ч. гр. дело № 39250/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват найстарите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да 1 заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочения срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответниците искове се оспорват поради неправилно изчисляване на дължимите суми за топлинна енергия, евентуално поради погасяването им по давност. Оспорва се надлежното поставяне на ответниците в забава съобразно приложимите общи условия на ищеца и нормите на гражданския закон.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание ответниците да отговарят солидарно спрямо ишеца.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От името на ответниците не е оспорено, а и се установява от приобщения като писмено доказателство и неоспорен Нотариален акт от 25.11.2015г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 42, том I I , рег. № 10964, дело № 212/2015г. правнорелевантното обстоятелство, че към тази дата ответниците К. И. З. и Ц. Д. З. са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на процесния имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. „****“, № 11, бл. 72, ет. 3. А въз основа на представеното с исковата молба заверено от страната копие от Постановление за възлагане от 26.02.2019г. на ЧСИ ***, рег. № *** по описа на КЧСИ, влязло в сила на 12.04.2019г.- че считано от тази дата като собственик на процесния имот се легитимира трето за производството лице. С оглед на това и при липсата на други данни, а и твърдения следва да се приеме, че за част от исковия период- от началната му дата- 01.05.2016г., до 11.04.2019г.- датата, предхождаща влизането в сила на постановлението за възлагане на процесното жилище, ответниците са били собственици на същото в условията на 2 съпружеска имуществена общност, а с това и потребители на доставяната до него топлинна енергия, солидарно отговорни за заплащане на цената й по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2 СК, осъществяването в обективната действителност на предпоставките за приложимостта на която не се оспорва в хода на настоящото производство.

Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор за извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите, касаещи извършването на дяловото разпределение по отношение на конкретния обект, както и от неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебно- техническата експертиза през исковия период за процесния имот не е начислявана топлинна енергия за отопление, както и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като в процесната сграда в режим на етажна собственост е спряно подаването на топлинна енергия за отопление. На абоната за исковия период е начислявана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за периодите 2016г.- 2017г. и 2018г.- 2019г. топлинната енергия за подгряване на вода е начислена въз основа на показанията на един водомер за топла вода, намиращ се в имота, за което са съставени документи за главен отчет, носещи съгласно констатациите на вещото лице и документите, представени от третото лице- помагач на ищеца, подписи за потребител. Последното по своята правна същност съставлява признание на неизгодни за страната факти с правно значение- че през исковия период имотът е бил топлоснбден, както и че в него е потребена топлинна енергия в сочения в отчетите обем. Вещото лице е изяснило, че за включения в исковия отчетен период 2017г.- 2018г. абонатът не е осигурил достъп до имота за извършване на реален отчет, поради което и съобразно нормата на чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на базапо 140 л/денонощие за един живущ в имота. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1275.99 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

3

За пълнота и прецизност следва да се изясни, че настоящият съдебен състав намира, че следва да възприеме варианта на заключението на СТЕ, при който стойността на реално потребената през исковия период топлинна енергия е изчислена при приложение на цената на топлинната енергия, определена с **** № Ц-6/07.04.2017г. на ***, тъй като същото е било приложимо през част от исковия период, а последвалата му отмяна с **** № 15147 от 08.12.2020 г., постановено по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, е ирелевантна, тъй като ****то на ВАС е постановено след исковия период и има действие занапред съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 АПК.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответниците, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 07.2017г. до м. 04.2019г., именно в претендирания от ищеца общ размер от 30.91 лева.