Решение № 224 от 18.09.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. С., 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно гражданско дело № 20252200500246 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 358/07.05.2025г. по гр.д. № 5531/2024г. на С.ски районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че община С. не е собственик на недвижим имот НИВА, находяща се в землището на гр. С., район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се от 2000 кв.м., при граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд, а по скица - ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, с адрес на ПИ – гр. С., м. Б., площ 2015 кв.м., трайно предназначение на териториятаземеделска и начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), номер по предходен план: 3273. С Решението ищците са осъдени да заплатят в полза на Община С. разноски в размер на 1320 лв.

Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство-С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

С въззивната жалба е направено искане за изслушване на вещото лице по направената в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза, която да отговори на посочени в жалбата въпроси.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Сочи се, 1 че съдът е направил пропуск като не е докладвал зададени от процесуалния представител на ищците преди открито съдебно заседание въпроси към вещото лице във връзка с експертизата. Същите са депозирани с молба, изпратена на 06.04.2025г., в 17:46:36 часа чрез ССЕВ, а заседанието е проведено на 07.04.2025г. Поддържа се, че въпросите са зададени, доколкото експертизата е непълна и не дава ясен отговор на поставената задача. Твърди се, че от момента на закупуване на имота ищците знаят, че нивата е тяхна. С въззивната жалба се иска отмяна на постановеното от районния съд решение и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Община С., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че ищците нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, за което излага подробни аргументи. Оспорва се идентичността на имота, посочен в исковата молба и този, описан в акта за общинска собственост. Твърди се, че на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общината е актувала имота като общински, доколкото не е принадлежал на граждани, юридически лица или държавата. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В с.з. въззивниците С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие - адв.

П. В. Станчева-Минкова, която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на решение съобразно събрания доказателствен материал.

Претендира присъждане на разноски.

В с.з. въззиваемият Община С., редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Д. Д., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определението по чл.267 от ГПК, въззивният съд е допуснал изслушване на вещото лице по въпроси, свързани с изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза.

Окръжен съд-С., като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

2

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на С. К. К., С. Д. Г., В. Д. В., че община С. не е собственик на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, с адрес на ПИ – гр. С., м. Б., площ 2015 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска и начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ), номер по предходен план: 3273, а по документ за собственост - недвижим имот НИВА, находяща се в землището на гр. С., район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се от 2000 кв.м., при граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд.

Пред първоинстанционния съд е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че въззивниците са наследници по закон на Д.К., като С. К. К. е негова съпруга, а С. Д. Г., В. Д. В. – негови деца.

Видно от нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. Д.Й.В. продава на Димитър В. Камбурлиев недвижим имот НИВА, находяща се в землището на гр. С., район за здравни културни нужди, м. „С.М.“, състоящ се от 2000 кв.м., при граници: Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд.

С акт за частна общинска собственост № 4935/08/08.2024г. ПИ с площ 2015 кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗРЗСПЗЗ) с местонахождение обл. С., общ. С., гр. С., м. Б., ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., по КККР, одобрени със заповед РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, предишен идентификатор няма, номер по предходен план: 3273 и граници: ***, ***, ***, ***, ***, *** е актуван като общинска собственост на основание чл. 56, ал.1 и чл. 2, ал.1, т.7 от ЗОС, вр. чл. 25, ал.1, изр. Първо ЗСПЗЗ и § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

При разпита на свидетеля В. М. и Красимира Тодорова се установява, че са направени опити да се достигне до имота, но същият бил обрасъл и не е имало път до него. Издаден бил акт за частна общинска собственост след проверка за наличие на документи за собственост, но не били установени права върху имота.

В хода на първоинстанционното производство е допусната СТЕ, която да отговори на въпроса дали имотът по документа за собственост (нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г.) е идентичен с имота, актуван като частна общинска собственост. Съгласно заключението на вещото лице при проучване на кадастрален план на вилна зона „Запад“ гр. С. от 1995г. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С. е отразен като южната част от 3 имот с пл. № 743, като по плана няма имот с номер по предходен план – 3273, който е посочен в скицата по КККР. Самата южна част от имот с пл. № 743 е без отразен планоснимачен номер. В разписната книга към кадастралния план на вилна зона „Запад“ относно вид и предназначение на имотите е вписано ПИ № 743 (№ 68-северна част и № 69-южна част по КК)-овощна градина, собственик-няма записване-неидентифициран; граници: ИЗТОК: ПИ № 747 (№ 67 по КК) – мера, собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ № 851-няма записване, собственик-няма записване-неидентифициран; ЗАПАД:

ПИ № 740 (№ 67 по КК) – лозе и нива собственик-няма записваненеидентифициран; път (№ 70 по КК). Западно от пътя и от ПИ № 740 се намира ПИ с пл. № 736 със записвания в разписната книга: овощна градина, лозе, нива, собственик-С.Д.Р.; СЕВЕР: ПИ № 741-овощна градина, собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ № 742 – нива, собственикняма записване-неидентифициран; ЮГ: ПИ № 744 – овощна градина, собственик-няма записване-неидентифициран; ПИ № 746 – овощна градина, собственик-няма записване-неидентифициран. При проучване на Плана на новообразуваните имоти за м. „П.Б.“, одобрен със Заповед № РД-11-09-01 от 17.03.2011г. на обл. управител на обл. С., по него процесният имот представлява ПИ № *** и в регистъра на новообразуваните имоти в м. „П.Б.“ е отразен като ПИ № *** – стар 3273, площ 2015 кв.м., трайно предназначение – земеделска територия, НТП-за вилна сграда, м. „Б.“, като са посочени и границите. При проучване в СГКК С. и измененията на КККР по отношение на ПИ с идентификатор *** – с одобряване на КККР със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на ИД на АГКК НТП е бил „Вилни зони“, на 16.06.2011г. нанасяне на данните от ПНИ за м. „П.Б.“ НТП е за вилна сграда, 16.07.2020г.-НТП е за земеделски труд и отдих и от 14.08.2024г. – акт за частна общинска собственост.

При проучване в Служба по вписванията при РС-С. относно съдържанието на нотариалното дело по съставяне на нот. акт за продажба на имота е отговорено, че не се съхранява делото, тъй като документите се съхранявалли за срок от пет години и били унищожени.

В заключението на вещото лице е посочено, че при съпоставка на данните и характеристиката на ПИ с идентификатор *** по КККР, описан в процесния акт за частна общинска собственост, и имота, описан в приложения по делото документ за собственост, може да се направи следния извод: Местонахождението на имотите съвпада, както и площта. По отношение на границите на имотите е посочено в заключението, че от описаните граници на имота по нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. – Д.Р., Й.Б., мера и Държавен поземлен фонд, има съвпадение само на една от границите по кадастралния план на вилна зона „Запад“, гр. С. от 1995г., а именно ИЗТОК: ПИ № 747-мера. По разписната книга към Кадастрален план от 1995г. няма имоти записани на имената на Д.Р. и Й.Б..

Вещото лице сочи, че от съпоставянето на всички данни не може да се твърди съвпадение на границите на имотите.

4

Вещото лице заключва, че при липсата на ПИ с номер по предходен план 3273, записан в КККР и ПНИ, отразен по Кадастрален план от 1995г., при съвпадение само на една от границите, посочена в нотариалния акт като „мера“ и записването в разписната книга към Кадастралния план от 1995г. на ПИ № 747-мера, който се явява източна граница, и липсващото нотариално дело в Служба по вписванията (при съставяне на акта е отразено, че е представена скица от 14.06.1995г., но не и евентуално посочен в тази скица пл. номер на имота), не може да се твърди идентичност на имота, описан в нот. акт № 11, том VIII, дело № 2604/95г. на 14.08.1995г. и този, описан в Акт № 4935/08.08.2024г. за частна общинска собственост.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че геодезическо заснемане не би установило нищо, доколкото имотът, предмет на акта за частна общинска собственост е заснет по кадастрална карта. Посочва, че упоменатата в нотариалния акт скица, в която евентуално би бил отразен планоснимачен номер на имота, не е намерена, тъй като досието не се пази след справка в Служба по вписванията. Уточнява, че кадастралния план не се прилага, а той установява граници, а се прилага регулационния план, а в случая има един кадастрален план от 1995г., който отразява съществуващо към него момент граници на имота, установени на място. Сочи още, че по площ процесният имот се доближава и съвпада с имота, описан в нотариалния акт, като разлика от 15 кв.м. е допустимо отклонение. Налице е съвпадение и по отношение на местонахождението, но не и по отношение на границите, заради което не може да се направи извод за идентичност.