Решение № 44 от 07.03.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 44 гр. Враца,07.03.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на 26.02.2019 г. в състав:

Председател:Радослава

Симеонова в присъствието на: прокурора секретар Миглена Костадинова като разгледа докладваното от съдията

Радослава Симеонова търговско дело N125 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

С искова молба вх.№8234 от 22.10.2018 г.К.И.М.,ЕГН********** *** е предявил чрез адв.И.Й. ***"АД

ЕИК ***,гр.София 1407,бул.***иск за сумата 54 000 лв.,представляваща разлика между частично предявения и уважен иск в размер на 26000 лв. до пълния размер от 80000лв.-представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди настъпили при ПТП на 06.10.2014 г.,около 17.00 ч. в с.***,обл.Видин.

Сезира съда с искане да бъде осъден ответника да заплати сумата от 54 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на деликта-06.10.2014 г. до окончателното плащане,както и всички разноски по делото.Посочва банкова сметка ***уми при уважаване на иска.

Ищецът поддържа,че ответникът е сключил на 26.06.2014г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 02114001708835, валидна от 26.06.2014г. до 26.06.2015г., за следния лек автомобил: марка „ФИАТ" с ДК № СА****ХР.

При

ПТП на 06.10.2014г., около 17,00ч., в с. ***, обл.

Видин, на ул. ***, на главен път Е79, водачът ***, управлявайки горното МПС загубил контрол над автомобила, който напуснал пътното платно и се блъснал в бетонен стълб, като по този начин причинил следните телесни увреждания на ищеца- пътник в лекия автомобил:

-Раздробена диафизарна фрактура на дясната раменна кост;

-Фрактура на кондила на дясната раменна кост;

- Счупване на олекранона на дясната лакътна кост;

Твърди,че вината на водача И. за настъпване на процесното ПТП била установена с влязла в сила присъда № 10 от 01.02.2018г. по НОХД № 258/2017г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин.

Ищецът постъпил със силни болки и невъзможност да движи силно отеклата си дясна ръка в болница в гр.Враца, където били направени съответните изследвания и установени травмите. Била поставена шина на ръката и на следващия ден ищецът напуснал болницата, за да продължи лечението си в Италия, където живее. В Италия била проведена операция, при която била поставена метална остесинтеза на ръката и в продължение на няколко месеца ищецът ползвал апарат, който прикрепял ръката. Ищецът продължил да изпитва силни болки и да не може да движи ръката си, като през целия период за него се грижела съпругата му. Ищецът не можел да си служи с ръката около 7 месеца след катастрофата. Към настоящия момент ищецът има ограничение на движенията на дясната ръка, които му създават големи неудобства, тъй като е десничар. Ищецът изпитва болки, особено при промяна на времето и натоварване. От операцията е останал траен загрозяващ белег.

С влязло в сила решение по гр.д. № 14682/2015г. по описа на СГС, I - 7 състав, ЗД „Бул Ине" АД, като застраховател на виновния водач, е осъдено да заплати на пострадалия К.М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП в размер на 26000лв., ведно със законната лихва от датата на деликта -

06.10.2014г. до окончателното плащане. Искът е уважен изцяло и е предявен като частичен от 80 000 лева.

Ищецът пояснява,че настоящият иск предявява за сумата от 54 000 лева, представляваща разликата между присъденото и изплатеното обезщетение на ищеца в размер на 26 000 лева до пълния размер от 80 000 лева.

Сезира съда с искане да осъди ответника да плати на ищеца сума в размер на 54 000 лева/петдесет и четири хиляди лева/, представляващи разликата между частично предявения и уважен иск в размер на 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/ до пълния размер от 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при гореописаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на деликта - 06.10.2014г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

Моли,всички присъдени на ищеца суми, включително присъдените разноски да бъдат преведени по клиентската банкова сметка *** „Адвокатско дружество „Й. и Е.” (по чл. 39 от Закона за адвокатурата), както следва: IBAN: ***, BIC: ***.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника и в срока по чл.367 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор вх.№ 9141 от 20.11.2018 г. от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК № ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника адв. А. И. ,Съдебен адрес:*** С подадения отговор ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.

Застъпва становище,че определеното обезщетение но гр.д. № 14682/15г. по описа на СГС, изцяло репарира вредите на ищеца, поради което настоящата претенция е неоснователна.

Оспорва иска по размер като завишен и поддържа че исковата претенция в заявения размер,не съответства на чл. 52 ЗЗД.

Признава обстоятелството,че на 06.10.2014г. К.И.М. е бил участник в ПТП и е бил увреден.

Вследствие на инцидента е получил телесни увреждания, изразяващи се в травма на дясната ръка - диафизарно счупване на дясната раменна кост и счупване на вътрешния (медиален) епикондил на същата кост. Тези травми са били лекувани с помощта на гипсова имобилизация (първоначално), а в по-късно и оперативно (метална стабилизация) в Италия.

Посочва,че е писал становище по заведеното дело №14628/2015г.

Твърди,че по настоящото дело, представената медицинска документация е същата, както и в предишното, като е прибавен преведен от италиански документ от 13.03.2018г. - "Доклад за съдебно-медицински преглед на лицето К.И.М. по темата гражданска отговорност", изготвен, по желание на ищеца, от проф. д-р М.В. - хирург, специалист по медицинско право и застраховане.

В този документ, въз основа единствено на изявленията на заинтересованата страна и на база на представената от нея документация, се описват етапите на проведеното лечение и рехабилитация, като завършва с оценка по стандартите в Италия за наличие на остатъчни дефекти във функцията на дясната ръка (описани са подробно в края на документа).

Поддържа,че документът завършва с израза:"Настоящият съдебно-медицински доклад не представлява доказателствен материал за целите и нуждите".

Поддържа,че обезщетението,което се претендира от ищецът в размер на 54 000 лв.е завишено.Застъпва становище,че ако се вземат предвид данните за остатъчни отклонения в движенията на дясната ръка (които е възможно да отзвучат напълно), описани в представения нов документ - „Доклад от 13.03.2018г., може да се обезщетят болките и страданията претърпени от ищеца още със сума в размер до 1 000 лева.

С отговора ответникът въвежда възражения:

1.възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец, който не е ползвал предпазен колан, като така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск.

2.възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска за главница и лихва.

Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищеца,но той не е упражнил правото си да подаде допълнителна искова молба.

При така изложените по-горе позиции на страните в правния спор по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът приема,че са предявени обективно кумулативно съединени искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ и дата на застрахователния договор 26.06.2014г./вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Не е спорно между страните,че автомобилът, при управлението на който е причинено ПТП-то, има сключена застраховка „ГО”,като ответникът е сключил на 26.06.2014г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № 02114001708835, валидна от 26.06.2014г. до 26.06.2015г., за следния лек автомобил: марка „ФИАТ" с ДК № СА****ХР,което обстоятелство се признава от ответника,поради което съдът прие,че този факт не подлежи на доказване.

По делото е представена в заверен препис Присъда №10 от 01.02.2018 г. постановена по НОХ Дело №258/2017 г. на Видински окръжен съд,влязла в законна сила на 16.02.2018 г.

На основание чл.300 ГПК,присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд,разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.

Страните спорят относно:че в резултат на пътно-транспортно произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания, налице ли е съпричиняване и размерът на търсеното обезщетение,както и погасеното ли е вземането на ищеца за главница и лихви по давност.

Съдът разпредели доказателствената тежест,като възложи на ищеца да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца вреди-телесни увреждания и психически страдания,причинно- следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност,между прекия причинител и застрахователя,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.Единствено субективния елемент -вината-се предполога до доказване на противното.

Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и възражението си,че вземанията на ищеца са погасени по давност.

По така разпределената доказателствена тежест от страните възражения не са постъпили.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК съдът приема от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото заверен препис от

Присъда №10 от 01.02.2018 г. постановена по НОХ Дело №258/2017 г. на Видински окръжен съд,влязла в законна сила на 16.02.2018 г. се установява,че застрахования при ответника водач станал причина за ПТП, ***, роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан с ЕГН:**********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 06.10.2014г. около 17:00ч. в с.***, общ.***, обл.Видин, на ул. ***срещу дом №11, при управление на МПС - л.а.“ФИАТ-УЛИСЕ“ с рег.№СА****ХР, нарушил правата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да се превишават следните стойности на скоростта км/п: Категория „В” - населено място - 50км/ч“, като се движел с 69км/ч, напуснал пътното платно и се блъснал в бетонен стълб, като по непредпазливост причинил смъртта на В.Д.О. от с.***, обл.Варна, с ЕГН:********** и средна телесна повреда на К.И.

***, ЕГН:**********, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен, десен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.З, буква „б“, предл-во, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.36 и чл.54 е осъден и му определя наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 3/три/ години, което наказание на основание чл.58а от НК се намалява с 1/3.

От мотивите на присъдата се установява,че преди започването на съдебното следствие, подсъдимият и неговият защитник поискали производството по делото да се движи по реда на глава XXVII на НК, тоест по реда на съкратеното съдебното следствие и по конкретно по реда на чл.371, т.2 от НК и съответно подсъдимият признал изцяло всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прието е с присъдата,че при пътно транспортното произшествие, на седящия на предната дясна седалка пострадал К.И.М. било причинено: раздробяващо счупване на дясната мишнична кост в дифизарната й част и счупване над кондила на дясна раменна кост, като поради многофрагментарното счупване се наложило оперативно наместване и обездвижване, т.н. метална остеодинтеза. Тези счупвания изисквали обездвижване и ненатоварване на крайника за 5-6 месеца и наказателният съд е квалифицирал причинените на пострадалия М. увреждания като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.