Решение № 1606 от 20.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211100113485 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Б. Д.

Б. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 27000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр.чл.194, ал.1 НК, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 28.06.2016г. проникнал през метална решетка на тераса, ограждаща жилището на негов приятел, за да вземе кучето му, порода питбул, тъй като същото виело от жажда и глад, поради обстоятелството, че неговият стопанин бил задържан под стража и не бил вкъщи. Сочи, че при преодоляване на терасата бил с познат, на който предал кучето да го обгрижва, тъй като сам не можел да се грижи за него. Твърди, че по случая му било повдигнато обвинение за извършено престъпление взломна кражба, при която противозаконно бил отнел чужди вещи с намерение да ги присвои – куче и парична сума в размер на 480 лева. Заявява, че с постановената от Софийския районен съд присъда бил оправдан да е отнел противозаконно парична сума, но бил признат за виновен за кражба на кучето и осъден на лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок. Сочи, че по протест на прокуратурата делото било разгледано от въззивен състав на Софийския градски съд, който го оправдал изцяло по така повдигнатото му обвинение. Уточнява, че по протест на ответника било образувано дело и пред касационната инстанция, която потвърдила 1 оправдателната му присъда. Поддържа, че по време на протеклото повече от четири години наказателно производство изпитвал силно безпокойство от развоя на делото, притеснения от неясния му изход, наложено от факта, че първоинстанционният съд го признал за виновен за кражба на куче, който стрес бил постоянен и интензивен и свързан с обстоятелството, че вече бил осъждан на лишаване от свобода с изпитателен срок, поради което бил застрашен от ефективна присъда. Твърди, че в резултат на стреса и появилата се раздразнителност, напрежение и недоспиване се разделил с приятелката си, а близките му го изолирали, което го довело до употреба на алкохол и наркотици. Предвид изложените факти, предявява иск срещу ПРБ за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от незаконното обвинение.

Претендира и присъждане на законна лихва, която въпреки указанията на съда не е била уточнена да е била заявена с начална дата от увреждането до предявяване на исковата претенция, поради което съдът приема, че се търси такава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва претенцията като недоказана. Счита, че от събраните доказателства не може да се обоснове извод, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение. При условията на евентуалност заявява възражение за прекомерност на размера.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

Видно от постановление от 21.06.2017г. по ДП № 1917/2016г. на 06 РУ-СДВР ищецът Б. Д. Б. е бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 НК за това, че на 28.06.2016г. в гр.София, е проникнал от тераса на ап.96, находящ се в ж.к. „******* *******, в холно помещение на жилището, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и противозаконно отнел чужди движими вещи с намерение да ги свои от владението на Димо Пламенов Димов, а именно – куче порода питбул и парична сума на стойност 480 лева. По образуваната прокурорска преписка е бил внесен обвинителен акт.

Установява се от приетите доказателства и приобщеното н.о.х.д.№ 15202/2017г. на СРС, 1 състав, че с присъда от 25.02.2021г. ищецът бил признат за виновен в извършено престъпление кражба на куче и оправдан за това противозаконно да е присвои парична сума от пострадалия. Определено било наказание лишаване от свобода за 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което било отложено за изпитателен срок от 4 години. С присъдата са били кумулирани наказанията по тази присъда и постановената по н.о.х.д. № 7088/2016г. на СРС присъда, като определеното по реда на чл.25 вр.чл.23 НК общо наказание било 1 година и 6 месеца ЛС, изтърпяването на което било отложено за същия изпитателен срок. По протест на СРП било образувано в.н.о.х.д. № 1445/2021г. на СГС, XV въззивен състав, който с присъда от 19.05.2021г. е потвърдил присъдата на СРС в оправдателната и част и е оправдал подсъдимия Б. да е извършил кражба на куче. С решение от 18.10.2021г., постановено по н.д.№ 755/2021г. на ВКС, II НО, образувано по протест на СГП срещу присъдата на СГС, присъдата на въззивния съд била потвърдена, а като краен резултат подсъдимият бил окончателно признат за невиновен. Видно от материалите по делото и от констативен протокол на ИВСС от 20.01.2022г. наказателното преследване е продължило 4 години, 3 месеца и 24 дни.

Спорно е дали така протеклото наказателно производство е имало негативно отражение в емоционален и личностен план по отношение на ищеца, както и с какъв 2 евентуално интензитет е търпяното страдание.

За изясняване на този въпрос по делото е бил изслушан като свидетел Р. Г., който е заявил, че познава ищеца, тъй като живее на семейни начала с неговата майка, и има впечатление, че е добър човек, но с лабилна психика. Уточнява, че знае за случая с кучето, тъй като е разговарял за това с ищеца и същият се е разплакал, като казал, че го е взел, но за да се погрижи за него, а не да го краде. Признава, че Б. е злоупотребявал с алкохол.

Приета е съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която, след преглед на документите по делото и изслушване на ищеца, е обосновал извод, че образуваното наказателно производство е бил стресогенен фактор за ищеца с висока интензивност, което произтича както от факта, че му е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода, така и от установената при прегледа лабилност на психиката на ищеца, способствала за това наказателното преследване да формира перманентно състояние на стрес. Вещото лице уточнява, че явяването за разпити и в съдебни заседания се е отразило неблагоприятно на психиката на ищеца, като провокирали страх от неизвестността и опасения за пребиваване в затвор. Ищецът се чувствал обиден, че заради желанието му да помогне на едно беззащитно животно е бил набеден в престъпление, както и потиснат от несправедливостта на това обвинение. Експертът е посочил, че като начин за справяне със стреса ищецът е повишил консумацията на алкохол и употребата на наркотици, каквито данни има, че е приемал и преди случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

На обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ подлежат вредите, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия/подсъдимия или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Пасивно легитимирана да отговаря по този иск е Прокуратурата на Република България, която съгласно чл.127 от Конституцията е органът, който привлича лица към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер чрез своите служители.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на следните обстоятелства: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, същият да е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като между незаконното действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена връзка. Съобразно чл.154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца. С оглед разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди. В този смисъл, отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата е обективна.

От приложените по делото доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност за деяние, което съставлява престъпление от общ характер, за което са предвижда лишаване от свобода, и е тежко по смисъла на 3 чл.93, т.7 НК. Привличането му е било осъществено с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.06.2017г., а наказателното преследване е приключило с влязла в сила на 18.10.2021г. оправдателна присъда.

От този момент – влизане в сила на оправдателната присъда, се поражда отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение при наличие на причинна връзка между него и вредите, чието обезщетяване се търси – така т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият съд намира за доказано, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с неяснота относно изхода на процеса, внушението у семейството и приятелите, че е извършил престъпление, нарушеното доверие сред най-близките, развитите от тези изживявания потиснатост и усещане за накърнено добро име в обществото. Наличието на тези преживявания се установява както с показанията на разпитания свидетел, така и от заключението на вещото лице психолог, който е акцентирал на обстоятелството, че така воденото наказателно производство е причинило постоянен стрес у ищеца и страдание, изразяващо се в безпокойство и потиснатост, свързано с нуждата от явяване за разпити, изслушване пред съд, заплаха от ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода с оглед предходно осъждане, макар на практика да са били налице условия за кумулация, която позволява определяне на общо наказание с изпитателен срок, което обаче не е било известно на ищеца обстоятелство. Установява се, че образуваното наказателното производство е провокирало ищеца да злоупотребява с алкохол и наркотици като начин за справяне с тежестта на негативното преживяване, като тази употреба е значително ограничена след окончателното му оправдаване, което обуславя причинно-следствена връзка между воденото наказателно дело и приема на забранени и вредни вещества.

Негативното отражението в психологичен и емоционален план на протеклото повече от четири години срещу Б. наказателно преследване съдът намери за доказано, кредитирайки свидетелските показания и експертното заключение, като нито свидетелят, нито вещото лице се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира. Показанията и изводите на вещото лице са логични и взаимно непротиворечиви, сочещи на промяна в поведението на ищеца след повдигане на обвинение срещу него по конкретния случай, която промяна се изразява в потиснатост, затвореност, раздразнителност и която е намерила външно проявление в завишения прием на алкохол и наркотици. С оглед изложеното, съдът намира, че последиците се явяват пряка е непосредствена последица от образуваното наказателно производство, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за търпените негативни преживявания.

При преценка на причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди съдът съобрази тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години, продължителността на наказателното производство – 4 години, 3 месеца и 24 дни, обстоятелството, че във връзка с повдигнатото обвинение е било засегнато доброто име на ищеца в обществото; че близките го подозирали, че наистина е извършил престъпление, притеснението относно евентуално наслагване на две присъди и възможността да търпи ефективно наказание ЛС, и прие, че справедливото обезщетение за търпените негативни преживявания възлиза на 4300.00 лева. До пълния претендиран размер от 27000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

Разпечатката съдържа 25 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5930bf27-3fa8-46e4-96c3-d238935fd811