Решение № 362 от 17.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Велико Търново, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20224100500274 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 463 от ГПК.

Производството е по реда на 278 във вр. с чл. 463, ал. 1 от ГПК и е образувано по жалба на „К. Х.“/CRISTAL HELLENIC/ /частно търговско дружество/ основано в Гърция, със седалище и адрес на управление Митрополбеос 34, 54624, Солун, Гърция и вписано в Търговския регистър под № 132617704000, представлявано от Илиас Вафеидис чрез пълномощник адв. Д. С. от САК против извършено разпределение по изп. дело № 392/2019г. по описа на ЧСИ Диана Колева на сумата представляваща предложена цена на публична продан от наддавача взискател „Балкан Асет“ АД за закупуване на недвижим имот, предмет на принудително изпълнение – общежитие, самостоятелен обект с идентификатор № *** – сумата 456 000лв. с ДДС и за самостоятелен обект с идентификатор № *** – склад за сумата от 49680 лв. с включен ДДС. Твърди че е ипотекарен кредитор и по отношение на посочените обекти имал вписана ипотека в своя полза. Счита, че неправилно били разпределени сумите в полза на БАЛКАН АСЕТ АД.

Аргументира се с това, че е предявен иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителна недействителност на договор за цесия, сключен между БАЛКАН АСЕТ АД и МАН ФУУД ЕООД с която МАН ФУУД ЕООД прехвърлило вземането си, което има към длъжника МИТЕКС 1 ЕООД заедно с учредената ипотека, въз основа на което БАЛКАН АСЕТ АД става ипотекарен кредитор по нас9тоящото изпълнително дело. При прогласяване на относителната недействителност на този договор сумите би следвало да се разпределят на МАН ФУУД ЕООД, който пък е длъжник на жалбоподателя. Предвид това се оправя искане 1 да бъде отменено извършеното разпределение и да бъде спряно изпълнителното дело до влизане в сила на решението по ТД № 839/2021г. на СГС, VI-4с-в, ТК, което имало съществено значение за правиното решаване на разпределението.

Препис от жалбата по реда на чл. 436, ал. 2 от ГПК е връчен на взискателя ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ ООД, длъжника КАППА ЕООД, ипотекарния кредитор БАЛКАН АСЕТ АД, ипотекарния кредитор МИТЕКС 1 ЕООД, Община Велико Търново и ТД на НАП Велико Търново.

Постъпило е отговор на жалбата само от „БАЛКАН АСЕТ“ АД ЕИК 203841074 чрез адв. И. И. от САК. Оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Навежда доводи за недопустимост – жалбоподателят не е измежду лицата, които имат право да обжалват извършеното разпределение. На следващо място счита, че жалбоподателят не е измежду легитимираните трети лица по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК с право на жалба. Жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 462, ал. 2 ГПК. Към основателността на жалбата не може да бъде отнесено обстоятелството, че има образувано производство по предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на договора за цесия между „МАН ФУУД“ ЕООД и „БАЛКАТ АСЕТ“ АД. Освен това „БАЛКАН АСЕТ“ АД е взискател по изп. дело № 289/2021 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева срещу длъжника „Митекс 1“ ЕООД за сумата 640 000 лв.-ипотекарен длъжник по настоящото изпълнително дело при ЧСИ Диана Колева, по което обезпечение на вземането са процесните имоти и именно на това основание е присъединен взискател по реда на чл. 459 ГПК по изпълнително дело № 392/2019г. на ЧСИ Диана Колева. По отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 136 ЗЗД и чл. 459 ГПК. Извършеното разпределение е съобразено изцяло с тези правила по отношение на останалите кредитори. Предвид това моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, респективно без уважение.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 392/2019 год. по описа на ЧСИ Диана Колева, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, изготвени от ПЧСИ Розина Широкова, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваното постановление, с което е извършено разпределение на постъпилите по изпълнителното дело парични суми в следствие на извършена публична продан на притежаван от длъжника недвижим имот, върху който е била учредена договорна ипотека.

Счита жалбата за неоснователна. Разпределението е извършено съобразно закона и в него подробно са описани вземанията на взискателите и разпределената в тяхна полза сума. Няма основание сумата, разпределена на купувача, който е и ипотекарен кредитор и присъединен взискател - БАЛКАН АСЕТ АД, да бъде разпределяна в полза на МАН ФУУД ЕООД, дружество явяващо се трето лице о отношение на изпълнителното дело. Предявеният иск по чл. 135 ЗЗД от жалбоподателя К. Х. няма отношение и правно значение по изпълнителното дело. Предвид това жалбата следвало да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа жалба на К.

Х.“/CRISTAL HELLENIC/ /частно търговско дружество/ основано в Гърция, със седалище и адрес на управление Митрополбеос 34, 54624, Солун, Гърция и вписано в 2

Търговския регистър под № 132617704000, представлявано от Илиас Вафеидис чрез пълномощник адв. Д. С. от САК, писмените възражения на ипотекарния кредитор – купувач БАЛКАН АСЕТ АД, както и писмените мотиви на ЧСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 20197280400392 по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728, намира за установено следното:

С разглежданата жалба, подадена от един от присъединените по реда на чл. 459 от ГПК присъединени взискатели по изпълнително дело № 392/2019 г. по описа на ЧСИ Диана Колева - „К. Х.“/CRISTAL HELLENIC/ /частно търговско дружество/ основано в Гърция ,се атакува извършено на 11.03.2022 г. за разпределение на суми по изпълнителното дело. Съгласно чл. чл. 462 ГПК длъжникът и всички взискатели могат да обжалват разпределението на сумите, в тридневен срок от деня на предявяването му. В този смисъл жалбата се явява подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения срок – предявяването е извършено на 17.02.2022 година, а жалбата е постъпила на 22.03.2022 год. при съдебния изпълнител чрез куриер, на който е предадена на 21.03.2022г.

С оглед на това жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано като изп. дело № 395/2019 год. по описа на ЧСИ № 728 – Диана Колева, въз основа на подадена от взискателя „ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ“ ООД гр. Велико Търново, въз основа на изпълнителен лист №1077 от 05.07.20419г. год., издаден по ч.гр.д. № 2075/2019г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по описа на ОС – Велико Търново, съгласно който длъжникът „КАППА“ ЕООД ЕИК 831129442 Велико Търново е осъден да заплати на взискателя посочените в изпълнителния лист парични суми, ведно с разноските по изпълнението – 240000 лв. В хода на изпълнителното производство по реда на чл. 459 от ГПК са присъединени кредитори с обезпечени вземания. Вземането на всикателя „Обществено хранене“ ООД Велико Търново е обезпечено с първа по ред ипотека върху недвижими вещи, върху които е насочено и принудителното изпълнение. „БАЛКАН АСЕТ“ АД е присъединен кредитор по чл. 456, ал.1 и ал. 2 от ГПК ипотекарен кредитор с втора по ред ипотека, а жалбоподателя „К.

Х.“ присъединен по чл. 459 ГПК ипотекарен кредитор с трета поред ипотека върху тези имоти. Ипотекарен длъжник се явява собственикът „МИТЕКС 1“ ЕООД. Осъществена е публична продан на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение ОБЩЕЖИТИЕ – за сумата 456000 лв. с включен ДДС, данъчна основа 380 000 лв. и за самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение СКЛАД за цена 49680 лв. с включен ДДС, данъчна основа 41400 лв., при която за купувач е обявен наддавача взискател „БАЛКАН АСЕТ“ АД.

С протокол за извършено разпределение от 11.03.2022година е извършено разпределение на сумите, представляваща предложена цена от обявения за купувач 3 взискател „БАЛКАН АСЕТ“ АД. Изрично в него е описан имота, чиято цена получена след надлежно проведена публична продан, се разпределя. Изрично са определени взискателите по делото, включително и присъединените и на какво основание и за какво вземане. В атакуваното постановление е извършено и самото разпределение, като най-напред е извършено такова по отношение на вземанията с право на предпочтително удовлетворение – за разноски по принудителното изпълнение – чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Изрично са описани конкретните вземания – първо тези дължими на съдебния изпълнител и в последствие тези дължими на взискателите, като са подредени според привилегиите по чл. 136, ал. 1, а тези с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 3 от ЗЗД са посочени според реда на ипотеката. В следващата част са описани дължимия остатък след разпределението. С оглед извършеното разпределение е постановено след влизането му в сила и на основание чл. 495 ГПК обявения за купувач взискател БАЛКАН АСЕТ АД за придобИ.е на описания недвижим имот да доплати в двуседмичен срок сумата от 237106,47 лв., която представлява разликата между предложената цена и сбор от сумата, която следва да получи по разпределението.

Именно това разпределение е атакувано с разглежданата жалба, като се твърди, че това разпределение би било извършено погрешно, при успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, с който се атакува действителността на договор за цесия, сключен между МАН ФУУД ЕООД и БАЛКАН АСЕТ АД, с който Ман ФУУД ЕООД като кредитор на МИТЕКС 1 ЕООД прехвърля вземането си към МИТЕКС 1 ЕООД на БАЛКАН АСЕТ АД. Това вземане било обезпечено с ипотека върху недвижимите имоти, предмет на публичната продан по изпълнителното дело, ипотекиани в полза на МАН ФУУД ЕООД и което обезпечение също било прехвърлено с договора за цесия на БАЛКАН АСЕТ АД. Дружеството МАН ФУУД ЕООД било длъжник на К. Х. Тези обстоятелства не се спорят. Към датата на извършеното разпределение не е налице обаче влязло в сила решение, с което да е уважен иска по чл. 135 ЗЗД, който жалбоподателят е предявил против БАЛКАН АСЕТ АД и МАН ФУУД ЕООД.

С оглед това жалбоподателя в жалбата си навежда оплаквания за неправилно разпределение на сумите, обвързани с изхода на делото и определяне на привилегията по чл.

136, ал.1, т. 3 от ЗЗД, с оглед на което иска отмяна на разпределението и спиране на изпълнителното дело до решаване на гражданското такова.

Всички наведени възражения и оплаквания в жалбата на К. Х. се явяват неоснователни по следните съображения:

Според даденото задължително тълкуване с ТР № 2 от 22.11.2022г. по ТД № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС предмет на жалбата по чл. 463, ал. 1 от ГПК е доколко с извършеното разпределение неправилно са приложени нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно е приложен чл. 76 от ЗЗД; неправилно е прилагането на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. Както се посочи по-горе жалбоподателят основава своите оплаквания за незаконосъобразност на разпределението и по-точно за неправилност, на обстоятелства, стоящи вън от предмета на разглеждане в това производство. Поставя 4 правилността на разпределението от бъдещо събитие, което към момента на извършеното разпределение не е налице – резултат от производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. В това производство съдът проверява дали при извършеното разпределение съдебния изпълнител правилно при спазване изискванията на чл. 136, чл. 137 и чл. 76 от ЗЗД при вече ясно установени взискатели по изпълнителното дело, кой от тях има право на предпочтилено удовлетворяване и от кой ред е неговата привилегия, кои са хирографарните кредитори. Изхождайки от предмета на спора, съдът като провери извършеното разпределение приема, че не са налице основания за неговата отмяна. Съдебният изпълнител е приложил правилно закона.

Ако се приеме, че в жалбата всъщност се оспорва вземането на БАЛКАТ АСЕТ АД то редът са това е друг. Разглеждането на този въпрос в настоящото производство не е допустимо. В производството по чл. 463, ал. 1 от ГПК тези въпроси не са предмет на разглеждане. Съгласно чл. 464 от ГПК когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника.