Решение № 575 от 01.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София , 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502240 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2801 от 05.05.2020г., постановено по гр. д. № 15688/2018г., Софийски градски съд, І ГО, 16 състав, е осъдил Прокуратура на Република България да заплати, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, на ищеца Т. П. Х. сумата от 7 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2017г., както и сумата от общо 150 лева, представляващи разноски по делото - държавна такса и адвокатски хонорар, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ. С посоченото решение е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Т.Х. за разликата до първоначално предявения размер на иска за неимуществени вреди от 50 000, отхвърлена е претенцията за сумата от 1 386 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата 4 131 лв., представляваща стойността на иззетите банкноти, изчислена за периода от 10.12.12 г. до 28.03.16 г., отхвърлена е претенцията за сумата от 3 290 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата 10 000 лв., представляваща заплатената по наказателното производство гаранция, изчислена за периода от 28.12.12 г. до 23.03.16 г.

Срещу постановеното решение в неговата осъдителна част е постъпила 1 въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Прокуратура на Република България. В жалбата се твърди, че постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно и необосновано. Поддържа се, че не са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата. Излага се твърдение, че към момента на задържане на лицето са били налице съответните предпоставки и доказателства за повдигане на надлежни обвинения спрямо ищеца Т. П. Х., които касаят три умишлени престъпления от общ характер, които се явяват „тежки“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Релевира се възражение, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана спрямо ищеца, е била взета по надлежния съдебен ред, след преценка от съда на всички релевантни факти, обстоятелства и доказателства по делото, като същата е просъществувала за сравнително кратък период от време - около 2 седмици, след което е била изменена в „Парична гаранция“ от апелативната съдебна инстанция. В жалбата се поддържа, че за претърпените вреди по време на изпълнението на мярката за неотклонение „Задържане под стража“, не следва да се ангажира отговорността само на Прокуратурата, тъй като специализираните арестантски помещения се изграждат, експлоатират, стопанисват и администрират от съответното компетентно звено в Министерството на правосъдието. Прави се оплакване, че в хода на производството пред първостепенния съд не са били ангажирани в съответния обем необходимите ясни, недвусмислени и категорични доказателства от страна на ищеца за заявените неимуществени вреди. Излага се, че видно от представената и приета по делото справка от Националната следствена служба, срещу ищеца Т. П. Х. в процесния период е водено и друго досъдебно производство, което обстоятелство определя по-ниска степен на евентуално увреждане и по-нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното наказателно производство. В жалбата се релевира възражение, че Прокуратурата не е разпространявала официална медийна информация за разследването и не следва да носи отговорност за негативния отзвук от разгласяването в публичното пространство чрез различните печатни и електронни медии на образуваното наказателно производство и повдигнатите обвинения. Прави се оплакване, че по делото са останали недоказани наличието на претърпени вреди от прекомерна продължителност на наказателното преследване (около 4 години и половина). Релевира се възражение, че размерът на обезщетението от 7 000 лева за неимуществени вреди, което СГС е присъдил на ищеца Т. П. Х., предвид ниската степен на евентуално увреждане, е неоправдано завишен и несъответстващ нито на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, нито на социалноикономическата ситуация в страната, нито на трайната съдебна практика по аналогични казуси. Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението в ожалваната част.

Срещу постановеното решение в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен 2 размер, както и са отхвърлени исковете за имуществени вреди е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител. Въззивникът-ищец твърди, че постановеното решение в обжалваните му части е неправилно, поради противоречие с материалния закон, нарушени са процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се прави оплакване, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение е необосновано занижено и не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и на трайната съдебна практика. В жалбата се сочи, че при определяне на обезщетението съдът не е съобразил в достатъчна степен, че наказателното преследване е продължило над приетия според съдебната практика и практиката на Европейския съд за правата на човека разумен срок, в който е трябвало да приключи. По отношение на решението в частта, в която са отхвърлени претенциите за имуществените вреди под формата на пропуснати ползи се изразява несъгласие с изводите на съда, като се поддържа, че съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства в нарушение на съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика. В жалбата се поддържа, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС, която е непротиворечива, че тези претенции са основателни. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което са уважи претенцията за неимуществени вреди в пълния претендиран размер, както и да приеме за основателни претенциите за имуществени вреди и да осъди ответника да заплати на ищеца пропуснатите ползи. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски.

В о.с.з. пред въззивния състав всяка от страните поддържа подадената въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С обжалваното решение СГС, І ГО, 16 състав, е уважил предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата от 7 000лв., като е приел, че са налице всички законови основания, за да бъде осъден ответникът. Първоинстанционният съд е приел за неоснователна исковата претенция до пълния заявен размер, като изцяло е отхвърлил претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като 3 неоснователни.

Въззивният съд, с оглед правомощията си, счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на разглеждане във въззивното производство е решението в неговата цялост.

Във връзка с доводите във въззивните жалби на страните, въззивната инстанция приема следното:

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. В доказателствена тежест на ищеца, по така предявен иск, е да установи вредите, причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение.

В настоящия случай, ищецът е бил обвинен в извършване на три тежки умишлени престъпления от общ характер: по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т.1, вр. aл. 1, пр. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години; по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 вр. ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, като същите представляват тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

По делото не се спори, а и от събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че на 10.12.2012г. е била издадена „Заповед за задържане на лице“ за 24 часа, на основание чл. 63, ал.1 ЗМВР, а с Постановление от 11.12.12 г. ищецът е привлечен като обвиняем. Съгласно протокол от проведено на 14.12.12 г. съдебно заседание на СНС на ищеца е взета, на основание чл. 63, ал.1 НПК, постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно протокол от 21.12.12 г. на АСНС е отменена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и вместо нея е постановено обвиняемият да внесе „Гаранция“ в размер на 10 000лв.

4

Последната е внесена на 21.12.2012г., видно от платежно нареждане с посочено име като наредител: Л. Л. Т., за който не се спори, че е бил пълномощник на обвиняемия в наказателното производство пред АСНС. С присъда от 23.03.2016г. по НОХД № 879/2014 г. състав на СНС е признал подсъдимият Т. П. Х. за невиновен в извършването на обвиненията и го е оправдал. С определение от 28.03.2016г. СНС, 10 състав по НОХД №879/2014г. е постановил всички иззети с протокол за претърсване и изземване от 10.12.2012г. вещи да бъдат върнати на Т.Х., а именно: 4 броя банкноти с номинал 500 евро; 1 бр. банкнота с номинал 100 лв.; 6 броя банкноти с номинал 20 лв. или общо сума в размер на 4131 лв. Присъдата е протестирана от прокурор при СНП, като с решение № 1 от 23.01.2017 г.

АСНС, 4 състав по ВНОХД е потвърдил изцяло оправдателната присъда.

Срещу въззивното решение прокурор при АСНП е подал касационен протест, като с решение № 198 от 07.07.2017 г., ВКС, II НО, кас. нак. дело № 363/17 г. е оставил в сила въззивното решение. От анализа на цитираните документи е установено безспорно, че от началото на наказателното преследване на 10.12.2012 г. до влизане на оправдателната присъда в законна сила на 07.07.2017 г. са изтекли 4 години, 6 месеца и 27 дни.

Отрицателните изживявания на ищеца са установени въз основа на събраните показания на свидетеля К. М. П. – близък приятел на ищеца.

Свидетелят установи, че ищецът бил човек, който се ползвал с авторитет. Наказателното производство срещу него било обстойно отразено в преса и медии. В резултат на воденото срещу него наказателно дело настъпила коренна промяна – ищецът се срамувал да излезе от дома си, с месеци си стоял в къщи, започнал да вдигал кръвно и пиел лекарства. От свидетелските показания се установи и настъпилата коренна промяна на отношението към него от страна на приятели и познати, които започнали да го избягват. Въпреки оправдателната присъда, ищецът не бил същият, затворил се в себе си, станал друг човек.

Разпечатката съдържа 30 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5938456b-be94-45ef-b4a7-eed2f43803c6