Решение № 929 от 24.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 677/2022
- Вид
- Решение № 929
- Подписан
- 24.06.2022
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 929 гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260110/29.12.2021 г., постановено по т.д. № 99/2020 г., Софийски окръжен съд, е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Л. Т. В. сумата от 18 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, сумата от 48.70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, причинени при ПТП, настъпило на 27.09.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 18000 лв. до пълния му предявен размер от 45000 лв., а за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 48,70 лв. до пълния претендиран размер от 1048,70 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите на тези разлики от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, както и акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума от 45000 лв. и от 1048,70 лв. на главните искове за периода от един ден – 28.05.2020 г.
1
С решението съдът е разпределил и разноските между страните.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която решението се обжалва изцяло в неговата осъдителна част. Твърди се, че решението е неправилно, а при приложението на чл.45, чл.51 и чл.52 от ЗЗД, първостепенният съд е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно решение, противоречие със събраните по делото доказателства.
Оспорва изводите на съда, като твърди, че процесното ПТП се дължи на виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******. Поддържа се, че разположението на двата автомобила след произшествието, фиксирано със снимковия материал, не отговаря на механизма на произшествието описан в АТЕ. Поддържа се, че вината и противоправния характер в поведението на водача на лек автомобил „Субару“ съвсем не е доказана по категоричен и безспорен начин. Приет е деликт без достатъчно категорични данни за конкретния механизъм на ПТП, което определя и кой от водачите действа противоправно. Твърди се, че съдът е приел много занижен принос от страна на ищеца в качеството му на водач на товарен автомобил Мерцедес, като счита, че този принос е поне 90%. Твърди, че присъдената на ищеца сума за обезщетяване на процесните неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговаря на закона.
Моли съда да отмени изцяло решението в обжалваната му част и да постанови друго с което да отхвърли изцяло предявените искове за неимуществени и имуществени вреди или да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата и законните последици по отношение на разноските. Претендират се разноските, както и адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата, с който оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и несъстоятелна и моли съда да я отхвърли и да потвърди решението в обжалваната му част.
Поддържа, че ищцата няма никакъв принос в настъпването на увреждането й, а доколкото делинквентите носят солидарна отговорност, то такава е и функционалната отговорност на застрахователите към третите увредени лица, независимо от процентното съотношение на приноса им. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 2 съобразно решението на въззивния съд.
Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба и от ищцата, която обжалва същото в частта, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди за разликата над сумата от 18 000 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв., както и в частта за присъдените на страните разноски. Поддържа се неправилност на извода на съда, относно наличие на принос. Първо се твърди, че между нарушенията извършени от водача на товарен автомобил Мерцедес и процесното ПТП, при което е пострадала ищцата, няма причинно-следствена връзка, при условията на евентуалност, то дори и такава да има, водачът на товарния автомобил се явява независим съизвършител и неговия принос не следва да се отнесе към редуциране на обезщетението, дължимо да компенсира болките и страданията на ищцата, пострадала от ПТП пътник в лекия автомобил. Позовава се на непротиворечивата, константна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, съобразно която при заявена претенция от трети лица, претендиращи вреди от деликта, съизвършителството е ирелевантно, тъй като застрахователят на всеки от съизвършителите отговаря в пълен обем за претърпените имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл счита, че изводът на първоинстанционния състав, че обезщетението на пострадалата следва да се редуцира с 60%, защото водачът, застрахован при ответника, според съда има по-малък принос в противоправния резултат е необоснован и изцяло неправилен.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да осъди ответника да заплати допълнително още сумата от 27 000 лв.-неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна по тази жалба не е подала отговор.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение № 260110/29.12.2021 г., постановено по т.д. № 99/2020 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди за разликата над присъдената сума от 48,70 лв. до пълния претендиран размер от 1048,70 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 3 сумите на тази разлика от 29.05.2020 г. до окончателното плащане, както и акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума от 45000 лв. и от 1048,70 лв. на главните искове за периода от един ден – 28.05.2020 г., е влязло в сила поради не обжалването му.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител и с писмена молба поддържа своята въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на ответника. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител и с писмена молба оспорва въззивната жалба на ищцата, поддържа своята. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност, в случай че разноските на въззивницата-ищца са над минималните.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Л. Т. В. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От констативен протокол № 4853 от 25.10.2017 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 27.09.2017 г., от показанията на свидетеля-очевидец и водач на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ********, Д. О. Т., свидетеля водач на товарен автомобил „Мерцедес, Спринтер 212-Д“ с рег.№ *******, Ц. Е. А., както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице С. К. Д. се установява, че на 27.09.2017 г. около 13,30 часа товарен автомобил „Мерцедес, Спринтер 212-Д“ с рег.№ *******, се е движил по път II-81 с посока от гр. Костинброд към гр. Монтана. В района на 18-ти километър скоростта на автомобила е била от порядъка на 79 4 км/ч. В същото време в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд, със скорост от порядъка на 65 км/ч се е движил лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ********. Автомобилите са се движили на мокра пътна настилка, при дневна светлина. Когато бил на 65 метра преди мястото на удара, водачът на товарен автомобил Мерцедес, поради недостатъчен контрол, започнал да навлиза в лентата за насрещно движение. В този момент и на 68 метра преди мястото на удара, водачът на лек автомобил Субару, възприемайки навлизането на товарния автомобил в лентата му за движение, е предприел престрояване в ляво за навлизане в лентата за насрещно движение. След навлизане в лентата за насрещно движение, водачът на товарния автомобил не е предприел спиране и е последвал удар в мантинелата, след което се отклонява в дясно и навлиза в летата за движение в посока на гр. Монтана.
Последвал е удар между предната лява част на товарен автомобил Мерцедес и предна дясна част на лек автомобил Субару. В следствие на силите и моментите възникнали при удара товарен автомобил Мерцедес ротира около масовия си център по посока на часовниковите стрелки и плъзгайки се установява на мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил Субару от своя страна започва да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковите стрелки и заедно с това плъзгайки се наляво се установява на мястото описано в протокола за оглед.
Вещото лице сочи, че причините за настъпването на произшествието са в субективните действия и на двамата водачи. Водачът на товарния автомобил Мерцедес е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение, след което не е предприел спиране, за което е имал възможност. От своя страна водачът на лек автомобил Субару, който възприемайки навлезлия в лентата му за движение товарен автомобил, не е предприел спиране, каквато възможност е имал, а е предприел маневра по смяна на лентата и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Двамата водачи са имали възможност да предотвратят произшествието чрез спиране, без лек автомобил Субару да навлиза в лентата за насрещно движение.
Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 27.09.2017 г., лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/1170019148, валидна от 07.07.2017 г. до 22.10.2017 г., когато 5 е прекратена.
Веднага след произшествието, ищцата е настанена за лечение в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е пролежала пет дни, проведено е консервативно лечение с обезболяващи и дихателна рехабилитация. Приложени са медикаменти ускоряващи костното зарастване. От приетото по делото заключение на СМЕ, не оспорено от страните се установява, че в пряка причинно-следствена връзка от гореописаното произшествие, ищцата е получила контузия на гръдния кош и корема съпроводена със счупване на тялото на гръдната кост без разместване/дислокация на фрагментите. Вещото лице установява, че счупването на гръдната кост е увреждане с траен характер и води до трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 2-3 месеца. В резултат на травмата на ищцата са причинени значителни по интензитет болки и страдания, които са продължили в рамките на възстановителния период, като постепенно са намалявали до отзвучаването им. Първоначално болките са били спонтанни, в последствие при движение и натиск. Налице е била болезненост при всяко дихателно движение на гръдната клетка, което е затруднявало нормалния акт на дишането. Вещото лице установява, че с оглед травмата и клиничната симптоматика от страна на шията е било целесъобразно носенето на мека шийна яка.
За установяване на търпените от ищцата болки и страдания, са събрани свидетелските показания на нейната майка М. С. В.. Свидетелката установява, че видяла дъщеря си в болницата на следващия ден след произшествието. Л. била със счупена предна гръдна кост, не можела да се обслужва, да ползва тоалетна, не трябвало да се изправя, нищо не можела да прави сама. След изписването от болницата, Л. продължила лечението си в домашни условия при своята майка. Свидетелката установява, че преди произшествието Л. била много енергичен човек, спортистка, карала ски, ходела на рафтинг. След произшествието тя напълняла, разделила се с приятеля си, емоционално се променила много, спряла да спортува.
Разпечатката съдържа 33 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5930d4dd-b35a-4eb1-aeb9-da5b74604028