Решение № 301 от 15.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. ХАСКОВО, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500304 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 68/05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 591/2025 г., Районен съд

–

Димитровград е отхвърлил предявените от

„Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, обективно кумулативно съединени осъдителни искове против „Д. 2" ЕООД, ЕИК 204546319 за заплащане на следните суми: 2462,86 лв. по фактура № 8285221897/08.11.2022 г., ведно с 641,02 лв. законна лихва за забава за периода 19.11.2022 г. – 20.11.2024 г.; 2780,72 лв. по фактура № 8292667888/03.04.2023 г., ведно с 599,68 лв. законна лихва за забава за периода 14.04.2023 г. – 20.11.2024 г.; и 2993,92 лв. по фактура № 8302299519/26.09.2023 г., ведно с 464,65 лв. законна лихва за забава за периода 07.10.2023 г. – 20.11.2024 г., ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг" ЕАД, който го обжалва в неговата цялост с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.

Въззивникът настоява, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон чрез неправилно приложение на института на силата на пресъдено нещо (СПН) по чл. 297 и чл.

1

299 от ГПК. Изтъква се, че дължимостта на процесните суми вече е изцяло и окончателно установена със СПН с влезлите в сила решения на Районен съд – Пловдив, с които са отхвърлени три броя отрицателни установителни искове, предявени от потребителя „Д. 2" ЕООД за същите вземания. Прави искане за отмяна на решението и уважаване на предявените осъдителни претенции, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Д. 2" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Г. К., депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа изцяло мотивите на РС – Димитровград, че силата на пресъдено нещо се разпростира само върху диспозитива на съдебния акт, но не и върху неговите мотиви, поради което отхвърлянето на предходните ОУИ не доказвало автоматично основанието и размера в настоящото осъдително производство. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и при наличен правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Между страните няма спор, че са в договорни правоотношения за доставка на електрическа енергия. Безспорно е също, че въз основа на констатирани три софтуерни манипулации на средствата за търговско измерване (СТИ) – монтирано допълнително SMD съпротивително устройство 510 Ω – въззивникът е извършил служебни корекции по реда на ПИКЕЕ и е издал трите процесни фактури.

Основният правен спор се концентрира върху това дали влезлите в сила предходни Решение № 4187/23.10.2023 г. по гр.д. № 2457/2023 г., Решение № 251/12.01.2024 г. по гр.д. № 10703/2023 г. и Решение № 3154/13.07.2024 г. по гр.д. № 673/2024 г., всички по описа на Районен съд – Пловдив, с които са отхвърлени предявените от „Д. 2" ЕООД отрицателни установителни искове за същите вземания, обвързват настоящия съд.

Първоинстанционният съд е приел, че СПН обхваща само диспозитива, но не и мотивите, поради което ищецът е бил длъжен наново да проведе пълно и главно доказване на манипулациите, процедурите по ПИКЕЕ и размерите на вземанията. Този извод е в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Съгласно формираната практика на ВКС (в т.ч. Решение № 101 от 13.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 2489/2019 г., ІІ т. о.), отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно право формира сила на пресъдено нещо, че това право (респ. вземане) съществува. Силата на пресъдено нещо има за цел да внесе правна сигурност и преклудира всички възражения на длъжника, свързани с основанието и размера на дълга, които са могли да бъдат направени в установителния процес. Зачитането на СПН е 2 императивно задължение за всеки следващ съд по силата на чл. 297 от ГПК.

След като със СПН вече е окончателно признато, че вземанията на „Електроразпределение Юг" ЕАД по процесите три фактури съществуват и са дължими от „Д. 2" ЕООД, в настоящото производство РС – Димитровград е навлязъл в недопустимо пререшаване на вече решен правен спор (в нарушение на чл. 299 ал. 1 от ГПК). Тъй като установителното решение на РС – Пловдив не съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, за кредитора е налице правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове с цел снабдяване с изпълнителен лист. Единственото задължение на съда в настоящия процес е било да съобрази вече установения от СПН факт и да постанови осъдителен диспозитив.

Поради пълното съвпадение на сумите по исковете с размерите на окончателно признатите вземания, предявените три кумулативно съединени осъдителни иска се явяват изцяло доказани по основание и размер. Изцяло основателни са и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва (обезщетение за забава) върху главниците, предвид настъпилия падеж на фактурите и липсата на плащане от страна на длъжника.

По изложените съображения атакуваното решение на първата инстанция се явява неправилно и следва да бъде отменено, а предявените осъдителни претенции – уважени в пълен размер.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, претенцията на въззивника „Електроразпределение Юг" ЕАД за присъждане на деловодни разноски следва да бъде уважена, а въззиваемият „Д. 2" ЕООД следва да понесе тежестта на сторените в двете производства разходи. По отношение на първоинстанционното производство пред Районен съд – Димитровград, от представените доказателства се установява, че ищецът е заплатил държавна такса, като ищецът претендира сумата 81.79 лева (41.82 евро). Отделно от това, съдът определя дължимото се юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 100 евро. За въззивното производство пред Хасковския окръжен съд, жалбоподателят е внесъл дължимата държавна в размер на 126.46 евро, като за тази инстанция съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Ето защо, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 141.82 евро за първата инстанция и сумата от 276.46 евро за въззивната инстанция, или общо деловодни разноски за двете производства в размер на 418.28 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 68/05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 591/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

3

ОСЪЖДА „Д. 2" ЕООД, ЕИК 204546319, със седалище и адрес на управление: с.*** ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.***, следните суми:

Сумата от 2462,86 лв., представляваща дължима стойност на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № 8285221897/08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024 година до окончателното изплащане; както и ведно със сумата от 641,02 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 19.11.2022 г. – 20.11.2024 г., ;

Сумата от 2780,72 лв., представляваща дължима стойност на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № 8292667888/03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024 година до окончателното изплащане; както и ведно със сумата от 599,68 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 14.04.2023 г. – 20.11.2024 г.;

Сумата от 2993,92 лв., представляваща дължима стойност на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № 8302299519/26.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2024 година до окончателното изплащане; както и ведно със сумата от 464,65 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода 07.10.2023 г. – 20.11.2024 г.

ОСЪЖДА „Д. 2" ЕООД, ЕИК 204546319 да заплати на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, сумата от 141.82 евро – направени деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство по гр.д. № 591/2025 г. по описа на РС – Димитровград.

ОСЪЖДА „Д. 2" ЕООД, ЕИК 204546319 да заплати на

„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, сумата от 276.46 евро – направени деловодни разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство по в.гр.д. № 304/2026 г. по описа на ОС – Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5