Решение № 2518 от 03.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2230/2026
- Вид
- Решение № 2518
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
РЕШЕНИЕ
№ 2518 гр. София, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20261110202230 по описа за 2026 година
Производството е образувано по жалба на „,,***'' против наказателно постановление (НП) № 22-2500758/16.01.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.13, ал.1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Релевират се аргументи за посочване в НП на различни дати на провеждане на етапите на административното производство, като жалбоподателят счита, че е налице и неизпълнение на задълженията на АНО по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение при посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Намира, че административното обвинение не е безспорно и категорично доказано. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Посочва, че е допусната техническа грешка и няма нарушение на чл.13 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта. Подробни доводи излага в писмени бележки, в които изтъква, че работодателят сам е установил 1 допуснатото несъответствие и е уведомил контролните органи, липсват каквито и да било вредни последици за работника, осигурителната система или държавния бюджет. Твърди, че АНО неправилно е приел, че нарушението е установено на 28.11.2025 г., не е обсъдил в пълнота представените възражения и доказателства и не е съобразил последващото добросъвестно поведение на дружеството. Счита, че липсва противоправно поведение и вина от страна на дружеството, като се касае за допусната техническа грешка.
Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. Б., в съдебно заседание излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че от събраните доказателства се установява извършване на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.01.2024 г. бил сключен безсрочен трудов договор между „,,***'' в качеството на работодател и И.Я.Ч. с ЕГН ********** в качеството на служител, като бил уговорен срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни. Във връзка с подадена молба от Ч. на 25.07.2025 г. за освобождаване на заеманата от нея длъжност, считано от 01.09.2025 г., със заповед № 707/27.08.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда било прекратено трудовото правоотношение между „,,***'', ЕИК:
********, и И.Я.Ч., ЕГН **********, считано от 01.09.2025 г.
На 06.10.2025 г. работодателят подал електронен трудов запис (ЕТЗ) за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Я.Ч. с дата на прекратяване на правоотношението 01.10.2025 г. вместо действителната такава - 01.09.2025 г.
На 07.11.2025 г. дружеството-жалбоподател подало до НАП коригираща 2 декларация образец 6 и заличаваща декларация образец 1 за месец 09.2025 г. за корекция на грешно подадените от него данни относно Ч., че през м.09.2025 г. е била в неплатен отпуск като уведомило и ТП на НОИ, че трудовото правоотношение е било прекратено на 01.09.2025 г.
В периода от 19.11.2025г. до 28.11.2025г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на „,,***'', ЕИК: ******** от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – София. В хода на проверката контролните органи направили справка в Регистър на заетостта, запознали се с протокол с изх. № 30Е004013372/06.10.2025 г. за вписан ЕТЗ и констатирали несъответствие между вписаните данни в единния електронен трудов запис и фактическите условия по трудовото правоотношение на И.Я.Ч. с „,,***'' относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2547035/28.11.2025 г., с който било констатирано нарушение на трудовото законодателство и било дадено съответно предписание на „,,***'' да приведе в съответствие данните, вписани в ЕТЗ и условията по трудовото правоотошение на И.Я.Ч., като подаде ЕТЗ за коригиране на данните относно дата на прекратяване на правоотношението, а именно 01.09.2025 г. съгласно 13, ал.1 от Наредбата. На 01.12.2025 г. дружеството-жалбоподател изпълнило предписанието и била вписана корекция в ЕТЗ.
Свидетелката С. С., на длъжност „инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила против „,,***'' акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2500758/28.11.2025 г. за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, вр. вр. чл.13, ал.1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта, тъй като дружеството в качеството на работодател не е изпратило електронен трудов запис до ТД на НАП за прекратяване на трудовото правоотношение на И.Я.Ч. в законоустановения 7-дневен срок. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 09.09.2025 г. в предприятието на работодателя и е констатирано на 28.11.2025 г. в ДИТ София при преглед на изискани документи. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството. В законоустановения срок срещу АУАН постъпило възражение с доводи, идентични с тези, изложени от жалбоподателя в настоящото производство.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП № 223 2500758/16.01.2026 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „,,***'' била наложена имуществена санкция в размер на 766,94 евро за извършено нарушение на чл.62, ал.3 от КТ, вр. чл.13, ал.1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта. НП било връчено на 26.01.2026 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля С. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол за извършена проверка № ПР2547035/28.11.2025 г., протокол с изх. № 30Е004013372/06.10.2025 г., възражение вх. № 25164441/05.12.2025 г., известие за доставяне, заповед № ЧР-1287/16.05.2019 г., заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. и заповед № З0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, длъжностни характеристики, справка за актуално състояние на ЕТЗ, заповед № 707/27.08.2025 г., протокол с изх.№30 Е004013372/06.10.2025 г., справка за актуално състояние от единен електронен трудов запис, съобщение с изх.№ 30Е004165729/16.10.2025 г. - декларация „Образец 6“, съобщение с изх.
№30Е004504212/07.11.2025 г. - декларация „Образец 6“, писмо с вх.№ 102921-11568/11.11.2025 г., молба-заявление от 01.12.2025 г. и протокол от 01.12.2025 г., справка изх. № 40-22-25281/27.04.2026 г. от директора на ТД на НАП СДО.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетелката С.. Съдът кредитира същите като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност на протокола за извършена проверка.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно по-подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че е подал ЕТЗ на 06.10.2025 г. с посочена дата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.10.2025 г., но излага доводи, че се касае за техническа грешка. От писмените доказателства по делото се установява, че действително по собствена инициатива дружеството е сезирало институциите 4 за грешно отразената дата.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ и изричната норма на чл.416 от КТ.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. В наказателното постановление е посочено, че е съставено въз основа на АУАН от 03.11.2025 г., което обаче представлява очевидна фактическа грешка и не внася каквато и да било неяснота в етапите на развитите на административнонаказателното производство. Посочен е действителният номер на акта, неговият актосъставител, като преди издаването на НП препис от АУАН, съставен на 28.11.2025 г., с описание на идентична фактическа обстановка е бил връчен на представител на „,,***'', поради което не е налице съмнение въз основа на кой акт е издадено обжалваното наказателно постановление. На следващо място, посочено е, че проверката е извършена в периода от 19.11.2025 г. до 28.11.2025 г., като нарушението е констатирано на 28.11.2025 г. в ДИТ – София при преглед на изискани документи. Нарушението се явява установено едва след преглед на цялата документация, представена пред контролните органи, поради което неоснователни са доводите, че коректната дата се явява 19.11.2025 г. (а дори и да се приеме за релевантна тази дата, същата би имала отношение към сроковете по чл.34 от ЗАНН, които отново ще се явят 5 спазени). Надлежно са индивидуализирана и датата и мястото на извършване на нарушението.
Така описаното нарушение от фактическа страна обаче не съответства на дадената му правна квалификация, доколкото в същата е налице вътрешна противоречивост, тъй като е направена привръзка между две отделни задължения в процедурата по вписване на ЕТЗ. Последното създава и неяснота за какво е ангажирана отговорността на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да впише данните в регистъра на заетостта. В чл.13, ал.1 от Наредба за вписване в регистъра на заетостта (Наредбата) е посочено, че когато контролен орган на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или орган по приходите на Националната агенция за приходите установи несъответствие между вписани данни в единния електронен трудов запис и фактическите условия по трудовото или служебното правоотношение, работодателят или органът по назначаване е длъжен да впише, коригира или заличи данните, като подаде електронен трудов запис в тридневен срок от установяване по съответния ред на несъответствието. При съпоставяне на двете разпоредби се установява, че същите регламентират отделни задължения в частност на работодателя, като чл.13 от Наредбата не пояснява разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, която единствено се явява нарушена от „,,***''. В конкретния случай работодателят не е вписал данните за прекратяване на правоотношението с И. Ч. в регистъра на заетостта в законоустановения 7-дневен срок, с което действително е извършил нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. С протокол за извършена проверка № ПР2547035/28.11.2025 г. контролните органи на ДИТ- София са дали предписание на „,,***'' да приведе в съответствие данните, вписани в ЕТЗ и условията по трудовото правоотношение на И.Я.Ч., като подаде ЕТЗ за коригиране на данните относно дата на прекратяване на правоотношението, а именно 01.09.2025 г. съгласно 13, ал.1 от Наредбата. Предписанието е изпълнено в срок, като на 01.12.2025 г. е вписана корекция на електронния трудов запис след молба на работодателя „,,***''. Предвид това дружествотожалбоподател е изпълнило задължението си, произтичащо от чл.13, ал.1 от Наредбата, и посочването й като нарушена разпоредба в НП не съответства на изложената фактическа обстановка.