Определение № 1013 от 28.06.2022, Административен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№

1013/28.06.2022 година, град Б.

Административен съд - Б., в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

Веселин Енчев разгледа адм. д. № 2073/2021 година,

Производството е по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

С решение № 714/27.05.2022 година настоящият състав е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, оспорен от жалбоподателя Д.Г..

С решението на жалбоподателя са присъдени разноски, сторени по адм. д. № 2073/2021 година на Административен съд - Б. и по адм. д. 812/2022 година по описа на Върховен административен съд. Отхвърлена е претенцията на процесуалния представител на Г. за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение – по адм. д. № 2073/2021 година, поради недоказаност.

С искане с вх. № 5534/13.06.2022 година процесуалният представител на жалбоподателя, е сезирала съда с искане за изменение на решението в частта за разноските, по отношение за адвокатското възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година.

Като е използвал предоставената му възможност по чл. 248 ал. 2 от ГПК, ответникът – чрез процесуален представител – е възразил срещу искането за допълване с аргументи, че то е недопустимо (поради липса на представен списък на разноските) и неоснователно (поради неяснота в доказателствата, които удостоверяват плащането).

След като съпостави вече установените факти по делото и доводите в искането за изменение, съдът приема следното.

Според чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Искането е допустимо за разглеждане. Решението е връчено на жалбоподателя на 03.06.2022 година, а искането по чл. 248 от ГПК е постъпило на 13.06.2022 година - в срока за обжалване по чл. 211 ал. 1 от АПК, т.е подадено е в срок. Искането е подписано от надлежен пълномощник на страната. В хода на делото, преди последното съдебно заседание е представен списък на разноските – лист 169, в който е посочено, че са направени разноски в размер на 1000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита сключен между жалбоподателя и процесуалния му представител.

По съществото на искането, съдът приема следното.

В конкретния случай не са налице достоверни доказателства за размера на възнаграждението, което реално е изплатено на процесуалния представител на жалбоподателя, за да се приеме, че искането с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК е основателно. В договора за правна помощ (лист 168) не е посочена парична единица, в която е уговорено възнаграждението, а в частта за заплатената сума с число е посочено „1000“, а словесно – „осемстотин“ лева. В списъка на разноските (лист 169) е обявено, че разноските за адвокатско възнаграждение са „1000 лв.“, но в настоящото искане за изменение на решението се твърди, че „е очевидно“, че доверителят е заплатил „сумата от 800 лева“, които следва да се присъдят като разноски, т.е. налице е очевидно противоречие в последователните изявления на процесуалния представител на жалбоподателя относно един и същ факт – заплащането на адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Подобно объркване е лишено от каквато и да е житейска логика и е невъзможно да бъде допуснато при обичайното, дори не особено добросъвестно, водене на отчетност при адвоката за размера на заплатените му възнаграждения от доверителя. За съда най – вероятна остава хипотезата, адвокатско възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година, реално, изобщо да не е заплатено, а да са съставени документи, удостоверяващи такова плащане, за да бъде осъден ответника за разноски. Дължимостта на такива разноски, обаче, се предпоставя от установяването им с достоверни доказателства. Доколкото такива не са представени от адвоката на жалбоподателя, включително и с искането за изменение на решението, претенцията на Д.Г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание изложеното и чл. 248 ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК, съдът, О П

Р Е Д

Е Л И

ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Т.Д., процесуален представител на жалбоподателя Д.Г., с вх. № 5534/13.06.2022 година - за изменение на решение № 714/27.05.2022 година в частта за разноските, по отношение на адвокатското възнаграждение по адм. д. № 2073/2021 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от получаването му.

СЪДИЯ: