Определение № 14126 от 16.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14126 гр. София, 16.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508714 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по две жалби, едната от Д. Х. М., а другата от Х. Д. М. и Т.

П. М. срещу Разпореждане от 11.06.2024 г. на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 по изп. дело № 182/2024 г., с което е постановен отказ да спре изпълнението по цитираното изп. дело в частта за сумите над 25 100 лв. до пълния размер на задължението от 73 676, 44 лв., както и да се спре протичаща в периода 20.05.2024 г. - 20.06.2024 г. публична продан на апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

В подадената от длъжника в изпълнителното производство Д. Х. М. жалба се излагат твърдения, че с Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2007 г., длъжникът Д. М. е ипотекирал в полза на банката горепосочения имот, като обезпечение на свое парично задължение към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 02.08.2007 г., собственост на родителите му. На 07.05.2008 г. твърди да е сключил с ОББ друг Договор за предоставяне на ипотечен кредит в размер на 50 000 лева, като за обезпечаване на кредита е посочен процесният недвижим имот. Сочи, че е имал и друго изп. дело при ЧСИ Н.М., което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа, че е предявил против „ЕОС М.“ ЕООД иск с правно основани чл. 439 ГПК за установяване, че не дължи сумите по изп.д. № 20248400400182 по описа на ЧСИ М.Ц., peг. № 840 в общ размер на 73 446,05 лв.

Моли съда да отмени отказа на ЧСИ М.Ц. да спре изпълнението по изп. д. № 20248400400182. в частта за сумите над 25 100 лв. до пълния размер на задължението от 73 676,44 лв. и протичащата в периода 20.05. - 20.06.2024 г. публична продан на процесния недвижим имот - апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. **** до изясняване кои суми са платени и кои остават.

1

В подадената от ипотекарните длъжници в изпълнителното производство Х. Д. М. и Т. П. М. жалба се излагат твърдения, че са собственици в режим на СИО на недвижимия имот, предмет на процесната публична продан по изп. дело№ 182/2024 г., като са придобили собствеността преди образуването на изпълнителното дело и налагане на публичната продан, дори преди учредяване на договорната ипотека с НА № 70, том I, peг.

№ 2173, дело № 58/2008 г. Сочат, че длъжникът по изп. дело е техен син. По отношение на сключените от сина им договори за банков кредит с ОББ и погасяването им излагат идентични твърдения с изложените от него в жалбата му.

Молят съда да отмени отказа на ЧСИ М.Ц. да спре изпълнението по изп. д. № 20248400400182. в частта за сумите над 25 100 лв. до пълния размер на задължението от 73 676,44 лв. и протичащата в периода 20.05. - 20.06.2024 г. публична продан на процесния недвижим имот - апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. **** до изясняване кои суми са платени и кои остават.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС М.“ ЕООД, е подал възражения срещу двете жалби в законовия срок, в което излага доводи за тяхната неоснователност. Взискателят намира, че доколкото към момента на представяне на обезпечителната заповед по изп. дело е имало течаща публична продан, то те всъщност следва да се разглеждат като жалби именно за нейното спиране. Твърди, че към момента на подаване на жалбата публичната продан вече е приключила, поради което обжалването на отказ на съдебния изпълнител да спре прилагане на изпълнителен способ е недопустимо. Сочи, че по делото е изготвено постановление за възлагане, по силата на което продаваният недвижим имот е възложен на купувача от публичната продан. По отношение на изложените оплаквания в жалбата на Х.

Д. М. и Т. П. М. поддържа, че същите са учредили две ипотеки в полза на праводателят му „О. българска банка“ АД върху недвижимия имот, предмет на публичната продан, поради което притежават процесуалното качеството „длъжник“ по изпълнителното дело.

Моли съда да остави без разглеждане жалбите, а в условието на евентуалност – без уважение.

Частен съдебен изпълнител М.Ц. е депозирала мотиви по извършените от нея изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Намира, че след като заявеният и удостоверен от изпълнителния титул размер на дълга по делото значително надвишава този размер, то и за горницата над 25 100 лв. изпълнението следва да продължи, няма основание за спирането му, съответно няма основание за спиране на публичната продан. Счита, че след като спирането е допуснато частично за определен размер, това, с което съдебният изпълнител следва да се съобрази е при изготвяне на разпределението, но в никакъв случай това частично спиране не представлява основание за спиране и непровеждане на проданта. Посочва, че към датата на депозиране на жалбите, публичната продан вече е 2 приключила с обявен купувач, а към момента на изпращане на делото към СГС е налице и възлагателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Изпълнително дело № 20248400400182 е образувано на 15.02.2024 г. по молба на взискателя ЕОС М. ЕООД /като правоприемник на О.

Б. Б. АД, съгласно договор за цесия от 27.09.2022 г./ срещу длъжника Д. Х. М. въз основа на Изпълнителен лист от 21.03.2013 г. на СРС по гр.д. № 9644/20131. за събиране на парично вземане посочено в изпълнителния лист ведно с такси и разноски по изпълнителното дело. По делото е присъединено и второ вземане па ЕОС М. ЕООД по Заповед за изпълнение въз основа на документ и изп. лист от 23.08.2012 г., издадени по ч.гр.д. № 36082/2012 па СГС.

С договор за цесия oт 27.09.2024 г. с нотариална заверка на подписите, подписан между О. Б. Б. АД, от една страна като цедент и ЕОС М. ЕООД като цесионер взискателят О. Б. Б. с прехвърлил вземанията си на ЕОС М. ЕООД, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 02.08.2007 г.

Договорът за цесия е отбелязан към ипотеката съгласно чл. 171 ЗЗД с вписване в Агенция по вписванията с вх. рег. № 76379/14.10.2021, том XLVIII, акт № 108.

По молба на взискателя ЕОС М. ЕООД изпълнението е насочено върху недвижим имот, ипотекиран в негова полза, собственост на трети лица ипотекарни длъжници Х. Д. М. и Т. П. М., а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. находящ се в гр. София. общ. Сголична. обл. София /столица/. По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-49/16.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение. Адрес на имота: гр.София, район Илинден, бл.****. Самостоятелният обект се намира на етаж 6 /шест/ в сграда с идентификатор № ***. Предназначение: Жилищна сграда многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***. Предназначение па самостоятелния обект: Жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или cграда със смесено предназначение. Брой нива на обекта: 1 /едно/.

Изпълнението върху описания самостоятелен обект, представляващ съгласно ипотечен акт Апартамент № 40 е насочено с налагането на възбрана върху този обект още при образуване на изпълнителното дело. Възбраната върху е вписана в Агенция по вписванията София с Постановление за налагане на възбрана вх. peг. № 16304/08.03.2024 г., том V, акт 189/2024 г.

Процесният самостоятелен обект е предмет на първа и втора по ред 3 договорни ипотеки в полза на взискателя, както следва: Договориа ипотека, вписана в АВ с вх. peг. № 571850/30.07.2007 г., том 48, акт № 134 2007 г., подновена с вписване е вх. peг. № 50242/02.08.2017 г., том 45, акт № 260/2017 г. и договорна ипотека, вписана в АВ с вх. peг. № 655574/08.05.2008 г., том 28, акт № 127/2008г., подновена е вписване вх. рeг. № 27462/03.05.2018 г., том 25, акт № 234/2018 г.

По искане на цесионера взискател на 02.04.2024 г. е извършен опис на имота и е изготвена пазарна оценка от лицензиран оценител.

След стабилизиране на оценката е разпореждане от 24.04.2024г. е насрочена публична продан на имота, с период на провеждане 20.05.202420.06.2024г. при определена начална цена в размер на 152000 лева.

За описа, предявяването на оценката и за насрочената публична продан страните са уведомени със съобщения и протокол.

На 10.06.2024г. в хода на провеждащата се публична продан е постъпила молба от длъжника Д. М., с която е представена Обезпечителна заповед по гр.д. № 6188/2024г. на CГС, с която е допуснато частично спиране на принудителното изпълнение по делото до размера на сума от 25 100 лева.

С Разпореждане на ЧСИ от 11.06.2024 г. е спряно изпълнението на делото само до размера на сумата oт 25 100 лева, като е отказано спиране в частта за сумите над 25 100 лева до пълния размер от 73676,44 лева. С оглед постановения отказ за спиране на действията за суми над 25 100 лева. протичащата публична продан не е спряна и същата е довършена. С протокол по чл. 492 ГПК е обявен купувач на имота.

Жалбите са подадени в срок от процесуално легитимирани страни, По отношение на въпроса за процесуалната легитимация на жалбоподателите Х. Д. М. и Т. П. М. съдът намира, че са длъжници по изпълнението, а не трети лица, поради което в случая е неприложим реда по чл. 437, ал. 2 ГПК. Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Съдопроизводственият ред за разглеждане на жалбите, подадени от заложния или ипотекарния длъжник е този по чл. 437, ал. 1 ГПК. – т. 2 от ТР № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 - в обезпечителното производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“. В настоящият случай е издадена обезпечителна заповед, с която е спряно изпълнението по изп. д. № 182/2004 г. Постановеното спиране на изпълнението може да засяга само конкретен изпълнителен способ, като в този случай действия по други способи могат да се предприемат 4 законосъобразно. Нареждането за спиране може и да е общо, тогава то засяга всяко изпълнително действие по събирането му. При това положение за съдебния изпълнител съществува забрана за продължаване на изпълнителните действия по делото. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя, а способ за осребряване е и публичната продан на недвижим имот (Решение № 80 от 4.09.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 72/2023 г.). След нея, независимо дали е извършено разпределение на сумите или не, продаденият имот вече не е част от имуществото на длъжника. Поради задължителния характер на спирането на изпълнителния процес, ако въпреки настъпилото императивно определено в закона основание за спиране на изпълнителния процес, бъдат извършени действия по принудителното изпълнение, те са порочни. Ако съдебният изпълнител, в нарушение чл. 432, ал. 2 ГПК, осребри имущество на длъжника, то той ще носи имуществена отговорност за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, но не съществува възможност предприетото действие по изпълнение да бъде отменено на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Това е така, защото с действащия ГПК е изменена концепцията за обжалваемостта на действията на съдебния изпълнител. По отменения ГПК съществуваше широка възможност да се обжалват всички неправилни действия на съдебния изпълнител (ср. чл. 332, ал. 1 ГПК-отм.), което според вносителите на проекта на действащия ГПК, беше на път да обезсмисли изпълнителния процес като институция на гражданския процес. За това в действащия ГПК са лимитативно изброени хипотезите, в които могат да бъдат обжалвани действията или бездействията на съдебния изпълнител, като за сметка на това беше предвидена възможност за ангажиране на имуществената отговорност на съдебния изпълнител при процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (разпоредба на аналогична на чл. 441 от действащия ГПК не съществува в ГПК (отм.)). В чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени само тези действия на съдебният изпълнител, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица, които подлежат на обжалване от длъжника по изпълнението. Ако бъде осребрено имущество на длъжника, докато изпълнителния процес е спрян, то самото изпълнително действие, посредством което е бил реализиран изпълнителния способ, не може да бъде отменено по реда на чл. 435, ал. 2 или, ал. 3 ГПК, защото такава възможност не е предвидена от законодателя. В този случай пътят за защита на длъжника е посредством ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител по реда на чл. 441 ГПК. В случая съдебният изпълнител е спрял принудителното изпълнение частично до сумата в размер 25 100 лв., но е продължил изпълнението над нея до пълния размер от 73 676,44 лева. В жалбите се твърди, че са насочени срещу отказ за спиране на принудителното изпълнение, което е подлежащо на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител. Изложените доводи в жалбите обаче не се 5 отнасят до заявеното основание, а до преценката за погасяването на задълженията, по които са издадени изпълнителните основания, както и до протичащата публична продан на недвижим имот по изпълнителното дело, върху който е била учредена ипотека за обезпечаване на процесните задължения. Релевираните твърдения в обстоятелствената част на жалбата и формулираният петитум очертават, че предмет на обжалване са действията по провеждане на публичната продан, а не отказът за спиране на изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Ето защо при изложените твърдения настоящите жалби са недопустими, поради което следва да бъдат оставени от съда без разглеждане.