Решение № 3342 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3342 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20051757/04.08.2021г. по гр.д. № 12209 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 164-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД , че Г. В. Т. , ЕГН ********** дължи н а Топлофикация Враца”ЕАД, ЕИК 106006256 заплащане на сумите, както следва: сумата от общо 209,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 33 в гр. Враца, , ж.к. ****, абонатен № 7071 за периода от30.11.2017г. до 30.06.2020г., ; сумата от 32,09лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2017г. до 01.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 51653/2020г. по описа на СРС като Г. В. Т. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на Топлофикация Враца”ЕАД, ЕИК 106006256 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 500лв.

С Определение № 20099782/08.08.2023г. по гр.д. № 12209 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 164-ти състав е отхвърлена молба по чл.

248 от ГПК на Г. В. Т. за изменение на решението в частта за разноските, като не се присъждат в нейна тежест разноски за възнаграждение за вещо лице по техническа експертиза в размер на 250лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25060394/30.08.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. В. Т., ЕГН **********в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е , че не е вещен ползвател на имота и не отговаря за заплащане на процесните суми.

Твърденията му се доказвали от приетия по делото нотариален акт. Имало и молба – декларация от 3-то лице за откриване на партида за имота, което било допълнително основание да се приеме за основателно възражението му за липса на облигационни правоотношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия в имота, партида за имота била открита от ищеца на името на това 3-то лице. Не била регистрирана на адреса на имота. Не било установено публикуване в сайта на ищеца фактурите за потребената енергия, поради което и доказателства, че е изпаднал в забава не били ангажиране.

Претендирал е разноски, оспорил е претенцията за разноски на въззиваемия.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. № 25033022/29.08.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. В. Т. , ЕГН **********. Посочил е, че определението е неправилно. Не бил оспорил размер на вземанията, а само основанията на същото, нямало нежду от назначаване на техническа експертиза, неправилно разноски за същата били поставени в негова тежест.

Въззиваемият- ищец– Топлофикация Враца” ЕАД не е изразило становище по жалбите.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№22004359/01.03.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 26.02.2021г. на Топлофикация Враца”ЕАД, ЕИК 106006256 срещу Г. В. Т. , ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Г. В. Т. , ЕГН ********** дължи на Топлофикация Враца”ЕАД, ЕИК 106006256 заплащане на сумите, както следва: сумата от общо 209,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2020г., до изплащането й, представляващи ½ от стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 33 в гр. Враца, , ж.к. ****, абонатен № 7071 за периода 30.11.2017г. до 30.06.2020г., ; сумата от 32,09лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2017г. до 01.09.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 51653/2020г. по описа на СРС, като му се присъдят направените по делото разноски. Посочило е, че ответникът притежава ½ ид.ч. от имота и е потребител на топлинна енергия в имота , 2 потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, изпаднал в забава на плащането и дължал обезщетение в размер на сумата, за които е предявен иска.

Ответникът Г. В. Т. , ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете . Посочил е , че не оспорва размер на исковете, а само основанието на същите. Не бил носител на вещно право на ползване върху имота. Не бил поръчал услугата, ЗЗП бил специален по отношение на ЗЕ.

Фактурите не били публикувани на интеренет-сайт на ищеца и така не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Поискал е да не се назначават съдебните експертизи, защото не оспорвал размер на исковете. Претендирал е разноски

С определението по насрочване на делото СРС е допуснал исканата техническа експертиза по задачите по исковата молба освен по задача 5 която касаела размер на вземанията, останалите задачи са били по въпроси дали е ползвана топлинна енергия в имота, правилното определяне на стойността на потреблението, имало ли е жалби за начислените суми

По делото е приложено заповедно дело № 51653/2020г на СРС съгласно което по заявление вх. № 261016/23.09.2020г. по регистъра на РС-Враца, изпратено по подсъдност на СРС, е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Г. В. Т. , ЕГН ********** да заплати н а Топлофикация Враца”ЕАД, ЕИК 106006256 заплащане на сумите, както следва: сумата от общо 209,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.09.2020г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 33 в гр. Враца, , ж.к. ****, абонатен № 7071 за периода

30.11.2017г. до 30.06.2020г., ; сумата от 32,09лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2017г. до 01.09.2020г, съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 08.01.2021г., на 27.01.2021г. е подал възражение срещу заповедта, сочейки че задължението е погасено по давност, не е в облигационни правоотношения, на 09.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията и такива е представил на 26.02.2021г.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 116/1991г. съставен от нотариус Стефанова, при РС-Враца, съгласно който на 226.09.1991г. Л.И.Б. е дарила на дъщерите си Д. В. Т. и Г. В. Т. апартамент № 33 в ж.к. **** в гр.

Враца с площ от 58,49 кв.м. състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху стаята, както и наравно с надарените ползването на сервизните помещения.

Приета е скица на апартамент № 33 в ж.к. **** в гр. Враца съгласно които това е имот по нотариален акт № 116/1991г.

Приети са справки, изравнителни сметки, съгласно които партида за имота ищецът е открил на името на Г. Т. за процесния период.

3

Приети са неоспорени от страните ОУ, одобрени от ДКЕВР на 07.01.2008г., съгласно мл. 32 от които плащането на потребената енергия се извърша в срок от 30 дни от края на периода за която се отнасят.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че сградата в която е имот е топлоснабдена, общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно и са отчислявани технологични загуби. Посочило е, че в имота начисленията за потребена топлинна енергия за отопление са съобразени с обема на имота от 129 куб.м., така начисления са за сградна инсталация и за три отоплителни тела, дяловото разпределение било направено съобразно изискванията на ЗЕ и на Наредба за топлоснабдяване, нямало възражения срещу изравнителните сметки. Стойността на реално потребената енергия в имота за периода била 419,28лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди в имот в сграда етажна собственост, , обезщетение за забава , за които е издадена заповед за изпълнение.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, ответникът е изпаднал в забава на плащането му.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в 4 сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.