Решение № 166 от 31.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Свищов, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20254150100738 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М. М. П., чрез адв. М. М. твърди, че на 30.08.2024 г. е сключила с „К“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3036552 за сума в размер на 6500,00 лева. Сочи, че съгласно чл. 4, ал.1 от договора следвала да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит. В изпълнение на което на 30.08.2024 г. сключила с „А“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който следвало да заплати сумата в размер на 2076,35 лева. Навежда твърдение, че договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2024 г., е нищожен на основание чл.26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП. Счита, че е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 –то от ЗЗД, тъй като се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена облага на кредитора. В настоящия случай точно такава нееквивалентнтост между страните била налице, тъй като сумата която се претендира чрез него съставлявала допълнителна сума, която е в размер над 60 % от сумата по отпуснатия кредит. Така се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Сочи, че също така сумата по договора за предоставяне на поръчителство се заплащал без кредитополучателят да получава нещо насреща. Следвало също и да сключи договор за предоставяне 1 на поръчителство с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредита.

Сочи, че възнаграждението което следва да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в ГПР. В случая не ставало ясно какво се включвало в ГПР, нито какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи. Навежда твърдение, че договора за потребителски кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. По този бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че събирането на такива разходи, в частност заплащането на сумата по договора за поръчителство, е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД е „К“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Сочи, че печалбата на „А“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „К“ АД, По този начин, със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Ищцата твърди, че договора за предоставяне на поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, е недействителен и на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в неин ущърб, в качеството й на потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП /. Поддържа, че договорът за поръчителство не е разбираем и не му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Уточнява с допълнителна молба, моли съда да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 30.08.2024 г. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В хода на устните състезания не взема становище. Представя писмено становище, с което поддържа подадената искова молба моли иска да бъде уважен, като основателен и доказан.

Ответникът „А“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва твърдението, че действително между ищцата и първия ответникът „К“ ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 3036552/30.08.2024 г., във връзка с обезпечаването на който бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство с поръчителя „А“ ЕООД на същата дата. Сочи, 2 че договорът за поръчка бил сключен на осн. чл. 280 от ЗЗД , по силата на който „А“ ЕООД се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по първия договор за потребителски кредит. Счита, е възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.

Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „А“ ЕООД, до която „К“ ЕАД няма достъп. Посочва, че обезпечениетопредоставянето на поръчител от страна на „А” ЕООД не е задължение за кредитополучателя.

Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „К” ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „К” ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К” ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид на което счита, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита”. Сочи, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора” към сключване на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „К” ЕАД. „К” ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя А, по който бъдещ договор „К" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „А” ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли съда да отхвърли предявения иск. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

Моли, в случай, че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски, да присъди същите в справедлив размер. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, намира за 3 установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и по делото е представен Договорът от трето неучастващо в делото лице „К“ ЕАД, че на 30.08.2024 г. между М. М. П. и „К“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 3036552. Съгласно договора ищцата е получила кредит в размер на 2320,52лева, които трябвало да върне за срок от 24 месеца. Инкорпориран е и погасителен план на 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция със срок до 10 дни от подаването на Заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К юридическо лице- поръчител, в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В чл.4, ал. 3 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет дни/. По делото не се спори между страните, а това се установява и от писмените доказателства, че на 30.08.2024 г. между „А“ ЕААД и ищеца М. М. П., е сключен Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който ответното дружество е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „К“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено на 2077,10 лева на месец за периода на действие на договора. Видно от договора за поръчителство, М. М. П. е следвало да заплаща възнаграждението, като „К“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „А“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че „К“ ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител).

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е предявен установителен с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП за признаване за установено, че договор за предоставяне 4 на поръчителство от 30.08.2024 г., сключен със „А” ЕООД е нищожен.

Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.