Решение № 985 от 09.10.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Горна Оряховица, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКО НАПРАВЛЕНИЕ 1. ИСКОВИ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20264120102671 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба на А. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № 28. Исковата молба е против М. А. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № *** и Д. Ж.

Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***.

Ищцата сочи, че на *****г. в дома си в с. *****, общ. *****, празнувала рождения си ден, като била поканила децата си – М. Ю. и Д. Д.. Двамата ответници били употребили алкохол , след което извършили действия, които според ищцата представлявали домашно насилие спрямо нея.

Е. сочи, че М. А. Ю. отправил към нея псувни и обидни думи : „майка ти ще еба, която е в гроба“, „курва“ и „мърша“. Наред с това Ю. ударил Е. с ръка два пъти в лицето, като счупил част от зъба й. Ищцата твърди, че не е предизвиквала сина си по никакъв начин, за да се стигне до това.

По отношение на другия ответник – Д. Ж. Д., ищцата сочи, че синът й отправил към нея псувни и обидни думи: „ще те еба тебе“, „курво“, „мършо“, заявил й „ти не си ми майка“. Ответникът Д. не извършил физическо насилие спрямо нея, но Е. се почувствала заплашена – синът й удрял с юмруци по стената на къщата.

Ищцата иска да се наложат конкретни мерки по реда на ЗЗДН спрямо ответниците.

Приложени са декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителката.

Към делото е приложено сведение от ответника М. А. Ю.. Ю. сочи, че в 1 действителност се събрали да празнуват рождения ден на ищцата. Там бил и Иван Йорданов И. – живущ съпружески с ищцата и братята му Д. и Д.. Е. поискала да изгони брат му Д., който се бил напил, като Ю. станал да го защити. След това между майката и сина възникнал спор за станалото, като И.И. посегнал и ударил шамар на Ю.. Между ответника и И. започнала физическа разправа.

Ответникът Д. Д. отказва да дава сведения по станалото.

В съдебно заседание ищцата А. Ю. Е. се явява лично. Молбата се поддържа, като се иска налагане на мерки за закрила по ЗЗДН.

Молителката лично заявява, че не може да се стигне до помирение с другата страна. Сочи, че ответникът е извършвал и друг пъти насилие спрямо нея. М.ова иска да не бъде притеснявана от ответника.

Ответникът М. А. Ю. се явява лично. Ю. признава твърденията на ищцата. Ответникът обяснява, че бил употребил алкохол. Съжалява за стореното. След случилото се двамата не се били виждали и разговаряли. Ю. заявява, че не иска да вижда майка си повече. Според него отношенията му не могат да бъдат поправени и единствено било възможно да се влошат.

Ответникът Д. Ж. Д. се явява лично. Д. потвърждава заявеното от ищцата, че е била псувана и обиждана от него. Д. съжалява за стореното и иска Е. да му прости. Извършеното било под влияние на алкохол. След станалото двамата не се били срещали. Д. иска Е. да му прости и се извинява за постъпката си.

Представени и приобщени са писмени доказателства: декларация по чл.

9, ал.3 от ЗЗДН; справки за съдимост на ответниците; справка за родствени връзки на страните; справка от деловодната програма на ГОРС за водени дела между страните по реда на ЗЗДН; справка от ЦПЗ Велико Търново; справка от РУ Горна Оряховица за подавани сигнали за престъпления и актове на домашно насилие между страните.

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от събраните доказателства ищцата А. Ю. Е. е майка на ответниците М. А. Ю. и Д. Ж. Д.а.

Между страните не се спори, като двамата ответници признават твърденията на ищцата за извършеното от тях на *****г. в с. *****, общ.

*****. Не се спори и М. А. Ю. признава, че е отправил към А. Е. псувни и обидни думи : „майка ти ще еба, която е в гроба“, „курва“ и „мърша“. Наред с това Ю. ударил два пъти с ръка в лицето Е., като счупил част от зъба й.

Другият ответник – Д. Ж. Д., отправил към майка си псувни и обидни думи:

„ще те еба тебе“, „курво“, „мършо“, заявил й „ти не си ми майка“. Ответникът Д. не е извършил физическо насилие спрямо нея.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН, и спрямо лице, което е посочено в чл.3, т. 5 от ЗЗДН – низходящ на извършителя на домашното насилие.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна, но само по иска против ответника М. А. Ю., а по отношение на ответника Д. Ж. Д. следва да се 2 отхвърли.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

По отношение на ответника Д. Д., съдът намира следното. Твърдяното за извършено на 15.08.2026г. не може да се квалифицира като домашно насилие, като съображенията на съда са следните. Социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и на спорове от друго естество (имуществени, финансови и др. отношения). За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител на домашното насилие, т. е. на целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да представяла пряка опасност за живота и здравето му. В случая Е. твърди, че е била подложена на психическо насилие от страна на Д., като ответникът псувал и обиждал майка си с думите: „ще те еба тебе“, „курво“, „мършо“, заявил й „ти не си ми майка“. Е. се почувствала застрашена, понеже Д. , едновременно с изричането на думите, блъскал по стената на помещението. В конкретния случай действията на Д. не могат да се квалифицират като деяние налагащо прилагане на мерки по ЗЗДН. Поведение на ответника, така както е описано в исковата молба, е израз на моментно изостряне на отношенията между ищцата и сина й, като за това в значителна степен е допринесла и прекомерната употреба на алкохол от страна на Д..

Подобно поведение следва да се определи като причиняващо негативна емоция, обидно и морално укоримо, но не може да се приеме, че същото има характер на акт представляващ домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Целта на закона е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда инцидентни спорове с нисък интензитет между страните, за разрешаването на които съществуват други правни способи.

По отношение на ответника М. Ю.. Исковата молба е основателна. По делото се установи, че на *****г., А. Ю. Е. е пострадала от действията на Ю., като извършеното от него може да се квалифицира като домашно насилие.

Както се посочи, М. Ю. е отправил обидни и заплашителни думи спрямо майка си, а след това е нанесъл и два удара с ръка в лицето на Е., като счупил част от зъба й.

По делото няма данни да са водени други дела по реда на ЗЗДН срещу М. Ю.. От представената справка за съдимост се установи, че ответникът не е осъждан. В съдебно заседание Ю. заявява критичност към извършеното и изказва съжаление за действията си.

Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай А. Ю. Е. е станала жертва на домашно насилие от страна на ответника. Способът за регулиране на отношенията между страните е, като спрямо извършителя на домашно насилие бъдат взети мерките по чл.5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира за подходящи следните мерки за защита от домашно 3 насилие, а именно – М. А. Ю. да бъде задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и да му бъде забранено да приближава пострадалата на по – малко от 50 метра, жилището й, местата за социални контакти и отдих на ищцата, за да се гарантира сигурността й, като за това се определи период от 6 (шест) месеца, считано от датата на издаване на заповед за незабавна защита № 40/ 17.08.2026г. Посоченият период е съобразен с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН, като съдът следва да приспадне времето на действие на заповедта за незабавна защита. Посоченият период следва да послужи на ответника да осъзнае и коригира поведението си, както и да се спомогне ищцата да преодолее извършеното спрямо нея. Срокът е определен съобразно интензитета на извършеното от Ю.. Действията на Ю. са станали на рождения ден на ищцата, като освен отправените обидни и заплашителни думи, ответникът е нанесъл и удар с ръка в лицето на Е., като счупил част от зъба й. Ю. е осъзнал стореното, като съжалява за поведението си. Не следва да се прилагат други или по – продължителни мерки.

Предвид уважаване на молбата и на основание чл.15, ал. 8 от ЗЗДН, съдът разпорежда да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗДН.

На основание 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица сумата от 12.78евро, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 2.56евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Страните не са претендирали разноски за водене на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу против Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, като неоснователна и недоказана.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника Д. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ.

*****, ул. „*****“ № ***, да бъдат взети мерките по ЗЗДН.

НАЛАГА мерки за защита на А. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: с.

*****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, от осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на М. А. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, М. А. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. ‚*****“ № ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***.

ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на М. А. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, да приближава на разстояние по – малко от 50метра (петдесет метра) А. Ю. Е., ЕГН **********, с адрес: с. *****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, домът й на посочения адрес, местоработата на Е. и местата й за социални контакти и 4 отдих, за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на постановяване на Заповед за незабавна защита № 40/17.08.2026г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, на основание чл.15, ал. 8 от Закона за защита от домашното насилие.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

20 от Закона за защита от домашното насилие.

УКАЗВА на нарушителя М. А. Ю., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.

*****, общ. *****, ул. „*****“ № ***, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, на основание чл.21, ал. 4 във вр. чл.16, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие.