Решение № 461 от 28.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пазарджик, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.ка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104290 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 150 от СК, предявен от А. И. М. с адрес в И. , общ. П., срещу малолетния му син Х. А. М., представляван от майка си С. Л.

Л., с адрес в гр. Пазарджик, с който се иска намаляване на размера на издръжката, която ищецът е осъден да заплаща на сина си по силата на решение за прекратяване по взаимно съгласие на брака на родителите. Съдът изготви следния доклад на делото: В исковата молба се твърди, че страните са определили издръжка в размер 1200 лв. месечно, защото момчето е с поставена диагноза детски аутизъм и посещава три пъти седмично терапии в "Мелило метод център" в гр. София, които се заплащат, но от 01.05.2024 г. майката е прекратила тези посещения. В същото време ищецът освен на малолетното дете има ангажимент да издържа и големия син на страните И., които живее с него в Германия и учи в специализирана гимназия там. Иска се намаляване на размера от 1200 на 400 лв. месечно, като счита за важно по делото това, че не претендира прекратяване, а само намаляване на издръжката.

Представя писмени доказателства. Иска да бъде събрана информация от "Мелило метод център" за това, от кога до кога Х. е посещавал центъра, колко посещения е извършил и срещу какво заплащане. Искат да бъде задължена майката да представи документи за изплащаната пенсия на детето и за размера на възнаграждението си като социален асистент.

С отговора ответната страна оспорва иска. Излага доводи за това, как ищецът и бившата му съпруга са сключили брак, прехвърлили са собствеността на автомобила си на родителите на ищеца и по-късно са купили апартамент в Пазарджик отново на тяхно име с цел да 1 получат социални придобивки в Германия, за които се изисквало да имат сключен брак и да не притежават имущество. Сочи се, че заради специалните потребности на по-малкия син им била предоставена социална квартира в Мюнхен - при много по-нисък наем от пазарния.

След получаването на социалната квартира майката и детето се върнали в България, за да лекуват детето в България, в това число в барокамерата в гр. Пазарджик на семейство Кондеви. В социалното жилище в Германия останали да живеят ищецът с другия им син, братът на ищеца и родителите им, като всички с изключение на майката на ищеца работели там. Освен това ищецът получавал в Германия детски помощи за големия син. Последният споделил с майка си, че всички в семейството работят и получават добри пари, но не му дават пари за шофьорски курс, защото бил скъп - казали му да спестява сам или да отиде в България за шофьорски курс, но това не можело да стане, тъй като синът не можел да отсъства от училище и не можел да чете и пише на български. Самият той също от две години работел и сам покривал разходите си за облекло и мобилни устройства. След 18 години живот заедно ищецът изгонил от дома им съпругата си заедно с малкия им син и така тя се оказала сама, без пари и с болно дете, изискващо постоянни грижи, без жилище, защото то официално се водело на бащата на съпруга, поради което се наложило да заживее при майка си, а по-късно наела жилище в Пазарджик. Водела детето на плуване и на логопед в гр. Пазарджик, както и на АВА терапия в гр. Пловдив, като и двете се заплащали, но довели до подобрение на състоянието му - то станало много по-спокойно. За да води детето, се наложило майката да се запише на шофьорски курсове, с помощта на майка си придобила и автомобил, но той имал нужда от ремонти, освен от гориво. Пенсията от 570 лв. месечно (всъщност помощ за дете с увреждане) и заплатата на майката като личен асистент не стигали за всички разноски, а ищецът и близките му не проявявали интерес към Х. извън заплащането на издръжката, която при това не заплащал в пълния размер (сочат се размерите на превежданите в последните месеци суми).

В хода на делото ищецът добавя ново основание за намаляването на издръжката – намаляването на дохода му в резултат от открИ.е на производство по несъстоятелност на неговия работодател и неяснота относно възможностите да продължи работа и времето, когато ще му бъде заплатено изработеното.

С писмени защити страните поддържат становищата си.

Ищецът сочи, че въпреки данните за провеждане на други терапии вместо прекратените посещения в „Мелило метод център“ са доказани разходи за тях в размер 320 лв. месечно, докато разноските по посещенията на центъра в София за такса и транспорт са били в размер 2280 лв. на месец – разликата в тези разходи обуславя намаляване на издръжката.

Отделно от това, месечното възнаграждение на ищеца е средно 2271 евро за последните 6 месеца от 2024 г., а след заплащане на наема и консумативите остават чисто около 1150 евро, а ако се приспаднат от тях 1200 лв. за издръжка на Х., за издръжка на бащата и големия син И. ще останат 540 евро, които дори заедно с трудовото възнаграждение на И. от 290 лв. месечно са крайно недостатъчни, особено в град с високи цени на живота като Мюнхен.

Ответната страна излага доводи за недоказаности необоснованост на претенцията – 2 доходите на ищеца са все още в досаттъчно високи размери, без трайни изменения, а в размер около 3000 евро месечно (доказан размер за октомври 2024 г. от 3439,29 евро), няма вече задължение за издръжка на големия им син И., който освен че е вече пълнолетен, и работи, но тъй като и учи, за него продължават да се получават помощи като за дете.

Нуждите на детето като дете със специални образователни потребности не са намалели и изискват много средства, а майката единствена поема разноските и за домакинството.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че малолетният Х., роден на ******* г., е син на ищеца А. М.. Бракът на родителите на детето е прекратен по взаимно съгласие с решение на съда от 12.10.2023 г.

При развода страните са се споразумели родителските права върху Х. да се упражняват от майката С. Л., тези върху 17-годишния тогава И. – от бащата, родителите да поемат всеки „пълната необходима текуща издръжка“ на детето, което живее с него, а с оглед специфичните нужди и допълнителните грижи, които се полагат за Х., бащата ще заплаща допълнително по 1200 лв. издръжка за него.

След развода С. Л. живее в България – гр. Пазарджик, в жилище, собственост на нейната майка. Представен е договор за наем, сключен между двете, с дата 14.08.2024 г., по силата на който наемателката С. Л. дължи на наемодателката месечна наемна цена от 300 лв.

Ищецът – баща на Х., продължава да живее в Германия, в общинско жилище срещу наем от 1120 лв. месечно. В същото жилище живеят неговите родители и по-големият му брат, като бащата и братът на ищеца работят в Германия.

Детето Х. М. е диагностицирано с детски аутизъм и му е определена степен на увреждане от 77%. Към момента то е ученик в първи клас.

Другият син на бившите съпрузи И. М. е навършил 18-годишна възраст на 17.10.2024 г., учи в средно училище в Германия и работи почасово в магазин от веригата „Лидл“.

От 30.10.2022 г. до 08.04.2024 г. Х. М. е посещавал терапевтични занятия в „Мелило метод център“ в гр. София, като за този период са проведени 165 сесии, всяка по 100 лв. (по около 10 сесии месечно). За целта детето е водено от гр. Пазарджик до гр. София от майка си.

След прекратяването на посещенията в „Мелило метод център“ момчето посещава логопед в гр. Пазарджик и т.нар. АВА терапия в гр. Пловдив, като всяка от двете терапии се провежда по веднъж седмично при цена от 40 лв. на сесия. Посещава и занятия по плуване приблизително веднъж седмично на цена от 15 лв. на занятие и отделно от тях – 20 лв. месечен абонамент. Няма конкретни данни кога са стартирали заниманията по плуване, но предвид, че за тях не се споменава в исковата молба като основаниеза определяне на издръжката, съдът приема, че това също е станало след развода и те не са били взети предвид при уговарянето на издръжката през 2023 г.

Майката е назначена по трудово правоотношение като личен асистент на Х. срещу трудово възнаграждение в минималния размер за страната. Тя получава и помощ за дете с увреждане в размер 570 лв. месечно.

3

Бащата работи в Германия като работник по сигурността (охрана), като до края на 2024 г. e получавал трудово възнаграждение в брутен месечен размер около 3500 евро и нетен размер около 2600 евро. Получавал е и месечна помощ за дете за сина си И., каквато няма данни да продължава да получава и след навършване на пълнолетие на момчето – представено е писмо от немските власти до него от периода около навършването на 18 години от сина му, с което се искат уточнения във връзка с тази помощ и му се съобщава, че тя може да бъде спряна.

На 30.12.2024 г. германското дружество, което е работодател на А. М., е в производство по несъстоятелност. Трудовото правоотношение на М. до момента на устните състезания не е прекратено, като за м. януари 2025 г. той е получил трудово възнаграждение в размер 1473,26 евро, или 1252,67 евро нетен размер.

Бащата рядко осъществява лични отношения с Х. и след развода не го взема при себе си за повече от няколко часа, когато през лятото се завръща в България.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Основание за изменение на издръжката е изменението на обстоятелствата, при която тя е определена. Следва да се отбележи, че като изменено обстоятелство с исковата молба се сочат само нуждите на детето, а едва допълнително се добавят и твърдения за намален доход на бащата. В случая тези допълнителни фактически твърдения следва да се вземат предвид по реда на чл. 235 от ГПК като факти от значение за спора, а не представляват основание за отделен иск.

Установява се изменение на първата група обстоятелства, очертаващи размера на нуждите на детето. Прекратена е терапия, за която са изразходвани около 900-1000 лв. на месец, с допълнителни разноски за транспорт до гр. София. Вместо нея са започнати логопедична и АВА терапии на обща стойност около 360 лв. месечно (при 4 и половина седмици в месеца средно), като едната от тях се провежда в същия град, а другата – в гр. Пловдив, който е поблизо в сравнение със София. Занятията по плуване на стойност около 100 лв. месечно също са новозапочнато занятие и оттам - изменено обстоятелство, и така общата стойност на посещаваните от детето занятия е около 460 лв. месечно вместо 1000. От друга страна, за този период от година и половина от определянето на предходната издръжка детето е започнало да посещава училище и е пораснало, което е фактор в посока увеличаване на нуждите му, а се е натрупала и известна инфлация.

Обстоятелствата от втората група – свързани с възможностите на бащата да дава издръжка, също са претърпели изменение. С несъстоятелността на неговия работодател е застрашен и получаваният от него доход, който за януари 2025 г. е бил два пъти по-нисък в сравнение с преди, но за момента няма данни това намаляване да е трайно или трудовото му правоотношение да е прекратено и той да е останал без работа. В същото време е отпаднало задължението му да издържа пълнолетния си син или поне – ако този син учи в средно училище – е отпаднал приоритетът на издръжката за него наравно с тази за малолетния Х..

Към момента с предимство следва да се дава издръжка на Х., поради което нуждите на И. не 4 следва да се вземат предвид при съобразяването на издръжката, която общо се дължи от бащата.

Издръжката на И. и отпадането на задължението за нейното даване с предимство следва да се вземе предвид и в контекста на уговорката на двамата родители, че всеки от тях поема обичайната издръжка на едно от децата, а над нея, само с оглед специални занимания във връзка с диагнозата, бащата дължи 1200 лв. месечно. С навършването на пълнолетие на И. се променя това „равновесие“ между издръжките, които всеки от родителите дава на всяко от децата. Майката продължава да осигурява и текущата издръжка на Х., но отпада нейното задължение към И., което „компенсира“ съответното задължение на бащата към Х.. От пълнолетието на И. следва и текущата издръжка на Х. да се осигурява от двамата родители.