Решение № 243 от 23.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София , 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503757 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5073/21.08.2020г. постановено по гр.д.№ 9281/2018 г., по описа на СГС, ГО, 26 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като “ЗД ЕВРОИНС” АД е осъден да заплати на Н. М. Т. /съпруга на починалия/ сумата от 120 000 лв., а в полза на И. Л. Т. /син/ и М. К. М. /доведен син/ съответно по 100 000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди - емоционални болки и страдания от смъртта на Л. Р. Т. /техен съпруг и баща/, настъпила при ПТП на 08.06.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над сумата от 120 000 лв. до сумата от 200 000 лв., за Н. М. Т., а за И. Л. Т. /син/ и М. К. М.

/доведен син/ за горницата над 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв., както и исковете за лихва за забава върху присъдените суми за периода 08.06.2017г. до 07.11.2017г., като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на адвокат С. Д.

Ж., адв.хонорар в размер на 7930 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА, а по сметка на СГС държавна такса и разноски в общ размер на 13 157,31 лв., на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

По компенсация Н. М. Т., И. Л. Т. и М. К. М., са осъдени да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, разноски по делото в размер на 618.25лв.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищците.

Жалбоподателите-ищци Н. М. Т. /съпруга на починалия/ и И. Л. Т. и М. К. М. /деца на починалия/, оспорват решението в неговата отхвърлителна част, както следва:

1. в частта, с която искът на Н. М. Т. е отхвърлен за сумата над 120 000 лв. до сумата от 160 000 лв. и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 40 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.

2. в частта, в която искът на И. Л. Т. е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до сумата от 160 000 лв. и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното му плащане.

3. в частта, в която искът на М. К. М. е отхвърлен за сумата над 100 000 лв. до сумата от 160 000 лв. и моли да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 60 000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2017г. до окончателното му плащане. Посочват, че определения от съда размер не отговаря на действително претърпените и доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост. Изтъкват факта, че справедливият размер би бил по 160 000 лв. за всеки от тях, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на най-близкия за тях човек съпруг и баща. Видно от свидетелските показания по делото, биологичният баща на М. никога не е проявявал интерес към сина си и дори го е бил виждал един единствен път в живота си, когато вече ищецът е бил пълнолетен. Именно затова Л. изцяло е поел функцията на баща в неговия живот - той го е възпитавал и издържал и се е отнасял към него като към свой син, като никога не е правил разлика между биологичния и доведения си син. Починалият е отглеждал и възпитавал ищеца като свое собствено дете, между двамата била установена духовна връзка напълно идентична на тази между родител и дете, която се запазила до смъртта на Л.. Ищците преживяват изключително тежко загубата на техния съпруг и баща - разстроени са, не могат да приемат случилото се, чувстват се отчаяни и обезверени. Обвиняват се за случилото се, тежко им е, плачат, станали са затворени и избягват да говорят за случилото се.

Считат за неоснователно оплакването, ч е първоинстанционният съд н е е отчел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия като пътник без поставен предпазен колан. Съгласно приетата по делото СМЕ н е може да се даде абсолютно сигурен отговор дали починалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като въпреки липсата на характерни коланни травми, такива не винаги биват оставени от предпазния колан, т.е. само на база липсата на коланни травми не може да се направи категорично заключение. От друга страна, дори при поставен предпазен колан при процесното ПТП е имало възможност да се получат тежки травматични увреждания на вътрешните органи, които отново да доведат до летален изход. Тоест поставеният предпазен колан по никакъв начин не би могъл да предотврати смъртния изход за починалия.

От друга страна посочват, че основната причина за настъпване на ПТП е връхлитането на застрахования при „ЗД Евроинс“ АД водач в лентата за насрещно движение. По делото не се установява водачът на л.а. марка „Мазда“ да е можел с ъ с самостоятелни свои действия да предотврати настъпване на ПТП. В този смисъл липсата на свидетелство за управление не е в пряка причина за настъпване на ПТП. Н о дори и д а с е приеме, че 2 същият има принос за инцидента, то ищците имат възможност да предявят претенциите си срещу всеки един от солидарните длъжници. П ретендират разноски.

Жалбоподателят-ответник “ЗД ЕВРОИНС” АД оспорва решението в неговата осъдителна част, както следва: за разликата над сумата от 80 000 лв. до присъдените 120 000 лв. за ищцата Н. М. Т., разликата над сумата от 60 000 лв. до присъдените 100 000 лв. за ищеца И. Л. Т. и изцяло по отношение на ищеца М. К. М. за сумата от 100 000 лв. Моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за първите двама респ. искът да бъде изцяло отхвърлен по отношение на М., който не е биологичен син на починалия. Посочва, че законът и съдебната практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в държавата, от една страна, и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, от друга. В случая от кредитираните от първостепенния съд свидетелски показания по никакъв начин не може да се направи обоснован извод за особеност на съдържанието на връзката между М. и Л.. Към момента на смъртта на Л. Т., ищците И.Т. и М.М. са били съответно на 25 и 30 г., т.е. пълнолетни, самостоятелни лица, със собствен живот, занятие, доходи, които не са били зависими от починалия по какъвто и да било начин, включително и финансов.

На второ място релевира отново възражението за съпричиняване, което съдът е приел за недоказано пълно и главно. Твърди, че от всички приети и ценени от първоинстанционния съд доказателства /писмени, гласни и заключението на в. л. по САТЕ/ се установява по безспорен и категоричен начин, че Л. Т. се е возил като пътник в л.а.

„Мазда 323Ф“ с per. № ***, без поставен предпазен колан и знаейки, че водачът на автомобила А. Н. Р. е неправоспособен водач. Съдът изрично е посочил, че по делото е установено, че водачът на л.а. „Мазда 323Ф“ с per. № *** се е движил със скорост над разрешената, но не е отчел това обстоятелство и неправилно е счел, че не то е било причината за настъпване на ПТП, който извод категорично оспорва. Движението със скорост над разрешената, отнема на водача възможността за своевременна и адекватна реакция при възникнала ситуация на пътя и възможност за предприемане на действия, които биха предотвратили настъпване на ПТП. На второ място, съдът безспорно е установил и е доказано по делото, че водачът А. Н. Р. е неправоспособен - не притежава свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Съдът отново е счел, че това обстоятелство не е от значение, тъй като „липсата на СУМПС няма връзка с настъпването на ПТП.“ Твърди, че движението с превишена скорост и липсата на СУМПС от страна на водача А. Н.

Р. имат пряко отношение и връзка с настъпилото ПТП . Те са свидетелство за това, че А. Н.

Р. няма знания и умения да управлява автомобил, няма навици и отработени реакции, за да знае как би могъл да избегне ПТП, не е запознат и не спазва правилата за движение по пътищата и демонстрира неправомерно поведение като качва да вози в автомобила и други лица. Видно от свидетелските показания, водачът и пътниците в л.а. „Мазда 323Ф“ с per. № *** са били близки приятели, пътували са за удоволствие, а не по работа, познавали са се добре.

3

На трето място, по делото е безспорно установено, че пострадалият Л. Р. Т. е пътувал без поставен предпазен колан. Вещите лица не са установили по тялото му следи от колан, а предвид факта, че ПТП е настъпило през лятото, когато е било топло и тялото не е защитено от дебели дрехи, за да може да се предположи, че те са предпазили тялото от типични следи и наранявания, които обичайно остават при удар и при поставен колан, както и с оглед силата на сблъсъка и характера на удара между автомобилите, както и тежестта на увредите при пострадалия. Посочва, че съдът неправилно не е изследвал тези обстоятелства в тяхната съвкупност, а от тях може да се направи категоричен извод, че пострадалият Л. Р. Т. е пътувал без поставен предпазен колан. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищците Н. М. Т., ЕГН **********, И. Л. Т., ЕГН ********** и М. К. М., ЕГН **********, твърдят, че в резултат от ПТП, настъпило на 08.06.2017 г. е починал Л. Р. Т., съпруг на първата ищца Н.Т., биологичен баща на И.Т. и отглеждал и възпитавал като свой биологичен син третия ищец М.М.. Сочат, че вина за ПТП има застрахования при ответника водач на л.а.„Тойота" Авенсис, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочат, че водачът на л.а. Тойота е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил правилата за движение по пътищата. Твърдят, че загубата на Л. Т. им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях болки и страдания.

След инцидента изпаднали в шок, плачели безутешно. Загубили своята опора в живота и надеждата си за сигурност в бъдещето. Претендират обезщетение за причинени неимуществени вреди срещу застрахователя на виновния водач в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делоторазноски.

Ответникът ЗД „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП, посочен от ищците, както и обема на вредите, наличието на близка духовна връзка между ищеца М. К. М. и починалия Т.. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е знаел, че пътува в автомобил, който се управлява от неправоспособен водач, употребил алкохол, както и че не е бил поставил обезопасителен колан по време на пътуването. Оспорва претенцията за лихва за забава и счита, че не дължи такава. Моли съда да отхвърли предявените искове, както и 4 претенцията за разноски. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 08.06.2017г. около 9,20 ч. на път І-7 на 25+885 км. е настъпило ПТП между л.а. Тойота Авенсис с рег.№ ***, управляван от В. И. В. и л.а. Мазда 323Ф рег.№ ***, управляван от А. Н. Р., неправоспособен водач. В л.а.Мазда се е намирал общият наследодател на ищците, Л. Т., който е пътувал на предна дясна седалка, до водача, и който вследствие на ПТП е починал от травмите си.

От заключението по допуснатата АТЕ /л.136/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че л.а. Мазда се е движел по път І-7 от гр.Алфатар към гр.Дулово със скорост около 95 км/ч. В същото време в посока гр.Дулово към гр.Алфатар се е движел л.а. Тойота Авенсис. Асфалтовата настилка била суха. в светлата част на денонощието. В района на км. 25+885 на път І-7 водачът на л.а. Тойота е допуснал същият да навлезе в насрещната лента за движение. Водачът на л.а. Мазда е привел автомобила в режим на аварийно спиране, което се установява от намерените на място спирачни следи. Поради пресичане на траекториите на двата автомобила е настъпил челен удар помежду им. Предните части на автомобилите са взаимно застъпени от приблизително 90 см. Сумарната скорост на двата автомобила в момента на удара е била не по-малка от 85 км/ч., като по време на удара скоростта на л.а. Мазда е била 28 км/ч., а тази на л.а. Тойота 57 км/ч. Според експерта преди удара л.а. Мазда се е движел с около 95 км/ч., а л.а. Тойота с около 57 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. Тойота е била 42,12м., а на л.а. Мазда 93,11м. В случай, че л.а. Мазда се е движел с максимално разрешената на пътя скорост 90 км/ч., то опасната зона за спиране би била 85,94м. Според вещото лице водачът на л.а.