Решение № 1333 от 11.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. Варна, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100502075 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 68124/04.08.2025 г. от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, чрез юрисконсулт И. Г., срещу Решение № 2613/10.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 1867/2025 г. по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна – Ц. Д. И., сумата от 100.00 лева - частичен иск от общо 2182.20 лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата задна дясна, врата предна дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично дясно огледало, причинени в резултат на настъпило на 06.06.2024 г., около 19:00 часа, в гр. Варна, в района на Севастопол, застрахователно събитие по Застрахователна полица № 0312230146021351/26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за л. а. „Мерцедес Ц180“ рег. № ******, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., за която е образувана щета № 211772556/07.06.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ.

Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на 1 обжалваното решение като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закони. Поддържа, че не всички претендирани от насрещната страна вреди се намирали в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. В частност, посочва щетите по предна дясна врата като налични към датата на сключването на процесната застрахователна полица, видно от снимковия материал, изготвен при сключването на застраховката. Твърдението на въззивника било подкрепено от клаузата на т.

16.17 от ОУ към застрахователната полица и т. 80.2 от същата. Посочва, че решаващият състав неправилно определил размера на обезщетението, като същият не съответствал на действително претърпените вреди. Сочи, че първоинстанционният състав кредитирал изцяло изготвеното по делото експертно заключение, което било оспорено от въззивника и било отправено искане за изготвянето на повторно заключение. В тази връзка, излага, че вещото лице не отговорило на поставените от дружеството задачи, касаещи наличните фирми, притежаващи европейски сертификат за качество, както и тези, които не притежават подобен сертификат по отношение на средната цена за труд, с оглед на което твърди, че неправилно бил определен размерът на обезщетението. Въззивникът излага, че вещото лице е следвало да извърши задълбочен анализ на автомобилния пазар към датата на ПТП и чрез сравнителен метод да определи пазарната стойност на труда при съпоставка между сервизи, притежаващи сертификат за качество и такива без такъв. В жалбата се посочва, че с молба от 25.06.2025 г. било оспорено заключението с твърдения за непълнота и необоснованост на същото. В същата молба било отправено искане за повторна експертиза, което било преценено от първоинстанционния състав като основателно. Счита обезщетение в размер на 417.80 лева като съответно на реално претърпените вреди, каквато сума била изплатена на застрахованото лице. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 73144/25.08.2025 г. от въззиваемата страна, в който са изложени съображения за правилност на първоинстанционното решение. Сочи, че по случая било установено безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и механизъм на ПТП и размера и вида на претърпените вреди. Твърди, че наличната преди настъпване на ПТП повреда по дясна предна врата не се намирала във връзка с настъпилите от застрахователното събитие щети. Счита изготвеното по делото заключение като компетентно дадено. Излага становище по доказателствените искания на въззивника. Посочва съдебна практика на ВКС в подкрепа на позицията си.

Отправя искане за потвърждаване на оспореното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 32612/11.11.2025 г. чрез юриск. И. Г. се поддържат исканията във въззивната жалба. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл.

80 ГПК. Релевирано е и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

2

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна – Ц. Д. И., не се явява, представлява се от адв. Й. А., който оспорва твърденията във въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба ищцата Ц. Д. И. твърди, че на 26.06.2023 г. била сключена комбинирана застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ за собствения й лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ******, с ответника, обективирана в Застрахователна полица № 0312230146021351/26.06.2023 г., със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 40200.00 лева, като застрахователната премия възлизала на 1626.70 лева, която към момента на предявяване на иска е изцяло заплатена. Поддържа, че на 06.06.2024 г. около 19:00 часа, в град Варна, в района на Севастопол, Г.П. паркирал процесния лек автомобил, като при връщането си до него установил, че същият бил ожулен от дясната страна.

Във връзка с горното твърди, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 07.06.2024 г. и служители на същия огледали автомобила, като бил съставен протокол за оглед по Щета № 211772556, в който като увредени детайли били описани: врата задна дясна, врата предна дясна, калник заден десен, калник преден десен и капачка странично дясно огледало. Ищцата твърди, че насрещната страна изплатила обезщетение в размер на 417.80 лева, което счита за недостатъчно за поправяне на причинените вреди, които оценява на 2182.20 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер. Сочи, че не всички описани щети били резултат от процесното ПТП, като увреждания като тези по предната дясна врата били налични и към момента на сключване на договора за застраховка, поради което и същите не подлежат на възстановяване. Заявява се, че изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение в цялост съответства на настъпилите вследствие на процесното ПТП увреждания по лекия й автомобил, като същото било определено по експертна оценка, съгласно приложимите към договора за застраховка Общи условия и Методика за определяне на размера на застрахователното обезщетение. Оспорва се размерът на предявеният иск като завишен и несъответстващ на причинените по процесния лек автомобил увреждания. Искането е за отхвърляне на исковете и присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по 3 същество.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Спорният въпрос, наведен с въззивната жалба, е досежно наличието на предшестващи сключването на застрахователния договор щети по процесния автомобил. Видно от изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза и изследваните от вещото лице материали, към момента на сключване на застрахователния договор, обективиран в Застрахователна полица № 0312230146021351/26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ******, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г., чиято валидност не е оспорена от страните, е било налице увреждане по предна дясна врата на МПС. Пояснено е от вещото лице, че наличните предходни увреждания на автомобила не се намират в причинна връзка с нанесените на 06.06.2024 г. вреди. Отделно от горното, експертът е изложил, че наличието или липсата на старото увреждане не променя стойността на разходите, необходими за отстраняване на щетата, описана като следствие от процесното ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В тежест на ищеца по иск с посочената квалификация, въззиваем в настоящото производство, е да установи наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на задълженията му за заплащане на дължимата застрахователна премия.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че страните са валидно обвързани по силата на договор за застраховка, обективиран в Застрахователна полица № 0312230146021351/26.06.2023 г. за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“ за лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 180“ с рег. № ******, със срок на действие от 27.06.2023 г. до 26.06.2024 г. Категорично се установява и фактът на настъпване на застрахователно събитие и неговия механизъм, както и вида, и размера на причинените от него вреди на процесното МПС. Установява се и че дължимата застрахователна премия е изцяло заплатена към датата на предявяване на исковата молба. Не се спори по делото и че застрахователят е изплатил на ищцата сумата от 417.80 лева. Следователно, настоящата инстанция намира предявения иск за доказан по основание.

4

По отношение на размера на претенцията, съдът намира, че при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал.

2 КЗ. Посочената разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка поради овехтяване.

Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск. По изложените съображения всякакви клаузи, уговорки и изявления, които дерогират тези императивни законови правила, не могат да бъдат противопоставени на застрахования.