Решение № 419 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в заседание при закрити врати на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100901636 по описа за 2025 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Молителят Рикони ЕООД твърди да има спрямо ответника Месембрия Ризорт ООД изискуеми парични вземания за връщане на платена цена в общ размер на 148856,76 лв. по 4 бр. договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове на нотариус М.Б., с район на действие РС-Несебър- нотариален акт№ 68, том IV, рег. № 3754 дело №487 от 2018 г., нотариален акт № 71, том IV, peг. № 3759, дело №490 от 2018 г., нотариален акт№ 72. том IV, peг. № 3761, дело № 491 от 2018 г., нотариален акт№ 73, том IV, peг. № 3763, дело № 492 от 2018 г., които сделки са прогласени за недействителни на основание чл.40 ЗЗД с влязло в сила съдебно решение. Твърди ответникът да е неплатежоспособен, тъй като не е изпълнил задълженията си към молителя, а има и непогасени публични задължения и задължения към други кредитори. Евентуално поддържа твърдения, че е налице свръхзадълженост, тъй като имуществото на ответника не е достатъчно да покрие задълженията му.

Ответникът по молбата я оспорва, като оспорва Рикони ООД да е активно легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Оспорва цената по недействителните сделки да е платена на Месемврия Ризорт ООД, тъй като парите били преведени по банкова сметка на дружеството, открита непосредствено преди превода, след което в същия ден били изтеглени в брой от тогавашния управител П.С. и не са стигнали до дружеството, като се позовава на мотиви на присъда на наказателния съд, с която П.С. е осъден за присвояване на сумата. Евентуално възразява за погасяване на вземанията по давност. Оспорва да са налице неплатежоспособност или свръхзадълженост, тъй като макар и дружеството 1 да не извършвало търговска дейност от 2021г., това се дължало на вложени отношения между съдружниците и поведението на единия от тях, който като управител извършил множество увреждащи дружеството действия, но притежаваните активи, включително краткосрочните били достатъчно да покрият текущите и други задължения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.625 ТЗ производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция на приходите за публично правно задължение към държавата или общините , свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждение към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Следователно, активната легитимация на лицата, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност, е ограничена законово до посочения в разпоредбата кръг от субекти.

Твърденията на ищеца са, че е кредитор с вземане за връщане на даденото по сделки за покупко-продажба, които са обявени за недействителни.

Ответникът признава с писмения отговор, както и в съдебно заседание, че молителят Рикони ЕООД е извършил плащане по банкова сметка на Месембрия Ризорт ООД в размер на 148856,76 лв., но счита, че не дължи връщане на тази сума, тъй като парите не са отишли в полза на дружеството, като това възражение е напълно несъстоятелно. Плащането на цената по обявените за недействителни сделки по сметка на продавача изпълнява задълженията на купувача по договорите за покупко-продажба, като последващи разпореждания от законния представител на продавача със сумите касаят отговорността на последния спрямо дружеството, което представлява и са непротивопоставими на молителя. Нещо повече, Месембрия Ризорт ООД представя изпълнителен лист, издаден в наказателен процес срещу бившия му управител П.С., с който той е осъден за обезщетение за причинените вреди във връзка именно с присвояването на тези суми, поради което и доводите, че не дължи връщане на платените от молителя суми, а същевременно има вземане за тях срещу бившия си управител, са напълно лишени от житейска и правна логика.

Следователно съдът приема, че след като Рикони ЕООД е платило на Месембрия Ризорт ООД сумата от 148856,76 лв. по сключените четири сделки за продажба на недвижими имоти, които са недействителни, то има право да получи връщането им и в негова полза са възникнали парични вземания в твърдения общ размер, като същите произтичат от недействителността на 2 търговски сделки и могат да обосноват легитимация по чл.625 ТЗ, ако не са погасени.

В случая обаче основателно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Страните са обвързани от решение №1/21.01.2021г., постановено по в.т.д.№ 206/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, с което след частична отмяна на решение № 204/14.08.2020 г. по т.д.№ 443/2018г. на Окръжен съд – Бургас договорите, сключени между Рикони ЕООД и Месембрия ризорт ООД за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт№ 68, том IV, рег. № 3754 дело №487 от 2018 г., нотариален акт № 71, том IV, peг. № 3759, дело №490 от 2018 г., нотариален акт№ 72. том IV, peг. № 3761, дело № 491 от 2018 г. и нотариален акт№ 73, том IV, peг. № 3763, дело № 492 от 2018 г. на нотариус М.Б., с район на действие Районен съд –Несебър, са прогласени за недействителни на основание чл.40 ЗЗД, като нямат спор, че решението е влязло в сила, макар и да липсват доказателства за датата, а настоящият състав е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на това решение относно основанието за недействителност на сделките.

Разпоредбата на чл.114 ЗЗД предвижда, че давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено то да става изискуемо след покана, давността тече от възникването му. Тезата на молителя е, че давността за погасяване на вземанията за връщане на даденото по недействителната сделка тече от момента на влизане в сила на решението за прогласяване на недействителността, докато ответникът по молбата поддържа, че давността тече от момента на престирането по недействителния договор, тъй като той не поражда изначално последици

Съдът намира, че доводите и на двете страни са неоснователни и не държат сметка за характера на недействителността по чл.40 ЗЗД. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС на недействителността по чл.40 ЗЗД може да се позовават само представляваният или неговите универсални правоприемници, това позозаване може да бъде извършено извънсъдебно или съдебно – чрез иск, който е установителен, или чрез правоизключващо възражение в защита срещу предявен иск, с който се претендират последици от недействителната сделка, като при позоваване на недействителността от страна на представлявания всяка от страните дължи връщане на даденото по недействителния договор в хипотезата на начална липса на основание по чл.55, ал.1 ЗЗД. Задължителните указания в тълкувателното решение означават на първо място, че позоваването на недействителността не е част от съдържанието на потестативно право, което се упражнява по съдебен ред и тази недействителност не е последица от влизането в сила на съдебно решение, поради което и този факт е без правно значение за началото на течение на давността за погасяване на вземанията за връщане на даденото по недействителния договор. На следващо място, позоваването на 3 недействителността е право само на представлявания, в чиято вреда е сключена сделката и неговите наследници/универсални правоприемници, поради което и насрещната страна по сделката нито може да се позовава на такава недействителност, нито може да претендира последици от нея преди такова позоваване да е направил представлявания. Съответно погасителната давност е институт, които е предвиден като санкция за бездействие на кредитора, поради което и няма основание да бъде приложен спрямо кредитор, който е в невъзможност да иска изпълнение. Затова по отношение на страна, която е договоряла с представител на насрещната страна и в нейна вреда, вземането за връщане на даденото по сделката става възниква и става изискуемо едва след като представляваният се позове на недействителността.

Именно в този смисъл съдебният състав разбира и посоченото в мотивите по т.3 на тълкувателното решение изречение:“При позоваване (извънсъдебно или пред съда) от страна на представлявания на недействителността по чл. 40 ЗЗД, всяка от страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - в хипотезата на начална липса на основание за извършването на престациите.“.Основание за размяна на престациите липсва изначално, но доколкото недействителността е установена само в интерес на представлявания, то от него не може да търси връщане на престирането, докато сам не пожелае да се ползва от нея.

Следователно погасителната давност относно вземането за връщане на платената от Рикони ЕООД цена, на което основава искането си откриване на производство по несъстоятелност, е започнала да тече от момента, в който Месемврия ООД се позовало на недействителността на сделките, който момент е предявяването на исковата молба, по която е постановено решението за обявяването й. Относно тази дата по делото липсват доказателства, но от номера на делото на първата инстанция следва извода, че това е станало още през 2018 г. Дори и да се приеме, че исковата молба е подадена на последния ден от 2018 г., то петгодишната давност е изтекла много преди 2025г., когато е подадената молбата по чл.625 ТЗ за образуване на настоящото дело, като молителят изрично заявява в първото съдебно заседание, че не твърди факти, които спират или прекъсват давността. Погасяването на вземанията на Рикони ЕООД спрямо ответника по молбата изключва материалната му легитимация да поиска откриване на производство по несъстоятелност, поради което и молбата следва да се отхвърли, като е безпредметно да се обсъжда финансовото състояние на ответника и предпоставките на презумпциите за неплатежоспособност.

Право на разноски при този изход от спора има ответникът, който ги е претендирал, като следва да му се присъдят в пълния претендиран размер от 6594,19 евро за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

Възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна съдът намира за неоснователно, тъй като уговорените от двете страни възнаграждения се разминават незначително като данъчна основа, а начисляването на ДДС върху възнаграждението, платено от 4 ответника, не може да обоснове намаляване, като фактическата и правна сложност на делото, защитимият интерес и разпределението на доказателствената тежест между страните също не предполагат такова намаление.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Рикони ЕООД по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на Месембрия Ризорт ООД, ЕИК 202145007.

ОСЪЖДА Рикони ЕООД, ЕИК 200475789, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Лавеле, № 19, ет.5, офис 5 да заплати на Месембрия Ризорт ООД, ЕИК 202145007, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.България, №58, вх.С, ет.2, ап.10 разноски по делото в размер на 6594,19 евро за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от обявяването му търговския регистър, за което да се изпрати препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5