Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 03.05.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 74/2022
Вид
Решение № 110
Подписан
03.05.2022
В сила
11.06.2022
Състав
Галатея Петрова Ханджиева Милева, Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.382 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.383 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр. Добрич, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500074 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивни жалби на двете страни по гр.д.№949/2020г. на Добричкия районен съд срещу постановеното по това дело решение №260499/09.08.2021г., с което ПЛ. СТ. П. е осъден да заплати на Д. ИВ. АТ. сумата 1 350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в остра стресова реакция, и продължаващ страх, предизвикани от това, че на неустановена дата през месец ноември 2017г. в гр.Добрич ответникът се заканил на ищцата с престъпление против нейната личност – убийство, което заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, ведно със законната лихва върху вземането от 30.11.2017г. до окончателното му погасяване, като за разликата над 1 350 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева претенцията на Д. ИВ. АТ. за обезщетение за неимуществени вреди от същото виновно противоправно деяние на ПЛ. СТ. П. е отхвърлена.

Въззивницата Д. ИВ. АТ. не е доволна от решението в отхвърлителнтата 1 му част, като оплакванията й се свеждат до приетото от първоинстанционния съд относно вида, интензитета и продължителността на търпяните от ищцата негативни емоционални и психически преживявания, следствие деянието на ответника. По тези въпроси изводите на първоинстанционния съд не били в съответствие с показанията на ангажираните от ищцата свидетели и заключението на психиатричано – психологичната експертиза, в резултат на което присъденият на ищцата размер на обезщетение бил несправедливо нисък и несъобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Настоява за отмяна на решението на районния съд в отхвърлителната част и удовлетворяване на предявения иск в пълен размер.

Насрещната жалба на ПЛ. СТ. П. е срещу решението в осъдителната му част. В жалбата се възразява ищцата изобщо да е претърпяла каквито и да било неимуществени вреди от деянието на ответника. Обратно приетото от първоинстанционния съд било необосновано. То било формирано въз основа показанията на ангажираните от ищцата свидетели, чиято достоверност била под съмнение поради родствените връзки на страната със свидетелите, а същевременно показанията на напълно безпристрастните свидетели на ответника били игнорирани. Заключението на психиатрично – психологичната експертиза било субективно, непрофесионално и противоречиво, с оглед на което също не обосновавало извода на първоинстанционния съд, за причинени на ищцата стрес и страх от деянието на ответника. Настоява се за отхвърляне на претенцията за обезщетение и в размера до 1 350 лева, след отмяна на решението на районния съд в осъдителната за този размер част.

Първоначалната и насрещната въззивна жалба установените срокове, редовни са и са допустими. са подадени в

В писмени отговори всяка страна оспорва жалбата на другата като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение.

Д. ИВ. АТ. е подала и частна жалба срещу определение от 21.11.2021г. по гр.д.№949/2020г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените на ответника разноски.

Според изложеното в частната жалба, налице са условия за исканото изменение на решението с намаляване на адвокатското възнаграждение на 2 ответника в по-нисък от присъдения размер; възнаграждението било прекомерно, а ищцата била поискала неговото намаляване.

Частната жалба също е редовна, подадена в срок и допустима.

Насрещната страна ПЛ. СТ. П. е представил писмено становище за нейната неоснователност.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от Д. ИВ. АТ. срещу ПЛ. СТ. П. иск по чл.45 от ЗЗД.

В исковата молба е посочено, че на неустановена дата през месец ноември 2017г., в гр .Добрич, ответникът се заканил на ищцата с престъпление против нейната личност – убийство, с думите „ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по дланта си и това е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му. Отправената от ответника закана предизвикала у ищцата остра стресова реакция, тя изпитала реален страх за живота си, тревожност и безпокойство в екстремни параметри. После изпаднала в депресия, получавала паник атаки, отпаднала физически, емоционално и психически, продължавала все още да се страхува за себе си и за своите близки.

При тези твърдения ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 8 000 лева за неимуществените вреди, които й е причинил с деянието си. Претендирана е и законната лихва върху главното задължение, считано от м.ноември 2018г. до окончателното му погасяване.

В първоинстанционното производство ответникът е оспорвал иска освен с възражения, идентични на изложените във въззивната му жалба, още с възражение в смисъл, че в действителност не е извършил противоправното деяние, с което ищцата обосновава претенцията си.

Първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо, що се отнася до законна лихва върху главното парично задължение, присъдена, считано от 30.11.2017г. В съответствие с чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане законната лихва се дължи от датата на увреждането. Но в случая, изрично формулираното в исковата молба /и непроменено до приключване на устните състезания/ искане на ищцата е обезщетението за вредите от непозволеното увреждане да й бъде присъдено ведно със законната лихва, 3 считано от м.ноември 2018г. Искане за законна лихва за периода от 30.11.2017г. до 30.10.2018г. ищцата не е заявила, и решението в частта на недопустимо присъдената законна лихва следва да се обезсили.

В останалата част обжалваното решение е допустимо, но частично неправилно.

Установено е по делото, че с о пределение №75/13.03.2019г. по нохд №29/2019г. на Добричкия районен съд е одобрено споразумение по чл.382 ал.7 от НПК, с което П . С . П. се е признал за виновен в това, че на неустановена дата през месец ноември 2017г., в град Добрич, се е заканил на Д . И . А. с престъпление против нейната личност – убийство, с думите „ей тука ще те намушкам“ и демонстративно плъзнал нож по дланта си, и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съответствие с чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда, а съобразно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Следователно ответникът е извършил твърдяното от ищцата виновно противоправно деяние и този въпрос не подлежи на по-нататъшно изследване /той не се и повдига пред въззивната инстанция/.

Спорът сега се свежда до това дали деянието на ответника изобщо е предизвикало твърдяните от ищцата отрицателни нейни състояния и преживявания, ако ги е предизвикало, какви са е били те по вид, интензитет и продължителност, респ. в какъв размер е справедливо ищцата да бъде обезщетена от ответника.

Не е спорно, че Д. ИВ. АТ. и ПЛ. СТ. П. имали дългогодишна връзка, съжителствали заедно. В началото на лятото на 2017г. ищцата напуснала ответника, а през м.ноември 2017г. ответникът отправил заканата за убийството й.

По делото са разпитани свидетелите М.А.И. и М.Д.М.. Първата е дъщеря на ищцата, което може да внесе съмнение в безпристратността й, но доколкото изнесеното от нея кореспондира с изнесеното от другия свидетел и с останалите доказателства по делото, няма пречка то да бъде кредитирано.

Вторият свидетел М.Д.М. в онзи период бил съпруг на дъщерята и зет на ищцата. Понастоящем няма семейна връзка с тях и няма основание 4 показанията му да се считат за пристрастни.

Според показанията на тези двама свидетели, в месеците, след като ищцата го напуснала, ответникът изпращал на нея и на дъщеря й по мобилните телефони множество заплашителни за ищцата съобщения. В приложеното нохд №29/2019г. на ДРС се съдържа протокол от разпита на ПЛ. СТ. П. в досъдебното производство, в който ответникът е посочил, че е заплашвал ищцата да се върне при него, но то не станало нито с добро, нито с лошо. В тази част изнесеното от ответника пред органите на досъдебното производство съставлява извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което, ведно със съвпадащите му показания на посочените двама свидетели по настоящото дело, налага извода, че той е отправял заплахи към ищцата в месеците, след като тя го е напуснала и до случилото се през м.ноември 2017г.

Според свидетелите М.А.И. и М.Д.М., това било на 29.11.2017г. Двамата свидетели /тогава още съпрузи/ отишли да вземат ищцата от работното й място. Видяли ищцата и ответника да говорят, видяли ножа в ръката на ответника, видяли ищцата да плаче и да трепери; после ищцата се качила в колата на свидетелите, не говорела, била видимо уплашена и стресирана.

След случката ищцата изпитвала непрекъснат страх. Изолирала се, напуснала работа и не работила два месеца, не излизала от дома си сама. Била нестабилна, все си мислела, че има някой зад гърба й. Според свидетелката М.А.И., майка й била силно стресирана в продължение на една - две години, после нещата започнали да отшумяват, но все още продължавала да се страхува. Свидетелят М.Д.М. не е зет на ищцата от две години; по повод на делото общувал с нея и тя му казала, че спомените отново се върнали, а на него му се видяло, че емоционално тя още е под въздействие на случилото се.

Съгласно заключението и обясненото в съдебно заседание от в ещите лица, изготвили комплексната психиатрично – психологична експертиза, деянието на ответника е предизвикало остра стресова реакция при ищцата.

Състоянието на остра стресова реакция продължава до четиринадесет дни, като след четиридесет и осмия час от инцидента постепенно започва да отшумява. След отшумяване на проявите на острата стресова реакция при ищцата е настъпило разстройство в адаптацията. Постепенно интензивността на негативните емоции е намалявала. Към момента на изготвяне на 5 експертизата вещите лица са костатирали при ищцата клинични прояви на елементи от персистиращо посттравматично стресово разстройство, намиращо израз в това, че при спомен за случилия се инцидент ищцата изпада в състояние на тревожност.

Експертизата е извършена и заключението е изготвено от специалисти – психиатър и психолог. Противно на поддържаното от ответника, експертизата и заключението напълно съответстват на изискванията на чл.23 и чл.28 от Наредба №2/26.10.2011г. за условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните заведения. Заключението е изготвено въз основа на експертиза, извършена по методи, за които съдът и страните нямат специални познания, именно поради което и се прибягва до помощта на професионалисти в съответната област.

Заключението е задълбочено, обосновано и убедително. Следователно няма основание то да не бъде възприето.

От заключението на вещите лица и показанията на горните двама свидетели, преценени в съвкупност, следва, че деянието на ответника е предизвикало у ищцата остра стресова реакция. В продължение на няколко месеца преди това ответникът е отправял заплахи към нея /признато/, при което, виждайки плъзнатия нож в ръката му и чувайки изреченото от него, ищцата наистина си е помислила, че ответникът ще посегне на живота й. Това е отключило силно негативно изживяване, развило се в остра стресова реакция. С оглед заключението на вещите лица, състоянието на остър стрес е продължило до четиринадесет дни. Няма данни острата стресова реакция да е продължила по-дълго и да е прераснала в депресия. След отшумяване на симптомите на острата стресова реакция ищцата е била с нестабилно психично състояние с характеристиката на разстройство в адаптацията.