Решение № 127 от 17.05.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Сандански, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Валентина Евг. Томова като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100778 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 216, ал.1, т. 4 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано въз основа на иск, предявен от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, чрез М. Н. П. и Р. И. Я. – Г. – главни публични изпълнители в ТД на НАП – София против А. Д. Д., К. К. Д., И. К. Д. и К. Г. Д., всички от гр. Сандански.

Твърди се в исковата молба, че към 18.07.2017 г. държавата, представлявана от НАП, е била кредитор на ответника А. Д. за неплатени публични задължения в размер на 3 487,83 лева общо, представляващи задължения към фонд „ДОО“, фонд „ЗО“ и „УПФ“. Сочи, че тези задължения ответникът Д. е признал в свои декларации, подадени в НАП и твърди, че към момента същите възлизат на 202 012,69 лева и които и към момента не са платени.

Посочва, че за събиране на тези задължения от публичния изпълнител е образувано изп. дело № 4521/2016 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград. Твърди, че по това дело е наложен запор на банковите сметки на Д., но по тях няма авоари. Сочи, че на 18.07.2017 година с нотариален акт ответникът Д. е продал 1 / 2 ид.ч. от свой имот, представляващ гараж, намиращ се в гр. Сандански на ответниците И. Д. и К. Д. за сумата от 4 000 лева. Твърди, че тази сделка е извършена с намерение да се увреди държавата и че публичните задължения на Д. са били окончателно установени. Твърди се, че покупко продажбата на тази 1/2 ид. ч. от гаража е недействителна по отношение на държавата.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо 1 държавата на покупко- продажбата, извършена с нотариален акт № 36, том втори, рег. № 2264, дело № 231 от 2017 год. по описа на нотариус № 198, вписан в Службата по вписванията – Сандански с вх. Рег. № 1563 от 18.07.2017 год., Дв.Вх. рег. № 1561, акт № 169, том 5, дело № 964/ 2017г.

Ответниците подават отговор на исковата молба, с който оспорват иска. Първите двама ответници не оспорват, че са продали имота на другите ответници. Оспорват, че сделката е била извършена с цел увреждане на публичния взискател. Посочват, че през 2005 г. с другите ответници са сключили предварителен договор за продажба на същия имот с уговорката окончателният договор да бъде сключен след узаконяването на гаража.

Ответниците И. и К. Д.и също оспорват иска. Не оспорват, че са купувачи на процесния гараж от посочената в исковата молба дата. Твърдят, че към момента на сключването на договора не им е било известно наличието на публични задължения на техните продавачи.

Оспорват, че сделката е сключена с намерението да увреди публичния взискател.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска.

Ответниците поддържат оспорването на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

Ответниците по делото А. Д. Д. и К. К. Д.и са съпрузи. Съпрузи са и ответниците И. К.

Д. и К. Г. Д..

На 10.04.2014 год. ответникът А. Д. подал до ТД на НАП- Благоевград декларация – образец № 6 с данни за дължими вноски и данък, с които декларирал свои задължения за 2013 година както следва: - вноски към Фонд „Държавно обществено осигуряване - ДОО“ в размер на 797, 71 лева, към Универсален пенсионен фонд - УПФ вноски в размер на 244, 70 лева и дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 391, 51 лева;

На 15.04.2015 година е подал декларация – образец № 6, с която е декларирал свои задължения за 2014 година, както следва: - дължими вноски към ДОО в размер на 821, 52 лева, към УПФ в размер на 252 лева и дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 403, 20 лева;

На 25.04.2016 година е подала декларация – образец № 6, с която е декларирал свои задължения за 2015 година, както следва: - дължими вноски към ДОО в размер на 821, 52 лева, към УПФ в размер на 252, 00 лева и дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 403, 20 лева.

За събиране на тези задължения въз основа на трите декларации в ТД на НАП- София – офис Благоевград било образувано изпълнително дело № 160064521/ 2016 г. На 08.12.2016 год. публичният изпълнител изпратил на А. Д. съобщение за доброволно изпълнение (лист 88 от делото). По делото няма данни кога съобщението било връчено на ответника. По това изпълнително дело публичният взискател наложил запор върху постъпващите суми по банкова сметка на Д. в „ТБ Стопанска и инвестиционна банка - СИБАНК“ АД – видно от постановление на публичния взискател и от запорно съобщение до банката ( лист 91 и 92 от 2 делото). По това изпълнително дело били присъединени публични взискатели и за други вземания към ответника за осигурителни вноски за следващи години и за глоби. Към 12.07.2022 год. задълженията на ответника възлизали на 202 012, 69 лева, от които 112 257, 93 лева – главница и 89 754, 76 лева – лихви.

На 18.07.2017 год. с нотариален акт № 36, том втори, рег. № 2264, дело № 231 от 2017 год. по описа на нотариус № 198 от регистъра на нотариалната камара, ответникът А. Д. и съпругата му К. Д. продали на И. К. Д. следния недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ******* по КК КР на гр. Сандански, с адрес на имота: гр. С*****, бул.

„С****“, разположена в ПИ с идентификатор ******., с предназначение на самостоятелния обект: Хангар, депо, гараж със застроена площ от 18, 02 кв.м. за сумата от 4 000 лева. От удостоверение за данъчна оценка на същия имот, издадена на 07.07.2022 година се установява, че данъчната му оценка възлиза на 3 690, 40 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим: Предявен е от Националната агенция по приходите София, действаща като процесуален субституент на държавата срещу страните по възмездна сделка.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен поради следното:

Разпоредбата на чл. 216 от ГПК урежда недействителността на сделки и действия на лица с установени публични задължения. Тази недействителност се релевира с иск, предявен от публичен взискател или публичен изпълнител. Правният ефект е същият както и при иска по чл. 135 от ЗЗД – относителна недействителност по отношение кредитора, в случая държавата или общината. В приложното поле на нормата попадат различни видове сделки – т.1 – т. 6 на чл. 216, ал. 1, а последната урежда фактическия състав за недействителност общовалиден за всички видове сделки. Тази норма е претърпяла редакция във времето.

Съгласно първоначалната редакция на чл. 216, ал. 1 от ДОПК (о бн. ДВ, бр. 105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г.), недействителни по отношение на държавата, респ. общините са сделките сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. С допълнението на разпоредбата обнародвано в ДВ. бр.

105 / 2020г., в сила от 01.01.2021 г.), правната норма е допълнена със следното:

Недействителни по отношение на държавата са и сделките сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия.

Ищецът в настоящия казус претендира за недействителна по отношение на държавата на покупко- продажба, която е сключена на 18.07.2017 година. В този случай съдът намира, че спрямо нея е приложима редакцията на цитираната правна норма, действала към датата на сключването й, а именно редакцията на чл. 216, ал. 1 ДОПК (Обн. ДВ, бр. 105 от 2005г., в сила от 01.01.2006г.) съгласно която, недействителни по отношение на държавата са 3 сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Това е така, тъй като правната норма е материална независимо, че се намира в процесуален закон и същата няма обратно действие. Такова не е и предвидено от законодателя по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. В § 72 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, обн. ДВ, бр.

105 от 11.12.2020 год. се предвижда, че законът влиза в сила от 01.01.2021 година, с няколко изключения като настоящата разпоредба не е в тези изключения. Следователно новата редакция на чл. 216, ал. 1 от ДОПК съдът намира за неприложима, поради което за уважаване на настоящия иск и обявяване на сделката за недействителна следва да се е осъществил следния фактически състав: - сделка, сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и извършена с намерение за увреждане на публичния взискател.

Основанията, който ищецът в настоящото дело навежда за да обоснове иска си са, че сделката е извършена след деклариране от самия длъжник на публични задължения с декларация образец № 6 и след установяване на задълженията. С оглед изложеното по- горе съдът намира първото основание за неоснователно, тъй като не е елемент от фактическия състав и предпоставка за уважаване на иска, действал към датата на извършване на сделката.

Относно второто основание и втората предпоставка за уважаване на иска, че сделката е сключена след датата на установяване на публичните задължения съдът намира следното:

Съгласно трайната съдебна практика публичното задължение следва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение. – така Решение № 166/30.12.2009г. II т.о. на ВКС; Решение № 436/ 22.12. 2011 г. III г.о. ВКС; Определение № 376/16.05.2014 г. I т.о. на ВКС; Oпределение № 411 от 25.06.2010 г. I т.о. на ВКС. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ДОПК публичните задължения се установяват с ревизионен акт, а съгласно алинея втора от същия текст, при липса на ревизионен акт, публичните задължения се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК. В настоящия случай ищецът твърди, че ревизия не е извършвана и ревизионен акт не е издаван, поради което твърди, че публичните задължения са окончателно установени с изтичане на петгодишния срок. Това обаче не е така към датата на извършване на атакуваната продажба – 18.07.2017 година.

Ответникът Д. е подал първата декларация на 10.04.2014 година, поради което срокът за започване на ревизията е изтекъл в края на 2019 година. Следователно, атакуваната продажба не е извършена след установяване на публичните задължения, а преди това, поради което не е налице първият елемент от фактическия състав, който води до недействителност на сделката.

Предвид изложеното предявеният иск за обявяване на сделката за недействителна по отношение на държава се явява неоснователен, който следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора съдът не присъжда в полза на ищеца разноските по делото. С 4 оглед изхода съдът не присъжда в тежест на ответниците дължимата държавна такса и същата остава за сметка на бюджета на съда. Ищецът по реда на чл. 84, т. 1 от ГПК е освободен от заплащане на такси. От страна на ответниците няма искания за разноски.

Водим от горното и на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ к а т о НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, район Оборище, бул.“Княз Дондуков“ № 52, действаща чрез главни публични изпълнителни в Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП – София М. Н. П. и Р. И. Я. – Г. против А. Д. Д. с ЕГН **********, К. К. Д. с ЕГН ********** и двамата от гр. С*****, ул.“К******“ № **, И. К. Д. с ЕГН ********** и К. Г.

Д. с ЕГН ********** и двамата от гр. С****, ул.“П****“ № *** за обявяване на относително недействителна по отношение на държавата на покупко- продажбата, извършена на 18.07.2017 година с нотариален акт № 36, том втори, рег. № 2264, дело № 231/ 2017 година по описа на нотариус № 198 от Регистъра на НК, вписан в СВ- Сандански във вх. рег. № 1563 от 18.07.2017 год., Дв. вх. рег. № 1561, акт № 169, том 5, дело № 964/ 2016 г., с която А. Д. и К. Д. са продали на И. К. Д. недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ************** на гр. С******, с адрес на имота: гр. С*****, бул.

Разпечатката съдържа 41 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/593733e8-d77c-4d90-9044-6661ae3c42c5