Определение № 207 от 15.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 15.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове:

Петя Шишкова

Надежда Трифонова като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно частно наказателно дело № 20238003200344 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.351, ал. 6 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила жалба от осъдения И. Д. П. срещу разпореждане от 29.03.2023г. на съдията-докладчик по ВНЧД № 290/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, с което на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК му е върната касационна жалба срещу определение № 254/16.03.2023г. Жалбоподателят твърди, че връщането е незаконосъобразно, тъй като атакуваният акт е от изброените в чл.346, т.3 от НПК и попада в обхвата на касационния контрол.

Становището на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, становището на страните и мотивите на атакувания съдебен акт, намери, че разпореждането следва да бъде оставено в сила.

И. Д. П. е признат за виновен в извършването на престъпления по гл.Х I от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от пет години със споразумение, одобрено от Специализирания наказателен съд по НОХД № 370/2021г. Допълнително, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, на 27.01.2013г.

Софийски градски съд е постановил определение по НОХД № 1709/21г., с което на основание чл.53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси, предмет на престъпленията, за които е бил осъден П., притежаването на които е забранено. Срещу определението са постъпили жалби от осъденото лице и защитника му, по повод на които в Софийски апелативен съд е образувано ВНЧД № 290/23г. и е постановено определение, с което е потвърдено определението на СГС. Предмет на настоящото обжалване е разпореждане, с което е върната жалбата на П. срещу така постановеното определение.

Настоящият състав счита, че направената от апелативния съд преценка за необжалваемост на акта, довела до връщане на жалбата е правилна.

1

Подлежащите на проверка пред касационния съд актове са изчерпателно изброени в чл.346 от НПК и определението за потвърждаване на определение по чл.306, ал.1 т.4 от НПК не е сред тях. Предложеното в касационната жалба тълкуване на чл.346, ал.1, т.3 от НПК е неправилно. Преди всичко, разпоредбата не се нуждае от тълкуване. Избраният от стилистичен подход не е да се изброят всички възможни съдебни актове и да се посочи кои от тях подлежат на касационна проверка и кои не, а да се лимитират обжалваемите.

Това означава, че липсата на изрично указание относно обжалваемостта пред ВКС на определенията, постановени на основание чл.306, ал.1 от НПК в случаите, когато подсъдимият е бил осъден след решаване на делото със споразумение, не представлява законова празнина, която следва да се запълни чрез тълкуване, а категорично сочи на необжалваемост.

Наред с това, логиката на ограничаването на касационния контрол само до случаите на постановена нова присъда от окръжните и апелативни съдилища, е пределно ясна. Решението на съда по чл.306, ал.1 от НПК е в пряка и изключителна зависимост от преценката дали има извършено престъпление, дали негов автор е подсъдимият и виновно ли е действал. На въззивна инстанция тези въпроси се пререшават и получават различен отговор в сравнение с дадения от първата инстанция, единствено при постановяване на нова присъда, поради което именно в тези случаи двете съдебни инстанции се произнасят в противоположен смисъл с определенията по чл.306, ал.1 от НПК. Законодателят е последователен в разбирането си, че касационният контрол следва да бъде съсредоточен най-вече към ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по делата, които поради своята по-голяма сложност и тежестта на обвиненията са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция. По останалите дела намесата на трета инстанция е необходима само при противоречиво решаване на найсъществените въпроси, посочени в чл.301, ар.1, т.1 и т.2 от НПК. Същото в още по-голяма степен се отнася до допълнителните въпроси, които е допустимо дори да не получат отговор с присъдата, а с определение по реда на чл.306, ал.1 от НПК. Когато основният и въззивният съд са достигнали до едни и същи изводи при решаването им, двуинстанционният контрол е напълно достатъчен и те не подлежат на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя в сила разпореждане от 29.03.2023г. на съдията-докладчик по ВНЧД № 290/2023г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3