Решение № 691 от 11.05.2021, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 691 гр. Бургас, 11 май 2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар И.

Г. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 652/2021 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РДНСК

Бургас, чрез процесуален представител главен експерт- юрист А.К., против решение № 260637/22.12.2020г., постановено по НАХД № 4131/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас.

С решението е отменено Наказателно постановление № Б-55/14.08.2020 г., издадено от началник на РДНСК, гр. Бургас, с което на основание чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ, на Н.Б. Серев, ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 232, ал.1, т.1 от Закон за устройство на територията.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения от закона тримесечен срок от откриване на нарушителя.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител главен експерт- юрист А.К., поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът, чрез процесуалния си представител Б.

Б., намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че като краен резултат обжалваното решение е законосъобразно, но не по посочените в него мотиви. Претендира присъждане на разноски- пътни разходи от гр. София до гр.Бургас и заплатено възнаграждение за защита.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че то следва да бъде отменено, а по същество- да бъде потвърдено наказателното постановление. Според него, не е налице нарушението по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както е посочил първоинстанционният съд.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление, Н.Б. Серев е санкциониран за това, че във функциите си на специалист по част „Електро“ от екипа на правоспособните физически лица в „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, е подписал окончателен доклад № 11-37 от 30.11.2008г. за установяване на годността на строеж: „Базова станция с честотен обхват 900-2100 MHz с №BGS 0632 „Тарсис“ на „А1 България“ ЕАД, находяща се на покрива на сграда с идентификатор *** по КК и КР на к.к. „Слънчев бряг – Запад“, гр. Несебър, апартаментен хотел „Тарсис Нова“ в УПИ IV-440, 116, кв.

3502, по плана на гр. Несебър“ без да направи оценка на условията на свързването на строежа с мрежите на техническата инфраструктура, в нарушение на §3, ал.1,т.3 от ДР на Наредба №2 от 31.07.2003г., като по този начин е изпълнил лошо възложените му задължения по Наредбата. Лошото изпълнение, според наказващият орган, е предпоставило отказ на началника на РДНСК Бургас за назначаване на ДПК за приемане на строежа, постановен на 04.03.2020г.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.24,пр.1 от Наредба №2 от 31.07.2003г.

За да отмени посочения акт, първоинстанционният съд е преценил, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.

Този извод съдът прави като приема, че нарушението е извършено на 30.11.2018г. при полагане на подпис върху окончателния доклад, а не както е посочено в наказателното постановление - на 04.03.2020г.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е законосъобразно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.

По делото няма спор, че още при връчване на АУАН Н. Серев е направил възражение, че нито е бил член на екипа на правоспособните физически лица в „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, нито е подписвал процесния доклад.

Т.е. заявил е отрицателни факти, оборването на които е в тежест на наказващия орган.

Доказателства в тази насока обаче, последният не е събирал.

Напротив, санкционираното лице е предприело действия за доказване на възражението си, чрез подаване на заявление до началника на ДНСК гр. София, в което посочило, че всички документи за строителен надзор на фирма „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, в които фигурира неговото име и подпис следва да се считат недействителни и е необходимо да бъдат анулирани. Поискало е да бъде заличено името от документите за регистрация на „Инженеринг ВГ 60“ЕООД, в която никога не е работило.

Тук следва да се посочи, че въз основа на това заявление наказващият орган сам е изпратил сигнал до Районна прокуратура гр. София, която е започнала проверка, документите по която впоследствие са изпратени по компетентност на Районна прокуратура гр.

Бургас. В постановлението на Районна прокуратура гр. София се съдържат изрични констатации, че подписа , положен върху окончателния доклад не принадлежи на Н.

Серев.

Съдът подчертава, че не е съществувала никаква процесуална пречка в хода на административнонаказателното производство да бъде извършена графична експертиза, която да провери възраженията досежно автентичността на подписа на Серев, но това не е било сторено.

Останалите, представени от наказващия орган доказателства не са от естество да оборят твърденията на наказаното лице.

Поради това съдът намира, че нарушението, за което е издадено наказателното постановление е недоказано.

При това положение е безпредметно да бъдат обсъждани давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

За яснота на изложението съдът отбелязва, че в случая не е спазен едногодишния срок от извършване на нарушението, считано от 30.11.2018г.- датата, на която се твърди, че окончателния доклад е подписан. При положение, че този срок е изтекъл, не подлежи на преценка дали е спазен тримесечния срок от откриване на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при правилно приложение на материалния закон.

Въпреки този изход на спора, разноски на ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани.

Претендираните пътни разноски в размер на 69,99лв., сторени от процесуалния представител на ответника, не следва да се присъждат, тъй като те не са преки разноски по производството, не попадат в обхвата на закона и не подлежат на възлагане на насрещната страна.

Не се дължат и разноски за заплатено възнаграждение за защита, защото пълномощникът на ответника няма качеството на адвокат. Представителната му власт е учредена при хипотезата на чл.

32, т.2, пр.2 от ГПК, а разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК предвижда заплащане на възнаграждение за защита, само ако такова възнаграждение е било заплатено на адвокат.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260637/22.12.2020г., постановено по НАХД № 4131/2020 по описа на Районен съд – гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: