Акт № 5144 от 11.11.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- 646/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1, т.1 - 8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.2, изр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.60 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16, ал.1, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.16, ал.2, т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.78 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.6, ал.9 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.3, т.3 · Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5144
Хасково, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700646 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба на С. Д. Г. с ЕТ „Г. – С. Г.“, [населено място], против Ревизионен акт (РА) № Р-16002625003845-091-001/03.02.2026г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 130/17.04.2026г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, с който допълнително са установени следните задължения: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2023г. в размер на 16 045.07 лв. и лихви в размер на 3 292.77 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2024г. в размер на 63.50 лв. и лихви в размер на 4.47 лв.; вноски за ДОО за 2023г. в размер на 5 843.19 лв. и лихви в размер на 1 199.14 лв.; вноски за ЗО за 2023г. в размер на 2 554.40 лв. и лихви в размер на 524.21 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2023г. в размер на 1 596.50 лв. и лихви в размер на 327.63 лв.
Жалбоподателят развива подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения ревизионен акт, като го счита за издаден в противоречие със събраните в хода на ревизията доказателства и с разпоредбите на ЗДДФЛ, КСО и ДОПК.
На първо място сочи, че приетият в хода на ревизията като сключен договор за наем на хотел „Д.“ между ЕТ и „Г.“ ООД бил прекратен в средата на месец май 2023г. Констатациите за отклонение от данъчно облагане поради сключения договор били незаконосъобразни и необосновани. В решението на директора на ОДОП – Пловдив не бил направен никакъв коментар защо не се приема представената от ревизираното лице експертна оценка за определяне на месечна пазарна наемна стойност. Оспорва заключението на изготвената в хода на ревизията експертиза от лицето И. Г., като твърди, че тя не е посетила обекта на място. Не било коментирано от нея, че хотелът се ползвал сезонно, поради което и не следвало да се определя наем за всички месеци. Лисвал коментар и за това дали обектът се отдавал под наем изцяло или частично. Експертизата не била изготвена по нито един от методите на §1. т.10 от ДР на ДОПК и посочената в нея цена на месечен наем, съответно наемната цена за целия период, не била пазарна. Вещото лице не само не използвало някой от предвидените методи, но дори не посочило изобщо въз основа на какъв метод достигнало до определяната цена. Приложим бил методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, съгласно § 1, т. 10, б „а“ от ДР на ДОПК, който изисквал да бъде извършена съпоставка между контролираната сделка и съпоставимата неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Тоест оценителят следвало да определи пазарна цена на наем въз основа на пазарни аналози – реално отдадени под наем имоти, за които било налице сходство във вида, местоположението и времевия период. В заключението не било посочено конкретно кои подобни на хотел „Дружба“ обекти били изследвани, поради което то се явявало необосновано и неподкрепено с доказателства, съответно не можело да се счита за годно доказателство по ревизията. Следователно определянето на допълнително дължим данък се явявало неправомерно, а РА бил и в противоречие с практиката на ВАС, съгласно която в тежест на органите по приходите било да докажат наличието на отклонение от данъчно облагане.
По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от оспорващия, като се иска отмяна на процесния РА, алтернативно – изменение на същия. В писмени бележки същият изтъква, че хотелът се ползвал безвъзмездно и от него не били реализирани никакви приходи.
Ответникът, чрез процесуален представител в писмени молби, в съдебно заседание и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на отмяна на оспорения акт – прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя.
След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:
По отношение С. Д. Г. с ЕТ „Г. – С. Г.“ е била извършена ревизия за установяване на задължения за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО – за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, и Универсален пенсионен фонд (УПФ) – за самоосигуряващи се, всички попадащи във времевия обхват от 01.01.2023г. до 31.12.2024г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002625003845-020-001/28.07.2025г., издадена от П. Х. К., в качеството му на заместник на Т. И. К. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив. Със заповедта е определен ревизиращият екип – Д. Г. Д. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и К. Л. К. – инспектор по приходите, както и срокът за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР. Видно от представеното удостоверение, ЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 31.07.2025г.
Със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) с № Р-16002625003845-020-002/09.10.2025г. и № Р-16002625003845-020-003/01.12.2025г., органът, възложил ревизията, е удължил срока за завършването ѝ – до 31.12.2025г. ЗИЗВР са били връчени на РЛ по електронен път.
В хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения от РЛ, в отговор на което същото е предоставило документи и е обяснило, че договорът за наем на хотел „Дружба“ бил прекратен от м. май 2023г. (л.162, 168).
Част от ревизионната преписка е Договор от 01.10.2022г., сключен между С. Д. Г., в качеството му на ЕТ „Г. – С. Г.“, и като собственик на хотел „Д.“, находящ се в [населено място], [улица], № **, и „Г.“ ЕООД – за безвъзмездно ползване на хотел „Д.“ за срок от 1 година, считано от 01.10.2022г. до 30.09.2023г.
Събрани в хода на ревизията са и други доказателства, включително Експертиза от вещото лице И. Г., изготвена в изпълнение на Акт за възлагане № Р-1600265003845-01-001/15.12.2025г., със задача определяне на пазарна оценка на наем за обект: хотел „Д.“, находящ се в [населено място], [улица], № **, за периода от 01.01.2023г. до 26.05.2023г. Видно от заключението (л.145), наемът на обекта за посочения период е определен в размер на 143 685.00 лв. с включен ДДС.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16002625003845-092-001/15.01.2026г., изготвен от екипа ревизори, на които е възложено извършване на ревизия, съобразно горепосочената ЗВР. Установените обстоятелства на база на събраната информация са подробно описани в констативната част на РД.
РД е връчен на жалбоподателя на 16.01.2026г. по електронен път.
На 19.01.2026г. РЛ е подало възражение с вх.№ 54-16-766/19.01.2026г.
Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-16002625003845-091-001/03.02.2026г., от органа, възложил ревизията, и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. След преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и фактическа и правна обосновка на същите, дължимите суми са установени в размери, както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2023г. в размер на 16 045.07 лв. и лихви в размер на 3 292.77 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2024г. в размер на 63.50 лв. и лихви в размер на 4.47 лв.; вноски за ДОО за 2023г. в размер на 5 843.19 лв. и лихви в размер на 1 199.14 лв.; вноски за ЗО за 2023г. в размер на 2 554.40 лв. и лихви в размер на 524.21 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2023г. в размер на 1 596.50 лв. и лихви в размер на 327.63 лв. В РА са обсъдени подадените от РЛ възражения срещу РД.
РА е връчен на РЛ на 03.02.2026г. по електронен път.
Издаденият РА е оспорен (с жалба вх. №94-00-659/23.01.2025г. в ТД на НАП – Пловдив, заведена с вх. №26-8#1/25.02.2026г. в Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП) пред директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, който с Решение № 130/17.04.2026г. го е потвърдил изцяло.
В решението е приета установената в хода на ревизията фактическа обстановка и извършеното в тази връзка начисляване на задължения на ЕТ. Изложено по отношение задълженията по ЗДДФЛ е следното: За 2023г. било установено, че между ЕТ „Г. - С. Г.“ (наемодател) и „Г.“ ООД (наемател) бил сключен договор за наем от 01.10.2022г. за безвъзмездно ползване на хотел „Д.“, находящ се в [населено място], местност „К.“, за срок от 1 година, считано от 01.10.2022г. до 30.09.2023г., и че за ревизираните данъчни периоди от наемодателя няма издадени фактури на наемателя и няма отчетени приходи от наеми. На основание чл.60 от ДОПК била възложена експертиза, която да определи пазарната цена на наема на обекта за периода на договора за наем, като вещото лице изчислило за периода от 01.01.2023г. до 26.05.2023г. пазарна цена на наема за хотела общо в размер на 143 685.00 лв. с ДДС или 119 737.50 лв. без ДДС. Последната сума била приета като приход за ЕТ и затова на основание чл.78 от ЗКПО във връзка чл.15 и чл.16, ал. 2 от с. з. било извършеното преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат на ЕТ за 2023г. с размера на неначисления приход от наеми на хотел. След преобразуването била определена годишна данъчна основа от дейност като ЕТ в размер на 111 777.77 лв. (декларирана 4 810.67 лв. + увеличение 119 737.50 лв. - 12 770.40 лв. задължителни осигурителни вноски), върху която бил дължим годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15 %) в размер на 16 766.67 лв., като с оглед декларирания данък 721.60 лв. бил допълнително установен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2023г. в размер на 16 045.07 лв. За 2024г. с годишната данъчна декларация била декларирана отчетна стойност на продадените стоки в размер на 19 421.45 лв. Органите по приходите констатирали, че по счетоводни регистри стойността била 19 003.48 лв., поради което на лицето не били признати разходи, а бил увеличен данъчния финансов резултат с 417.97 лв., съответно допълнително бил определен годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 63.50 лв. Във връзка с изложената установена в хода на ревизията фактология и в отговор на възраженията на ревизираното лице против РА, административният орган е тълкувал разпоредбите на чл.15 и чл.16, ал. 2 от ЗКПО и приел, че сделката между свързаните лица ЕТ „Г. - С. Г.“ и „Г.“ ООД била сключена с цел отклонение от данъчно облагане. Отхвърлил възраженията на РЛ срещу размера на установените задължения за данък и срещу определената с експертизата пазарна цена на наема на хотела, посочвайки, че жалбоподателят не представил доказателства за правен извод, различен от този на органите по приходите. Относно установените при ревизията задължения по КСО и ЗЗО, директорът на ОДОП – Пловдив е посочил отново, че ЕТ не отчел приходи от отдаване под наем на хотел „Д.“ в [населено място] на „Г.“ ООД. В резултат на направените констатации, органите по приходите определили нов размер на облагаемия доход от дейността на ЕТ за 2023г. Въз основа на установеното при ревизията било прието, че С. Д. Г. извършвал трудова дейност като ЕТ и реализирал доходи, поради което следвало да се установят задълженията му за задължителни осигурителни вноски, в качеството му на самоосигуряващо се лице, като се вземел предвид дохода от дейността. Върху така установения с ревизията осигурителен доход във връзка с чл.6, ал.9 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО правилно били установените допълнително задължения за окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравноосигурителни вноски, и съответните лихви за 2023г. А за 2024г. определеният от органите по приходите облагаем доход по ЗДДФЛ не надвишавал минималния размер на осигурителния доход, върху който били декларирани и внесени ЗОВ.
Решението е връчено на ревизираното лице на 22.04.2026г. по електронен път.
Жалбата е подадена на 30.04.2026г., чрез Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, където е заведена с вх.№ Ж-26-24/30.04.2026г.
Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/592f2f36-306a-499f-8094-c0470461e51f