Решение № 373 от 09.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Варна, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110202426 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от А. Й. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №442а-16 от 15.02.2022 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закон за здравето (ЗЗ), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.

Въззивникът твърди, че на 15.01.2022 г. не е влизал в посочения в АУАН и в обект – игрална зала „*“, а само отишъл до входа на залата, за да види, дали негова приятелка е там. Моли, оспореното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2022 г. около 13.50 ч., по време на въведената временна противоепидемична мярка по т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“ от Заповед №РД-01-973 от 26.11.2021 г., допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на здравеопазването, допускаща посещения на игрални зали само от лица, носещи валидно издаден документ за ваксинация или преболедуване от Ковид-19 или валиден документ или удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2, въззивникът А. А. се намирал в игрална зала „Вивагейт“, находяща се в гр. Варна, на ул. „*“ №73, където полицейски екип – свидетелите Ж. Л. и Д. П., го проверили и установили, че не носи валидно издадени документ за ваксинация или преболедуване или удостоверение за налични антитела, за което обстоятелство въззивникът лично попълнил и документ – сведение, при което свид. Ж. Л. съставил спрямо въззивника АУАН №146664 от 15.01.2022 г. за нарушение по чл.209а ЗЗ, съдържащ описание на констатациите от проверката.

1

На 15.02.2022 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №442а-16, в което описал, че на съответната дата и място, въззивникът, като клиент в конкретната игрална зала при условията на извънредна епидемична обстановка, не изпълнил въведените с т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“, вр. т.12 от Заповед №РД-01-973 от 26.11.2021 г., допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.64, ал.4 ЗЗ, като не представил валиден документ за ваксинация или преболедуване или валидно удостоверение за налични антитела, и приел, че с описаното поведение въззивникът е нарушил чл.209а ЗЗ и наложил предвиденото наказание глоба в минималния установен размер 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Ж. Л. и Д. П., така и от приобщените документи – НП №442А-16 от 15.02.2022 г., АУАН №146664 от 15.01.2022 г., сведение от А. А. от 15.01.2022 г., писмо по УРИ №442000-8881 от 28.06.2022 г., жалба от А.й А.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

НП е издадено от компетентен орган – Директор на ОД МВР Варна, на основание чл.209а, ал.4 ЗЗ.

Процесното НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок, съобразено е с нормата на чл.57 ЗАНН и съдържа пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. При определяне на размера на санкцията наказващият орган се е ръководил от разпоредбата на чл.209а ЗЗ. В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Правилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съобразно събраните доказателства, съдът намира за безспорно установено, че въззвникът А. А. към момента на проверката не е представил валидно издадени документ за ваксинация или преболедуване или удостоверение за налични антитела, с кото не е изпълнил въведената противоепидемина мярка по т.32, б.“б“, б.“аа“ и б.“бб“, вр. т.12 от Заповед №РД01-973 от 26.11.2021 г., допълнена на Заповед №РД-01-991 от 02.12.2021 г. на Министър на здравеопазването. Този факт не се и отрича от въззивника. Той отрича да е влизал в помещението на игралната зала като посочва, да се е намирал при нейния вход, но това твърдение се опровергава категорично, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Ж. Л. и Д.

П., така и от лично попълнения и приобщен към административно-наказателната преписка документ – сведение от въззивника А. А., според които, въззивникът е бил установен именно в игралната зала.

С ъ гл а с н о чл.209а, ал.1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2, освен ако деянието 2 не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Нормата на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило.

С оглед на изложеното се налага извода, че въззивникът А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.209а, ал.1 33, напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя застъпеното становище от наказващия орган. Доколкото е осъществено на закрито място, процесното нарушение крие риск за останалите граждани, свързан с разпространение на животозастрашаващ вирус.

Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".

Доколкото предвиденото наказание глоба е приложено в минималния установен размер, същото не подлежи на редукция.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно заседание, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №442а-16 от 15.02.2022 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 ЗЗ, на А. Й. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3