Определение № 428 от 16.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. ******, 12.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000319 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.

№11647/08.05.2024г. на ДОМИЛ ЕООД, ЕИК 103698942, ******, чрез адв.Ст.Р., срещу определение №1669/29.04.2024г., постановено по ч.т.дело №602/2024г. по описа на ВОС, в частта, в която е прекратено производството по делото по подадено от жалбоподателя възражение с правно основание чл.423 ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №2011/20.05.2020г., издадена по ВЧГД №4923/2020г. на ВРС както и в частта, в която е прекратено производство по частната жалба на същото лице срещу разпореждане №15551/20.05.20г., постановено по същото ЧГД №4923/2020г. на ВРС, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 ГПК.

В жалбата се излага, че в обжалваната част определението на съда е неправилно. Твърди се, че съдът погрешно е приел, че Домил ЕООД е узнал за издадената заповед за изпълнение в по-ранен момент от посочения от него.

Дори да се приеме, че е узнал за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. В. от работодателя му Зевс груп 2000 ЕООД, дружеството е нямало как да узнае, че длъжник по изпълнението се явява и Домил ЕООД. Твърди, че никъде в запорното съобщение не е посочено, че длъжник по заповедта се явява и дружеството. Въвежда се довод, че не може да се приеме, че страната е узнала за издадената заповед с получаване на запорно съобщение по отношение на физическото лице Д.В.. /цит. се определение по в.ч.т.дело №161/2022г. на ВнАС/ Претендира се отмяна на определението, с което са прекратени производствата по подадените възражение по чл.423 ГПК и по обусловената частна жалба срещу 1 разпореждането за незабавно изпълнение, двете инициирани от ДОМИЛ ЕООД.

В срока за отговор е постъпило становище на заявителя МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД за неоснователност на частната жалба на ДОМИЛ ЕООД.

Съдът намира производството по частната жалба за допустимо, доколкото се установява, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при наличие на безспорен интерес от обжалването.

За да се произнесе по жалбата съдът констатира, че по ЧГД №4923/2020г. по описа на ВРС, XLIX състав, по заявление на МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, въз основа на запис на заповед от 25.07.07г., издаден от Домил ЕООД, представлявано от Д. В. и М. И., в полза на Юробанк България АД, при авалиране на записа от представляващите дружеството-издател физически лица; съотв. след джиросване на записа на заповед легитимиран кредитор по същия се явява заявителят в производството по чл.417 ГПК – МЕЛОН БЪЛГАРИЯ АД. Съгласно заповедта и издадения изпълнителен лист, задължени по заповед №2011/20.05.2020г. са: ДОМИЛ ЕООД, представлявано от Д. В., Д. В. В. и М. И. И., солидарно, за сумата от 29 806.30 лева, дължими по записа на заповед от 25.07.2007г. с падеж на 13.08.2017г. – издадена от Домил ЕООД, авалирана от двете физически лица, в полза на джиратаря МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 19.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението. За събиране на вземането срещу длъжниците е било образувано ИД №45/2021г. на ЧСИ Ст.Я..

Съгласно приложеното заповедно досие по ЧГД №4923/2020г. на ВРС, 49 състав, и постъпило по същото писмо от ЧСИ Ст.Я., рег.№719 в КЧСИ, се установява, че призовки за доброволно изпълнение /ПДИ/ въз основа на издадения изпълнителен лист от 19.11.2020г. по заповед №2011/20.05.20г., са били връчени на ДОМИЛ ЕООД, на адреса на управление на дружеството, чрез М. И., на 23.02.2021г. Производството по изп.дело №45/2021г. спрямо авалиста М. И. е приключило с Постановление на ЧСИ от 15.02.22г. за прекратяване поради отхвърляне на предявения срещу него иск по чл.422 ГПК по т.дело №204/2021г.

Констатира се, че възражение срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило пред заповедния съд от Д. В. пред ВРС с вх.№26526/29.12.2023г.

/л.53 и сл. по заповедното дело/, и от ДОМИЛ ЕООД, на същата дата. Същите са изпратени по пощата с дата на пощенското клеймо от 28.12.2023г.

С разпореждане от 04.01.2024г. ВРС е изискал справка от ЧСИ Ст.Я. относно връчването на ПДИ до длъжниците ДОМИЛ ЕООД и Д. В. В., за преценка подадените от тях възражения по чл.414 ГПК на 29.12.2023г. С писмо от 26.01.2024г. ЧСИ е изпратил на заповедния съд поканите за доброволно изпълнение до длъжниците ДОМИЛ ЕООД и Д. В., за 2 задълженията им по заповед, издадена по ЧГД №4923/2020г. на ВРС.

С определение от 07.02.2024г., заповедният съд като приел, че ПДИ не е връчена на Д. В., приела възражението му по чл.414 ГПК за подадено в срок ведно с даване указания на заявителя за предявяване иск за установяване на вземането му. Със същото определение е спряно производството по ИД №45/2021г. на ЧСИ Ст.Я. по отношение на Д. В., на основание чл.420 вр.чл.417, т.10 ГПК. По отношение на ДОМИЛ ЕООД с разпореждане от същата дата 07.02.2024г. е указано уточняване на възражението и привеждането му в съответствие с производството по чл.423 ГПК.

Производството по т.дело №602/2024г. на ВОС, ТО, I A състав, е образувано въз основа на подаденото от ДОМИЛ ЕООД, ЕИК 103698942, гр.

******, ул.„Кад. План Траката“ №114, представлявано от Д. В. В., възражение по чл.423 от ГПК, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №2011/20.05.2020г., постановена по ч.гр. дело №4923/2020г. по описа на ВРС, с която е разпоредено на „Домил“ ЕООД, в качеството му на издател, Д. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ************, ул.

„*******************, в качеството му на авалист и М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. „**************************, в качеството му на авалист да заплатят при условията на солидарност на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК 130550702, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №100, ет.3, сумата от 29806.30 лв., представляваща главница по запис на заповед от 25.07.2007г. цялата в размер на 3000лв., сумата в размер на 596.13 лв. - държавна такса, както и сумата в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Едновременно с възражението по чл.423 ГПК, длъжникът ДОМИЛ ЕООД е подал и частна жалба срещу разпореждане №15551/20.05.2020г., по ч.гр.дело №4923/2020г. по описа на Районен съд – ******, за незабавно изпълнение на издадената заповед №2011/20.05.2020г. по ЧГД№4923/2020г. по описа на ВРС. Във възражението и частните жалби, инкорпорирани в един документ се излага, че на 14.12.2023г., след направена справка по изпълнително дело №45/2021г. на ЧСИ С.а Я., длъжниците са узнали, че срещу тях е била издадена заповед за изпълнение. Твърдят, че ПДИ не е връчена до настоящия момент на Д. В., а тази до „Домил“ ЕООД е връчена нередовно. Тя е получена за дружеството от М. И. – посочване „чичо“, който няма качеството на служител или работник от канцеларията на търговеца.

Аргументира се, че не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като записа на заповед е от 29.07.2007г., а е вписано да бъде предявен до 13.08.2017г. За да е изискуемо вземането по него той трябва да е предявен до една година от издаването му, съгласно разпоредбата на чл.477 от ТЗ. В случая уговорения срок за предявяване надхвърля законово предвидения и правото на заявителя се явява погасено.

Предявената след крайния срок заповед не поражда менителничен ефект и заявителя – джиратар не може да претендира вземането си по записа на заповед.

3

С обжалваната част на определението по т.дело №602/2024г. на ВОС съдът е достигнал до извод, че управителят на „Домил“ЕООД Д. В. е узнал за издадената заповед за незабавно изпълнение още на 25.10.2023г., когато до работодателя на физическото лице длъжник Д. В. -„Зевс Груп 2000“ЕООД, е изпратено запорно съобщение от ЧСИ С.а Я. с изх. №19.09.2023г., за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. В съобщението е посочен номер на изпълнителното дело №45/2021г. на посочен с регистърен номер ЧСИ.

Получателят на ел.съобщението С.С. е препратил същото до [email protected] на същата дата 25.10.2023г. На 26.10.23г. пълномощник на длъжника Д. В. адв.Ст.Р. е изпратил на доверителя си на същата поща [email protected] отговора на работодателя до ЧСИ Ст.Я. -писмо на л.124 по изп.дело. На 26.10.23г. работодателят на Д. В. – Зевс груп 2000 ЕООД е изпратил отговора си по запора на ЧСИ Я.. Видно от изпратеното на работодателя ел.писмо, към същото е било прикрепено и запорно съобщение №22708/19.09.23г., издадено по ИД 45/2021г. Въз основа на тази хронология в ел.кореспонденцията между страните съдът е приел, че длъжникът ДОМИЛ ЕООД е узнал за заповедта още на 25.10.2023г. като подаденото едва на 29.12.23г. възражение, се явява просрочено. Аргументите на съда са, че узнавайки за задължението си физическото лице Д.В. е узнало и в качеството си на представляващ ДОМИЛ ЕООД.

Въззивният съд не споделя тези изводи. Началният момент на течението на едномесечния преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаване от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й, т.е. касае се до фактическо узнаване за наличието на принудително изпълнение срещу този длъжник. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл.423, ал.1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражението по чл.423, ал.1 ГПК, при приемането на което, ще се постигне възобновяване на срока за възражението по чл. 414 ГПК. Независимо че се касае за фактическо узнаване, не и за връчване на книжа, настоящият състав намира, че това в случая не може да се приеме за установено по безусловен начин. Узнаването на заповедта за изпълнение е факт, който се свързва с получаване на информация за издаването и съществуването й, без да е необходимо запознаване с конкретния текст и съдържание на заповедта. Този момент подлежи на доказване от длъжника, а в тежест на ответника е да установи, че молителят е узнал за заповедта в по-ранен от твърдения момент.

Първият категорично установен момент на узнаване изпълнението и срещу ДОМИЛ ЕООД е подадената молба от пълномощника на длъжника адв.Р. по изпълнителното дело, на 28.11.2023г. Спрямо този момент, подаденото по пощата възражение от ДОМИЛ ЕООД, на 28.12.23г., не се явява просрочено. Нещо повече, подадената на 28.11.23г. от адв.Р. молба по изп.дело е придружена с пълномощно за същия единствено от длъжника, посочен в запорното съобщение -Д. В.. Само за пълнота, съдът констатира, че първото 4 пълномощно за адв.Р. от името на ДОМИЛ ЕООД е именно приложеното към подадено възражение от 29.12.2023г. /л.56 по ЧГД/. Към изпълнителното дело при подаване на молба от адв.Р. за запознаване с делото /л.126 по същото/, е приложено пълномощно единствено от длъжника Д. В.. Не може да се приеме, че въз основа кореспонденцията по повод наложения в изпълнението запор върху трудовото възнаграждение на Д. В., е налице узнаване на заповедта и предприетото изпълнение и от ДОМИЛ ЕООД. Действително, дори да се приеме, че запорно съобщение №22708/19.09.23г. на ЧСИ Ст.Я. е било прикрепено като документ към изпратеното ел.съобщение /на ел.поща на работодателя, на длъжника и на пълномощника му/, то от същото не следва задължеността и на ДОМИЛ ЕООД по изпълнителното основание. Освен това, не е налице съвпадение между бенефициера по издадената запис на заповед през 2007г. -Българска пощенска банка АД и настоящия кредитор Мелон България ЕАД. На следващо място, получаването на ел.съобщение не е безусловно и подлежи на доказване, още повече, че отсъстват безспорни данни относно ползваната от дружеството ел.поща. Напротив, при справка в ТР по партидата на дружеството, се установява, че едноличният му собственик и управител Д.В. е посочвал друг ел.адрес за кореспонденция, различен от този в разпечатката по изпълнителното дело. Коментираните от ВОС доказателства за узнаване от длъжника ДОМИЛ ЕООД в най-добрия случай сочат на получаване на информация за наличие на висящ изпълнителен процес по отношение на Д. В., но не и за такъв спрямо ДОМИЛ ЕООД, а още по-малко за изпълнителното основание, на което същият е отпочнат. Получаването на сочената информация не се припокрива със законовото изискване длъжникът да е узнал за заповедта за изпълнение.