Решение № 95 от 29.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000084 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 68/ 13.11.2023г. по т. д. №63/2022г. ОС- Ловеч е осъдил “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на Н. Й. В., ЕГН ********** и на И. В. В., ЕГН **********- двамата от гр.Луковит, на основание чл.432, вр.с чл.380, вр.с чл.496, ал.1 от КЗ и чл.45 от ЗЗД, сумата от по 30 000 лева, като допълнение към вече определеното обезщетение от по 70 000 лева- изплатено с банков превод от 12.06.2019г., по Щета с № 0801001288/2019-01 и Щета № 0801-001289/2019- 01, представляваща обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им И.н И. В.- настъпила в ПТП на 11.02.2019г., причинена при управление на автомобил с марка „Хюндай”, модел „СентаФе” с рег. № ОВ 85****, по отношение на който е имало сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответното застрахователно дружество, ведно със законна лихва върху това обезщетение с начало от 04.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а върху изплатеното в хода на процеса обезщетение от 70 000лв.- за периода от 04.07.2019г. до 12.06.2023г., като е отхвърлил исковете до пълния претендиран размер от по 200 000 лева за всеки от ищците, както и за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение, с начало от 11.02.2019г. до 04.07.2019г., като неоснователни и недоказани.

Присъдени са и разноски.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на ответника Б. И. П., ЕГН **********, и „ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК 1

121265177.

С определение №259/ 22.12.2023г. по реда на чл. 248 ГПК, ОС- Ловеч е изменил на основание чл.248 ал.3 ГПК Решение №68/13.11.2023г. в частта на разноските, като е увеличил дължимия на адв.Е. Б.-САК адвокатски хонорар съгласно чл.38 ал.1,вр.с ал.1,т.2 на ЗАдв от ЗАдв., от 8160 лева на 21 600лева.

Срещу решението са подадени въззивна и насрещна въззивна жалба от главните страни по делото и частна жалба от “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу определение №259/ 22.12.2023г. по реда на чл. 248 ГПК.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Цветков, в частта, в която исковете срещу дружеството са уважени. Излагат се съображения за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищците болки и страдания, вследствие загубата на И.н В., с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Сочи се, че не са отчетени в достатъчна степен характерът и интензитетът на уврежданията, както и категорично установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което се съгласило да пътува в автомобил, знаейки, че водачът е неправоспособен.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени в обжалвания размер, ведно с произтичащите от това законови последици, касаещи лихви и разноски. Претендират се разноски.

Насрещна въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от Н. В. и И. В., чрез адв. Б., в частта, в която са отхвърлени предявените главни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 100 000лв. /присъдени 30000лв. освен вече изплатените в хода на съдебното производство по 70000лв./ до пълния претендиран размер, както и в частта, в която са отхвърлени предявените акцесорни искове за лихва за периода от 11.02.2019г. до 04.07.2029г. Излагат се съображения за заниженост на определеното обезщетение. Съдът следвало да определи обезщетения по 300 000 лева, след което да ги намали с определеният процент съпричиняване.

Ищците загубили другият си син при ПТП и след като започнали да се съвземат от първата загуба, загубили и сина си И.н В. при ПТП. Съдът не взел предвид при определяне на обезщетенията всички обективно съществуващи обстоятелства- възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Не била съобразена съдебната практика по идентични случаи, както и, че са установени изключителни и излизащи извън обичайните болки и страдания, свързани с различни от обичайните последици за някой от ищците. Неправилно било прието съпричиняване в такъв голям размер- не било доказано по несъмнен начин съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия; че В. е знаел, че виновният за ПТП не е имал свидетелство за правоуправление и това обстоятелство няма как да бъде отчетено като съпричиняване. Евентуално следвало да се отчете като единствено съпричиняване, че пострадалият се е возил в автомобил, управляван от пиян водач. Съдът неправилно приел, че лихва се дължи от 04.07.2019г., а не от датата на ПТП .

2

Претендирано е решението да бъде отменено в обжалваната част и на всеки от ищците да се присъди сумата от 130 000лв, освен изплатените 70 000лв. в хода на процеса, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 11.02.2019г., до окончателното изплащане на сумата върху доприсъденото обезщетение, а върху сумата от 70 000лв. от датата на ПТП до 12.06.2023г. - датата на плащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Частна жалба срещу определение №259/ 22.12.2023г. по реда на чл. 248 ГПК, е подадена от “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Излагат се съображения, че следва да се намали присъдения адвокатски хонорар в полза на пълномощника на ищците от 21 600 лв. с ДДС на 3 530.00 лв. без ДДС.

Приложима била редакцията на НМРАВ преди последната й промяна , не следвало да се определят и присъждат отделни хонорари за всеки един ищец по отделно, не следвало да се присъжда ДДС върху адвокатския хонорар за оказана безплатна правна помощ.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като застраховател на гражданската отговорност за лекият автомобил, с които е причинено произшествието, в резултат на което е починал синът на ищците- И.н В., пътник в автомобила. Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина /влязла в сила присъда по НОХД №65/2022г. на ОСЛовеч/; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание.

Механизмът на произшествието и получените от пострадалия несъвместими със живота увреждания, са установени от комплексната съдебна автотехническа и медицинска кспертиза, приета като доказателство по делото от първата инстанция и неоспорена от страните.

Основният спор пред въззивната инстанция е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат.

За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размера претендиран от всеки от ищците- 200 000 лева, първата инстанция е изложила съображения, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя, с трайно и неотменимо проявление във времето. Към 11.02.2019г. при ищците вече са 3 били налични сериозни физически и психични страдания, породени от загубата на другият им син /24.12.2015г./, които все още са се опитвали да преодолеят. След втората загуба обаче вече нямали физически, психически ресурс и желание за това. Загубата на сина им И.н е била изключително драматично събитие, категорично и безвъзвратно преобразило живота им.

Показателни за това са новите чисто физически проявления на страданията им- поредният инсулт на В. от м.септември 2022г., задълбочаването на психичните им страдания до фаза на хронифициране, развитие на т.н.“усложнена скръб“ и невъзможност да се преодолее и до момента, с депресивен и тревожен синдром, чувството за безнадеждност и безперспективност, депривация- като процесът на скърбене и траур е свързан с интензивни негативни реакции, отчаяност, защото са загубили смисъла на живота им. Емоционална лабилност на В. не й позволила да преодолее първата загуба, а втората генерално я е опустошила, въпреки, че не може да се отрече наличието на злоупотреба с алкохол, довела до усложняване на наличните вече психични страдания.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на ОС- Ловеч, като намира, че присъдените размери на обезщетения не са завишени или занижени, в какъвто смисъл са подадените въззивни жалби, по следните съображения:

По делото е установено, че родителите са били в добри отношения със синът си и страдат от загубата му. Той е бил тяхната опора, след като другият им син е починал при ПТП на 24.12.2015г. и след смъртта му „се сринали“, „не могат да се възстановят“ /св. Й. и И./. Видно от приетата като доказателство съдебно- психологическа експертиза, след смъртта на И.н В. майката е преживяла усложнена скръб отличаваща се с хронична реакция на скръб, с депресивен и тревожен синдром и алкохолни проблеми, а бащата е преживял усложнена скръб отличаваща се с хронична реакция на скръб, с депресивен и тревожен синдром. Преживяната загуба е довела до трайни негативни последици върху психиката им. Кумулираното на две толкова значими загуби в сравнително кратък интервал от време и затвърждаването на деструктивни модели за справяне със стреса, какъвто е алкохола, са довели в последствие до промени в личността на ищцата В. и до нарушаване на трудовото и социалното й функциониране и адаптация, а проведените до момента многократни хоспитализации в ДПБ- Карлуково са били с нетраен терапевтичен резултат. Преживяната загуба е довела до трайни негативни последици върху психиката на ищецът В. свързани със субективното усещане за липса на справедливост, тъга, чувство за безнадеждност и безперспективност, отчаяние, затваряне с себе си, липса на удовлетвореност от живота и т.н., като с оглед тежестта на инцидента, възрастта му и това, че не е потърсена своевременна специализирана помощ, е трудно да се прогнозира по нататъшния ход на състоянието му.

Следва да се отчете също, че определеният от съда размер на обезщетение изцяло съвпада с поисканият от ищците, а смъртта на другият им син е настъпила в резултат на различно ПТП, което не е предмет на обезщетение по настоящото дело. Проблемите при ищците, видно от представената медицинска документация, са започнали преди процесното ПТП /преди 11.02.2019г./- първата хоспитализация на Н. В. в ДПБ- Карлуково, 4 е през 2017г., с диагноза: „Психични и поведенчески разстройства дължащи се на употребата на алкохол. Алкохолна халюциноза.“; на И. В. са поставени два стенда през 2015г., а видно от експертното решение на ТЕЛК Ловеч № 2165 от 18.09.2017г., същият е с трайно намалена работоспособност от 23.02.2016г. с водеща диагноза: „Пресбиакузис. Общо заболяване: Двуклонова коронарна болест. ИБС. Инфаркт на миокарда /м.01.2016/. Артериална хипертония III ст.

Хипертонично сърце.“.

Тези обстоятелства мотивират въззивният съд при самостоятелна преценка на доказателствата по делото да приеме, че размера на обезщетение за неимуществени вреди е правилно и справедливо определен от първата инстанция. Отчитайки установените обективни факти и общото ниво на обществено- икономическо състояние в страната към датата на събитието 11.02.2019г., застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт, въззивната инстанция счита, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на всеки от ищците ще бъде постигнато с присъждане на определеното обезщетение. При анализ на съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД, при предявен иск по чл. 432 ал.1 КЗ от родител, при смърт на дете, в аналогични казуси, по време близко до това, по настоящото дело, еднакви обществено- икономически условия в страната и нива на застрахователно покритие, са присъждани обезщетение в по- нисък диапазон. В случая, за да определи обезщетение в размер на 200 000 лева, се преценява и отчита именно наличието на специфични обстоятелства- че ищците са загубили и другият си син при ПТП, което е усложнило психичното им състояние, задълбочило е страданието и затруднява възстановяването им.