Решение № 7481 от 29.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 29.11.2018 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. № 14773/2018 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на С.П.М. – длъжник по изп. д. № 20078510400469, срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят твърди, че перемпцията настъпва по отношение на всеки от длъжниците поотделно и предприетите спрямо един от длъжниците действия не препятстват прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство спрямо другия длъжник.

Ответникът по жалбата – взискателят Б.И.АД – твърди, че при солидарните длъжници предприемането на изпълнителни действия спрямо един от тях е достатъчно, за да не настъпи прекратяване на изпълнителното производство спрямо останалите.

Синдикът изразява становище за неоснователност на жалбата по мотиви, идентични с изложените от взискателя.

Съдът установи следното:

Изпълнителното производство е образувано с молба от 23.03.2007 г. срещу солидарните длъжници „Р.-Н“ ООД и С.П.М., съответно издател и авалист по запис на заповед, като с молби от 17.02.2009 г. и от 28.09.2009 г. са представени нов изпълнителни листа за събиране на вземанията по тях в същото производство.

По отношение на С.П.М. в периода 2007 г. – 2009 г. са искани и извършвани различни изпълнителни действия. Последното поискано от взискателя действие за този период и за този длъжник е за налагане на запор върху вземанията на М. от НОИ от 10.11.2009 г. (л. 255). След тази дата до 05.03.2013 г. не е поискано извършване на изпълнителни действия спрямо М..

С молба от 05.03.2013 г. взискателят е поискал налагане на запори върху откритите банкови сметки на длъжника (не е индивидуализирал за кого от двамата длъжници е направено искането, поради което следва да се приеме, че то касае и двамата). На 15.03.2013 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсията на М.. Този запор се изпълнява и до настоящия момент.

При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС перемпцията настъпва по право без да е необходим акт на съдебния изпълнител. При това, както сочи жалбоподателят, перемпцията настъпва по отношение на този длъжник, спрямо когото не е поискано или извършено изпълнително действие, независимо че по отношение на другия длъжник („Р.-Н“ ООД) взискателят е предприемал такива действия (аргумент на по-силното основание от чл. 125, ал. 1 ЗЗД).

Прекратяването на изпълнителното производство обаче не е пречка да бъде образувано ново изпълнително дело, а има отношение единствено към течението на давността, тъй като прекратяването влияе върху правния ефект на извършените до момента на прекратяването изпълнителни действия (те биха се заличили с обратна сила с изключение на действията, от които трети лица са придобили права).

Образуването на ново изпълнително производство след настъпила перемпция се подчинява на общите правила на чл. 426 и сл. ГПК – въз основа на молба, в която трябва да е посочен начинът на изпълнение и да е представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение (предварителното внасяне на такса за образуване на изпълнително производство няма отношение към правния ефект на молбата, ако тя не е върната – вж. мотивите на т. 11 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай характер на такава молба има молбата за предприемане на изпълнителни действия чрез налагане на запор от 05.03.2013 г. – тя има същественото съдържание на 426, ал. 2 ГПК, изпълнителният лист в оригинал е наличен по делото, по което е представена, и няма пречка да сезира надлежно съдебния изпълнител (нещо повече – когато е издаден един оригинален изпълнителен лист срещу двама солидарни длъжници и е висящ изпълнителен процес само спрямо единия от тях, образуването на изпълнително дело и срещу другия солидарен длъжник е възможно единствено чрез подаване на молбата по чл. 426 ГПК по вече висящото дело, по което е представен оригиналът на листа).

Ето защо настоящият състав счита, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, образувано срещу М. въз основа на молбата от 05.03.2013 г. (по което до настоящия момент се извършват изпълнителни действия и постъпват суми за удовлетворяване на кредитора). Възможното погасяване по давност на вземанията срещу М. поради настъпила преди тази дата перемпция е несъобразимо нито от съдебния изпълнител, нито от съда по жалбата срещу действията му. Този факт може да бъде установен само по пътя на чл. 439 ГПК.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.М.

– длъжник по изп. д. № 20078510400469 срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.