Решение № 149 от 08.10.2021, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Нова Загора, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100492 по описа за 2021 година

Предявен е иск за установяване на трудов стаж и намира правното си основание в чл.

1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.

В исковата си молба ищеца К. СТ. Ж., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, чрез пълномощник – адв. Х. И. А. от АК-Сливен, твърди че през месец юли 2021г. му предстояло да се пенсионира и започнал да набавя необходимите документи, но в хода на подготовката им се оказало, че трудовата му книжка не била надлежно оформена с печати за трудовия му стаж в ОП“Булгарплод“-Нова Загора, където ищецът бил работил в следните периоди от време: от 26.08.1985г. до 30.11.10986г. на длъжност - „стругар“ - V-ти разряд; от 01.12.1986г. до 31.03.1988г. на длъжност - „монтьор“ - V-ти разряд; от 01.04.1988г. до 06.03.1989г. на длъжност - „монтьор“ - VI-ти разряд и от 07.03.1989г. до 17.12.1989г. на длъжност „шлосеромонтьор“ - VII -ми разряд. Ищецът твърди, че изпълняваните от него длъжности били свързани с техническата поддръжка на машините и съоръженията в тогавашното предприятие „Булгарплод“-Нова Загора. Ищецът твърди, че работел на пълен работен ден, при петдневна работна седмица срещу заплащане на дневна ставка съобразно длъжността и разряда му. Ищецът твърди, че докато работел в ОП“Булгарплод“ там работели и лицата С.И.С., с ЕГН ********** и Е.Е.П., с

ЕГН********** – главен счетоводител, понастоящем и двамата били пенсионери, като техния стаж при същия работодател бил зачетен при пенсионирането им. Ищецът твърди, че С.И.С. бил работил в ОП“Булгарплод“-Нова Загора за период от време 15.04.1966г. до 31.05.1999г.

В исковата си молба ищецът твърди, че подал искане до сектор „Осигурителен архив“ в ТП на НОИ, гр.Сливен да му бъдат издадени допълнителни документи, с които да установи трудовия си стаж за горепосочения период, но от там с писм с изх. № 551-194/29.03.2021г.му съобщили, че ТП на НОИ-Сливен не било приемало от ОП“Булгарплод“Нова Загора разплащателни ведомости и трудовоправни документи.

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства за ищеца възникнал правен интерес да установи по съдебен ред трудовия си стаж при горепосочения работодател, поради което моли съда да постанови решение с което да признае за установено по 1 отношение на НОИ-ТП-Сливен, че е работил в ОП“Булгарплод“-Нова Загора през периодите:

- от 26.08.1985г. до 30.11.10986г. на длъжност - „стругар“ - V-ти разряд;

- от 01.12.1986г. до 31.03.1988г. на длъжност - „монтьор“ - V-ти разряд;

- от 01.04.1988г. до 06.03.1989г. на длъжност - „монтьор“ - VI-ти разряд и - от 07.03.1989г. до 17.12.1989г. на длъжност „шлосеромонтьор“ - VII -ми разряд, като ищецът бил изпълнявал тези длъжности на пълен работен ден – 8-часа, при петдневна работна седмица, срещу заплащане на дневна ставка съобразно длъжността и разряда му, които периоди от време ищецът моли да му се признават за трудов стаж.

С исковата си молба ищецът представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства – копие от удостоверение с изх. № 5511-19-4/29.03.2021г. изд. От ТП на НОИ – Сливен, копие от трудова книжка № 115 на К. СТ. Ж. – 2л., удостоверение обр. УП-30 с № 139/11.06.2001г. на С.И.С., копие от трудова книжка № 308 на С.И.С. – 6л., удостоверение № 211/29.10.1999г. на Е.Е.П., копие от трудова книжка № 505 на елка Енева Минева/П./ - 3 листа.

С исковата си молба ищецът прави доказателствено искане съда да допусне до разпит в качеството им на свидетели при режим на довеждане лицата – С. И. С. с ЕГН ********** и Е.Е.П. с ЕГН **********.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответника ТП на НОИ-Сливен, представлявано от Стефан Робето – директор, с адрес – гр.Сливен, бул.“Ст.Караджа“ № 10 е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява че счита предявеният иск от К. СТ. Ж., с постоянен адрес: град Нова Загора, *** срещу ТП на НОИ

- Сливен, с който ищецът иска да установи, че е работил по трудово отношение в ОП „Булгарплод" гр. Нова Загора, на длъжност „стругар" в периода от 26.08.1985 г. до 30.11.1985 г., „монтьор" за периода от 01.12.1986 г. до 31.03.1988 г„ и периода от 01.04.1988 г. до 06.03.1986 г. и „шлосеромонтьор" от 07.03.1989 г. до 17.12.1989 г. на пълно работно време за допустим, но неоснователен.

В отговора на исковата молба ответника относно допустимостта и основателността на иска заявява следното:

При спазване специалната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), а именно към исковата молба се представяли съответното удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР и писмени доказателства по чл. 6 от ЗУТОССР поради което искът следвало да се счита за допустим.

Съгласно разпоредбите на чл. 5 от ЗУТОССР, за да се пристъпи към установяване на трудовия стаж било необходимо ищецът да представи удостоверение, че разплащателните ведомости на осигурителя за процесния период са били загубени или унищожени, а когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, и ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представяло удостоверение от съответното териториалното поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В отговора на исковата молба се твърди, че към предявената искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР , ищецът бил представил Удостоверение обр.УП 17а с № 5511-19-4/29.03.2021 г. издадено от ТП на НОИ -Сливен, с което е удостоверено обстоятелство, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОП „Булгарплод" гр. Нова Загора не са приети в ТП на НОИ сектор OA гр. Сливен. Ищецът твърдял, че към настоящия момент ОП „Булгарплод" гр. Нова Загора не съществува, а дейността му е била прекратена и няма правоприемник.

ТП на НОИ - Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали да 2 установят по съдебен ред положен от тях трудов стаж в ДСБ (ОП) „Булгарплод", гр. Нова Загора. Те обаче по подобен начин не са окомплектовали с доказателства своите искови молби и делата са били прекратени. В тази връзка и независимо, че ТП на НОИ-Сливен нямало задължение да изяснява фактите, на които ищците основавали исковете си, ТП на НОИ се опитало да установи къде се съхраняват разплащателните ведомости на ДСБ (ОП) „Булгарплод", гр.Нова Загора. В Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са приемани за съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ „Булгарплод", гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод", гр. Нова Загора. За да установи правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод'', гр. Нова Загора ТП на НОИ-Сливен извършило справка и в Държавен архив, гр. Сливен, като служител на архива го уведомил, че не разполагат с данни за предприятие „Булгарплод", гр. Нова Загора. От предоставената му информация ТП на НОИ-Сливен установило, че през 1974 г. се създава обединено предприятие „Булгарплод", гр. Сливен, към което се числяла и консервната фабрика „Загорец", гр. Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд - Сливен вписва в регистъра на съда ДФ „Фрукто", гр. Сливен, която е правоприемник на ОП „Булгарплод". В новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод „Загорец" - Нова Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран самостоятелно, като ДФ „Загорец".

Имуществените отношения между ДФ „Фрукто" - Сливен и ДФ „Загорец" - Нова Загора са били уредени.

През 1991 г. на основание чл. 11, ал. 2 от Указ №56 за стопанската дейност с решение № 1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г. в търговския регистър е вписана държавна фирма „Загорец" със седалище гр. Нова Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник на консервен завод "Загорец" - Нова Загора към предприятие „Булгарплод" - Сливен обявление № 4013 от ДВ бр. 49/1991 г. През 1992 г. ДФ „Загорец" - Нова Загора се преобразува в ЕООД с фирма „Загорец". Дружеството поема всички активи и пасиви на ДФ „Загорец" - Нова Загора - обявление № 8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.

През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрира промени за „Загорец" ЕООД, гр.Нова Загора, а именно вписва съдружниците „Скай груп" АД, гр.София и РКС „Загорец" Нова Загора и преобразува дружеството в дружество с ограничена отговорност „Загорец" ООД - обявление № 5724 от ДВ бр.37/1996 г.

През 1999 г. вече Софийски градски съд регистрира промени за „Загорец" ООД, а именно премества седалището и адреса на управление в София, район „Витоша", кв.

„Драгалевци", *** - обявление № 61448 от ДВ бр. 107/1999 г.

През 2001 г. Софийски градски съд вписва с решение от 29.09.2000 г. промени за „Скай груп" АД: вписва вливане на "Загорец" ООД в "Скай груп" АД; вписва прекратяване без ликвидация на „Загорец" ООД чрез вливането му в „Скай груп" АД при условията на универсално правоприемство и вписва нова фирма - „Агропромишлено строителство" АД обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. е променена правната форма на дружеството и също вече е „Агропромишлено строителство" ООД, гр.София.

От справка в търговския регистър установяваме, че „Агропромишлено строителство" ООД гр.София с Булстат/ ЕИК 121200650 от 14.11.2011 г. било заличен търговец.

ТП на НОИ-Сливен извършило справка и установило, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и тези, на които е правоприемник не са били предадени в Осигурителните архиви на териториалните поделения на НОИ.

Предвид изложеното в отговора на исковата молба ответника ТП на НОИ-Сливен, счита че било основателно да се предположи, че разплащателните ведомости на Държавна фабрика „Загорец", Консервен комбинат „Загорец", Консервна фабрика „Загорец" и ОП „Булгарплод", гр. Нова Загора са загубени или унищожени.

С оглед горното ТП на НОИ-Сливен, счита искът на К. СТ. Ж. от гр. Нова Загора с който той желае да установи положен трудов стаж в ОП „Булгарплод" гр. Нова Загора, на 3 длъжност „стругар" в периода от 26.08.1985 г. до 30.11.1985 г., „монтьор" за периода от 01.12.1986 г. до

1988. г., и периода от 01.04.1988 г. до 06.03.1986 г. и „шлосеромонтьор" от 07.03.1989 г. до 1988. г. на пълно работно време за процесуално допустим, но счита че същият обаче към настоящия момент бил недоказан и неоснователен.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР доказателства за полаган стаж могат да бъдат: 1. трудов договор; 2. уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор;

3. допълнителни споразумения; 4. заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; 5. трудови книжки; 6. осигурителни книжки; 7. решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; 8. договори за възлагане на управление и контрол; 9. други подобни документи. Същите следва да са издадени от работодателя. Доказателствата за полаган трудов стаж, съгласно Тълкувателно решение №59 от 01.06.1962 г. по гр.д. №54/62 г. ОСГК следва да са съставени във връзка с извършваната работа през процесния период.

Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж на лицата се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като гореизброените документи се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В отговора на исковата молба ответника заявява, че като приложение към исковата си молба ищецът бил представил трудова книжка с извършено вписване за процесния период, като счита, че трудовата книжка може да бъде доказателство за полаган стаж по смисъл на чл.6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР. Ищецът бил посочил в исковата си молба, свидетели, които със свидетелските си показания ще установят, че е работил през процесиите периоди при посочените осигурители. За свидетелката Е. П. било представено заверено копие извлечение от трудова книжка и надлежно оформен документ с изх.№211 от 29.10.1999 г., от които било видно, че през процесиите периоди същата вероятно е работила с ищеца при същия работодател, поради което не възразява същата да бъде допусната до разпит. За свидетеля С. И. било представено заверено копие извлечение от трудова книжка и удостоверение № 139 от 11.06.2001 г. от които било видно, че през процесиите периоди същият вероятно е работил с ищеца при същия работодател, поради което не възразява същият да бъде допусната до разпит.