Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 353 от 12.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 549/2023
Вид
Определение № 353
Подписан
12.10.2023
В сила
12.10.2023
Състав
Георги Великов Чамбов, Антония Кирова Роглева, Емил Любомиров Митев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20235001000549 по описа за 2023 година Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 229, ал.1 от ГПК.

С протоколно определение № 386/ 20.07.2023 г., постановено по т.д.

№ 405/22 г. на Старозагорски окръжен съд, е спряно производството по т.д. № 405/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора до приключване на производството по ДП № *** **-***/**** г. по описа на РУ-гр. Н., вх. № ****/2022 г. и пр. № **** по описа на Окръжна Прокуратура - гр. Б., по което в качеството на обвиняем е бил привлечен Г. С. Х. за престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.

"б" вр. ал. 1, б. "б" пр. второ, и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл.129 , ал.2 от НК, вр. чл.42, ал.1, т.2 , чл.42, ал.2, т.2 и чл. 43, т.4 от ЗДвП.

Частна жалба против горното определение е предявена от Х. А. М. чрез процесуалните й представители адв. Н. Д. и адв. С. Х.. В същата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От „Г. З.“ ЕАД и от третото лице помагач „ЗД Е.“ АД са постъпили 1 отговори, в които частната жалба се оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Производството по т.д. № 405/22 г. на Старозагорски окръжен съд е образувано по предявен от ищеца Х. А. М. иск против „Г. З.“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, причинен от трето лице - Г. С. Х., застраховано при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За да спре производството по делото до приключване на досъдебното производство, окръжния съд е приел, че е налице хипотеза по чл. 229, ал. 1,т.5 от ГПК предвид наличието на тъждество на деликвента, Д.ието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, като не е налице хипотеза, в която престъпното обстоятелство може да бъде установено самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК.

Настоящият състав определението за неправилно. на

Пловдивски апелативен съд намира

Основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК е налице, когато обстоятелството дали е извършено престъпление пряко влияе върху изхода на гражданскоправния спор. Това кореспондира със забраната гражданският съд да се произнася по въпроса дали е извършено престъпление /чл. 17, ал.1 от ГПК/ и с възможността престъпни обстоятелства да се установяват от 2 гражданския съд само в случаите, изрично посочени от закона – чл. 124, ал.5 от ГПК.

За да е налице хипотеза за спиране по чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК е необходимо от значение за гражданския спор да е именно обстоятелство дали е извършено престъпление по НК, т.е. престъплението да е юридически факт, от чиито гражданскоправни последици зависят субективните права на спорещите по делото страни: ако е налице престъпление, тези права биха били други, различни от хипотезата, в която престъпление няма.

В случая отговорността на извършителя на деликта не е обусловена от това дали той е извършил престъпление или не. По принцип няма идентичност между граждански деликт и престъпление - определено вредоносно Д.ие може да не съставлява престъпление, а в същото време да бъде граждански деликт. Не е налице основание за спиране на делото по иск за обезщетяване на вреди от деликт, когато гражданският иск е основан на фактически твърдения, проверката на които е осъществима със средствата на гражданското съдопроизводство и по реда на ГПК, и когато обстоятелството дали е извършено престъпление не е елемент от този граждански деликт. В конкретния случай няма пречка по реда на ГПК да се съберат доказателства и се отговори на въпросите, свързани с отговорността на застрахователя, включително извършване на Д.ието от прекия причинител, неговата противоправност и вината, като за неговата отговорност, респ. за функционалната отговорност на застрахователя е без значение обстоятелството дали е осъществено престъпление по НК, т.е. от съда не се изисква да се произнася инцидентно по въпроса дали е извършено престъпление.

Предвид изложеното настоящият състав на Пловдивски апелативен съд намира, че в случая не са били налице процесуалните основания по смисъла на чл. 229, ал.1,т.5 от ГПК за спиране на производството по делото.

Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на Старозагорски окръжен съд за продължаване на производството.

Ето защо съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 386/20.07.2023 г., постановено по т.д. № 405/22 г. на Старозагорски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която е спряно производството по т.д. № 405/2022 г. по описа на ОССтара Загора до приключване на производството по ДП № *** **-***/**** г. по описа на РУ-гр. Н., вх. № ****/2022 г. и пр. № **** г. по описа на Окръжна Прокуратура - гр. Б..

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Стара Загора за продължаване на производствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4