Решение № 7110 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7110 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100505683 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20043906/16.02.2021 г., поправено с решение №20138635/03.04.2025 г., постановени по гр.д. № 28644/2020 г. на СРС, 124 състав, е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 ГПК, че И. Г. К., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 1899,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 29.01.2017 г. до 30.04.2019 г., за аб. № 188832, ведно със законната лихва от 28.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 294,25 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 20.01.2020 г., сумата от 45,44 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.01.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от 7,23 лв. за периода 31.01.2017 г. до 20.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.02.2020 г. по гр.д. № 3951/2020 г. на СРС, 124 състав, като за разликата до пълните им предявени размер и за периода от м.05.2016 г. до 28.01.2017 г. исковете са отхвърлени.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство И. Г. К., в която се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че по делото липсвали доказателства за облигационни отношения между страните. Твърди се, че право на 1 собственост се доказва само с нотариален акт или договор за покупко – продажба на имот, а качеството потребител може да се установи и с декларация за откриване на партида. Поддържа се, че с решение № 15147/08.12.2020 г. по адм.д. № 172/2019 г. на ВАС цените за топлинна енергия са обявени за незаконни. Твърди се, че размерът на погасените по давност суми е по-голям от установения в съда. По отношение претенцията за лихва се твърди, че липсвали доказателства за публикуването на сумите на сайта на дружеството или по друг начин, поради което и потребителят не е изпаднал в забава. По отношение на претенцията за суми за дялово разпределение се поддържа, че сумата е недължима предвид липсата на представени доказателства за основанието и размера й, както и доказателства, че ищецът е заплащал сумите на топлинните счетоводители. По отношение претенцията за мораторна лихва върху взеамнето за дялово разпределение се твърди, че липсвало доказателства за уговорен ред и начин за заплащане на сумата за дялово разпределение, поради което и акцесорната претенция за лихва била неоснователна. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с коетo предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Отговор не е постъпил и от третото лице-помагач – „Термокомплект“ ООД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По делото е представен нотариален акт за замяна недвижими имоти № 96/03.07.1990 г. по н.д. 4839/1990 г. на I нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, по силата на който ответницата И. К. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 62, находящ се в гр. София, ж.к. „******** /сега ******** съгласно удостоверение, издадено от СО, район „********. Предвид липсата на доказателства за промяна в правото на собственост на процесния апартамент в последващ момент, съдът намира, че и през исковия период ответникът е бил собственик на имота.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния недвижим имот ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 188832, поради което и доводът на въззивника за липса на облигационно правоотношение се явява неоснователен.

От приетата пред въззивния съд СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ж.к. „********, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника през исковия период е начислявана топлинна енергия съгласно показанията на ИРРО, монтирани на два радиатора и една лира, начислявана е топлинна енергия и за подгряване на топла вода съгласно показанията на 1 брой водомер и за сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца.

Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата професионална компетентност.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

С отговора на исковата молба ответницата И. К. своевременно е релевирала възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.

„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ 3 факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението в съда /28.01.2020 г./,. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.01.2017 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 11.2016 г. е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.01.2017г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.01.2020 г.

Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима сума за топлинна енергия за този период е в размер от 1727,71 лв. За тази сума искът се явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер.

Настоящият съдебен състав намира, че се явява основателен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период 15.09.2017 г. – 20.01.2020 г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 45,44 лева, поради което и искът се явява изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно, доколкото началният период на претенцията е 15.09.2017 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца, одобрени с Решение 4

№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата лихва върху установената главница от 1727,71 лв. е в размер от 214 лв. за периода 15.09.2017 г. до 20.01.2020 г., поради което и искът се явява основателен до този размер и неоснователен до пълния предявен размер.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ за главница за потребена топлинна енергия за сумата над 1727,71 лв. до 1899,35 лв., искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за сумата над 214 лв. до 294,25 лв., искът с правно основание за сумата от 7,23 лева мораторна лихва върху вземането за стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2017 г. до 20.01.2020 г., като исковете бъдат отхвърлени в тази част. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

5

По разноските:

В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С оглед допълнителното частично отхвърляне на исковете, дължимите разноски на ищеца за заповедното производство са 70,74 лв., а за първоинстанционното производство 148,66 лв., поради което и решението на районния съд в частта, в която са присъдени разноски над посочените размери, следва да бъде отменено. На въззиваемия следва да се присъдят разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба в размер от 575,01 лв. /депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/.