Решение № 242 от 01.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Добрич, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Д. при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно дело № 20223230200042 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адвокат СТ. К. СТ. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: ******, срещу наказателно постановление № 21-0851-001788 от 20.10.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, в частта, с която на Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., наказателното постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от съда.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана му част, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № ****** от ****** г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят М. Г. Г. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Д. Н. Д. с рег. № ****** г. (л. 14 от 2 делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя М. Г. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 11) и Г. Д. – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 13 от делото). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г. Л. Д. (виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-14009/13.10.2021 г. – л. 9 от делото), като са били изискани от Началника на Първо РУ при ОДМВР - Добрич и записите от видеокамерите, разположени на кръстовището на ул.

„******“ с ул. „******“ и ул. „******“ за времето от ****** ч. на ****** г., след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Н. С. СТ., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното 3 наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Ж.Й.М. е началник сектор „Пътна полиция” (СПП) при ОДМВР Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена (чл. 104б, т. 2 от ЗДвП), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

АУАН е съставен на Д. Н. Д. за това, че на ****** г., в ****** часа, в гр. Добрич, по ул. „******”, в посока към кръговото движение с ул. „******“, управлява лек автомобил „******“ с рег. № ******, като навлиза в кръговото кръстовище и умишлено увеличава оборотите на двигателя и поднася задната 4 част вдясно на автомобила, като така преминава през цялото кръгово движение. Не използва пътя по предназначение – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на ****** г., в ****** часа, в гр. Добрич, по ул. „******” в посока към кръговото движение с ул. „******“, управлява лек автомобил „******“ с рег.

№ ******, като навлиза в кръговото кръстовище и умишлено увеличава оборотите на двигателя и поднася задната част вдясно на автомобила, като така преминава през цялото кръгово движение. Не използва пътя по предназначение – нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение. Така например в съдебно заседание, на даденото му право на лична защита, жалбоподателят заявява: „Аз си карах нормално.

Преди мен минаха коли, които дрифтираха, но аз си преминах нормално“ (цитат).

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите М. Г. Г. и Н. С. СТ..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством обясненията си, подкрепени със заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда Съдебно-техническа (видео-техническа) експертиза.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с 5 взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетеля М. Г. Г. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич и Н. С. СТ. – към датата на нарушението - полицай в Първо РУ на МВР- Добрич, на ****** г. в ****** ч., същите, в състав на автопатрул, заели установъчен пункт по ул. „Гоце Делчев“, съгласно часовия график. Чувайки няколко пъти свистене на гуми, полицейските служители се отправили по ул. „******“ към кръговото кръстовище с ул. „******“, като спрели до магазин „******“. След около 10 минути, полицейските служители видели лек автомобил марка „******“, водачът на който форсирал двигателя и поднасял автомобила по цялото кръгово кръстовище. Полицейските служители последвали лекия автомобил „******“, като след подадения светлинен и звуков сигнал, водачът на последния преустановил движението си. При извършената проверка се установило, че процесният лек автомобил марка „******“ с рег. № ****** се управлява от жалбоподателя по настоящото дело - Д. Н. Д..

Безспорно, дрифтът е техника, характерна с умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“ при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Понякога една малка грешка, като подаването на твърде много газ може да намали сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.