Решение № 18403 от 11.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18403 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.А като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20211110142346 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от И. П. М. срещу И. М. Я. и Х. Г. Я., с която са предявени субективно пасивно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 286 ЗЗД за признаване съществуването на вземане на ищеца срещу ответниците при солидарност на дълга за сумата от 6800 евро, представляваща дължимо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за поръчка от 15.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 3.09.2020г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 42444/2020г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът твърди, че предявеното вземане произтича от неизпълнено от ответниците задължение по Договор за поръчка от 15.11.2019г., с предмет посредничество при продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр. ..., ул. „...“ № 41, ет. 3. Поддържа, че страните се съгласили продажбата да започне при начална цена от 198 000 евро. Посочва, че по 1 силата на договора се е задължил да извърши цялостно проучване на фактическото и правното състояние на имота, да осъществява срещи, контакти и преговори с потенциални купувачи и да сключи договор за покупко-продажба, в качеството си на пълномощник на ответниците. Поддържа, че с процесния договор било уговорено дължимо възнаграждение в размер от 100 лв., платимо авансово и включващо разходите за пускане на обяви, извършване на огледи, преговори, снабдяване с документи, проверка на тежести и други непредвидени разноски, и окончателно възнаграждение в размер от 4% от продажната цена, ако същата е над 1700 евро на кв.м., респ. 3% от продажната цена, ако същата е под 1700 евро на кв.м., платимо при сключване на предварителен договор за продажба на имота. Твърди, че е изпълнил договорните си задължения като се снабдил с необходимите документи и провеждал многобройни разговори и срещи с потенциални купувачи, а до продажба не се стигнало единствено заради високата цена на имота. Посочва, че на 31.07.2020г. получил обаждане от ответника Х. Я., а в хода на разговора разбрал, че ответниците са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот за цена, значително по-ниска от уговорената с него. Посочва, че на 2.09.2020г. поканил ответниците да му заплатят дължимото възнаграждение по процесния договор, определено на база последно оферираната от него продажна цена от 170000 евро, но същите изрично отказали. За непогасеното вземане по подадено от него заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу ответниците е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжниците. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковите претенции. Твърдят, че за ищеца не е възникнало право на възнаграждение по процесния договор, защото не е изпълнил задълженията си по него.

Посочват, че са оттеглили поръчката поради дългото бездействие от страна на ищеца.

Поддържат, че договорът е нищожен поради липса на изискуемата форма за действителност, както и поради противоречие на клаузите му с тези в даденото пълномощно, евентуално твърдят, че същият е унищожаем при измама, тъй като са били подведени от ищеца относно предмета му и относно цената, на която би могъл да бъде продаден имота. По тези съображения ответниците молят за отхвърляне на предявените искове. Правят искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 42444/2020г. по описа на СРС, 44 с-в, по заявление, подадено от И. П. М. по реда на чл. 410 ГПК, срещу И. М. Я. и Х.

Г. Я. е издадена заповед за изпълнение с предмет вземането за исковата сума, дължимо 2 в условия на солидарност. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците по заповедта са депозирали възражение, оспорвайки изцяло вземането, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, които същият е изпълнил, предявявайки искове за установяване на оспореното вземане. Исковите претенции са заведени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С оглед обстоятелствата, от които ищецът извежда съдебно предявеното спорно субективно право, съдът намира да е сезиран с искове за реално изпълнение на задължение по мандатно правоотношение между страните. Като основание на претенциите си ищецът сочи наличие на възлагане от страна на ответниците за осъществяването на действия по посредничество за продажбата на притежаван от тях недвижим имот, изразяващи се в намиране на купувач и сключване на прехвърлителна сделка за тяхна сметка, в изпълнение която поръчка е извършил посредническата услуга и има право на уговореното възнаграждение. Съгласно легалната дефиниция на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Договорът за поръчка е уреден като едностранен (арг. от чл. 286 ЗЗД), но може да бъде сключен и като двустранен, когато с него е предвидено насрещно задължение за доверителя да плати възнаграждение на довереника. Когато по волята на страните мандатното правоотношение е възникнало като възмездно, довереникът има право на възнаграждение за извършената работа и в случай, че поръчката бъде оттеглена или изпълнението й стане невъзможно – чл. 288 ЗЗД.

Основателността на предявените искове при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ в условия на кумулативност следните юридически факти: 1) наличие на сключен между страните договор, по силата на който ответниците са възложили, а ищецът е приел срещу възнаграждение да извърши за тяхна сметка твърдяната посредническа услуга; 2) изпълнение от страна на ищеца на възложените му действия по поръчката и отчитане на изпълнението пред ответниците; 3) настъпила изискуемост на претендираното вземане за възнаграждение; и 4) неизпълнение от страна на ответниците на поетото парично задължение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване, при условията на пълно и главно доказване, на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, а именно съществуването на соченото облигационно правоотношение, част от съдържанието на което е предявеното вземане за парична престация, и изпълнение на поетите задължения по дадения му мандат като условие за изискуемост на неплатеното възнаграждение. В тежест на ответниците е доказване на заявените правоизключващи възражения за недействителност на сключения договор, респ. извършено плащане в погашение на дълга.

3

Не е спорно и от представен по делото Договор за поръчка от 15.11.2019г. се установява, че страните са били обвързани от мандатно правоотношение със сочените от ищеца предмет и съдържание. По силата на договора ищецът, в качеството на довереник, е приел по възлагане от ответниците доверители да им посредничи за продажбата на техен собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. София, ***, ет. 3 (чл. 1). Определена е начална продажна цена в размер от 198 000 евро, с предвидена възможност при липса на интерес за намаляването й до 1600 лв. на кв.м. (чл. 2), а в случай, че продължително време не се намери купувач е договорено, че продажбата може да се извърши и на по-ниска цена след като ищецът уведоми и получи съгласието на ответниците (чл. 5). Конкретно поетите от ищеца задължения съгласно чл. 3 се изразяват в цялостно проучване на фактическото и правното състояние на имота и осъществяване на срещи, контакти и преговори с потенциални купувачи, както и сключване на договор за продажба като пълномощник на ответниците в съответствие с дадено му за целта пълномощно.

Страните са договорили ищецът да отчита изпълнението на поръчката като ги информира редовно за проявен интерес от купувачи, за осъществените срещи, преговори и други свързани с това действия (ч. 4). В чл. 7 е уговорено дължимо за изпълнение на поръчката възнаграждение, като е предвидено авансово плащане на сума в размер от 100 лв. без ДДС, която е посочено, че включва всички разходи за пускане на обяви, извършване на огледи, преговори, снабдяване с документи, проверка на тежести и други непредвидени разноски. Договорено е окончателно възнаграждение в размер от 4% от достигнатата продажна цена, ако цената е над 1700 евро на кв.м., и 3% от продажната цена, ако тя е под 1700 евро на кв.м., което ответниците са се задължили да заплатят при сключване на предварителен договор за продажба на имота. Представено е пълномощно, с нотариална заверка на подписите рег.№ 6169 от 15.11.2019г. на нотариус Антоанета Любенова, рег.№ 386 на НК, с което ответниците са упълномощили ищеца за извършване на договорените фактически и правни действия, с изключение сключването на предварителен или окончателен договор за продажба.

С оглед естеството на уговорените с постигнатото съглашение насрещни престации, съдът намира, че сключеният между страните договор има характер на възмезден договор за поръчка по смисъла на чл. 280 вр. чл. 286 ЗЗД, като същият съставлява източник на валидно възникнало правоотношение. Неоснователни в тази връзка са направените от ответниците възражения за недействителност на договора.

Договорът за поръчка е уреден като неформален договор, доколкото не е предвидена форма за действителност на същия, освен в хипотезата на чл. 292, ал. 3 ЗЗД – когато поръчката е дадена за придобИ.е на вещни права върху недвижими имоти от името на 4 довереника, в който случай се изисква сключването му в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Процесният договор обаче не попада във визираната хипотеза, поради което, противно на доводите на ответниците, изискуемата съгласно чл. 292, ал.

3 ЗЗД форма не е условие за неговата действителност. Не може да бъде споделена и тезата на ответниците, че договорът е нищожен поради противоречие със съдържанието на даденото пълномощно. Такова противоречие, освен че не е от естество да влече нищожност на договора, в случая и не се установява. Съгласно чл.

292, ал. 1 ЗЗД мандатното правоотношение може да бъде съпътствано от упълномощителна сделка, но не задължително, като упълномощаването може да бъде за всички или част от възложените на довереника действия. В случая с даденото пълномощно ответниците са овластили ищеца да извърши от тяхно име действия, съответни на включените в предмета на поръчката, с изключение на сключването на договор за продажба. Няма пречка представителна власт за продажбата да бъде учредена с отделна упълномощителна сделка, като липсата на такава не води до недействителност на мандатния договор, а може да се преценява във връзка с това доколко е изпълнима поръчката в цялост.

Остава недоказано и възражението на ответниците за унищожаемост на процесния договор. Измамата като порок, съставляващ основание за унищожаване на договора съгласно чл. 29 ЗЗД, е налице при невярна, погрешна представа у волеизявяващия относно определени обстоятелства, имащи съществено значение за формиране на вътрешната му воля, която представа е създадена или поддържана умишлено от насрещната страна или от трето лице. Измамата е основание за унищожаване само когато лицето, въведено в заблуждение, не би сключило сделката, ако знае действителното правно положение. Ответниците, които носят тежестта за доказване фактическия състав на измамата, не са ангажирали доказателства, че при сключване на договора за поръчка са били умишлено въведени от ищеца в заблуждение чрез създаване и/или поддържане на неверни представи или премълчаване на обстоятелства, касаещи предмета на договора и правните последици, които ще настъпят от него. Съдържанието на мандатното правоотношение е ясно и конкретно описано, като няма данни за поведение на ищеца, подвеждащо умишлено ответниците по начин, определящ за волеобразуването, да му дадат мандат при договорените условия, включително по отношение на очакваната продажна цена, още повече, че уговорката за определен размер на цената и допустим праг на намаляването й пази интереса им като бъдещи продавачи.