Решение № 187 от 08.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Христина Михова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200083 по описа за 2026 година

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частните обвинители П. Н. П., Д. Н. Панайотов и Л. Н. Панайотов (подадена чрез процесуалния им представител) срещу решение №179 от 17.12.2025 г., постановено по ВНОХД №473/2025 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив.

С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда от 24.09.2025 г., постановена по НОХД №20255300201675/2025 г. по описа на Окръжен съдПловдив, с която подсъдимият Н. Ц. Ч. е признат за виновен в това, че на 04.06.2024 г. в гр.

Сопот, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „С.“, модел „В.“, с рег.

№ ............ е нарушил правилата за движение, посочени в чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С.И. Н., като на основание чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца и на основание чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. с чл.37, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със съдебния акт, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено изпълнението на 1 наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ч. е бил задържан на 04.06.2025 г. и на основание чл.54, ал.4, във вр. с чл.69а НК времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 06.06.2025 г. до влизане на съдебния акт в сила.

С присъдата първостепенния съд се е произнесъл по веществените доказателства и е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

В касационната жалба на частните обвинители П. и Н.и са посочени всички касационни основания.

Жалбоподателите поддържат оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствата, което според тях е довело до погрешни изводи на решаващите съдилища, че подсъдимият Ч. е оказал помощ на пострадалата Н.. Твърдят, че той е оставил тялото на пешеходката на терена и не е извършил каквито и да е действия, които обективно да са били насочени към спасяването й, или да са допринесли за облекчаване на положението й. Категорични са, че уврежданията са били такива, че смъртта е била неизбежна- дори при оказване на висококвалифицирана лекарска помощ.

На тези основания жалбоподателите оспорват преквалифицирането на деянието в полеко наказуемия състав на чл.343а НК, като твърдят, че неправилно съдилищата, на базата на отразените в обвинителния акт факти (изцяло признати от подсъдимия) са приели правна квалификация- различна от предложената от държавното обвинение. Поддържат, че е допуснато сериозно нарушение на материалния закон, защото той е приложен неправилно.

С касационната жалба се оспорва и размера на наложеното наказание и се поддържа, че същото е необосновано занижено, като въззивният съд неправилно се е съгласил с изводите на първата инстанция, че по делото има многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че в хода на производството са били събрани доказателства, че подсъдимият е бил водач със завишена степен на обществена опасност.

Оспорва се и приложението на чл.66, ал.1 НК, като се поддържа, че целите на специалната и генералната превенция могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Като допълнителен аргумент в подкрепа на искането се сочи и това, че транспортните престъпления са изключително чести и причиняват смъртта на множество хора.

На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и да бъдат дадени задължителни указания подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначално 2 повдигнатото обвинение, да бъде увеличен размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, същото да бъде изтърпяно ефективно, да бъде увеличен размера и на наказанието по чл.343г НК, като бъде приложен чл.49, ал.2 НК.

В касационното съдебно заседание повереника на частните обвинители поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Твърди, че неправилно въззивният съд се е съгласил с изводите на първостепенния, че са налице предпоставките за преквалифициране на деянието по чл.343а НК, като не е отчел, че е възможно смъртта на пострадалата да е причинена именно от поведението на подсъдимия след произшествието (местенето на тялото й). Оспорва и изводите на въззивния съд, че поведението на Н. може да се прецени като съпричиняване, като поддържа, че съдът не е отчел това, че произшествието е станало в малък град, при движение назад на управлявания автомобил- на място, където изобщо няма пешеходни пътеки.

Предлага наложеното основно наказание да бъде преценено като явно несправедливо, като бъде отчетено и това, че непосредствено след произшествието подсъдимият е дал невярна информация на пристигналия полицейски служител, че пострадалата пешеходка се е самонаранила.

На тези основания моли да бъде отменено атакуваното въззивно решение, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение пледира касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че предходните съдебни състави са установили вярно фактите и правилно деянието е било преквалифицирано в по- леко наказуемия състав.

Твърди, че не са налице предпоставки за коригиране на наложените наказания, тъй като те са съобразени със смекчаващите отговорността обстоятелства и са съответни на целите на чл.36 НК.

Защитникът на подсъдимия твърди, че касационната жалба е незаконосъобразна, необоснована и бланкетна. Поддържа, че правилно поведението на Ч. след произшествието е дало основание деянието да бъде преквалифицирано по по- леко наказуемия състав на чл.343а НК, тъй като подсъдимият обективно е спасил двукратно живота на пешеходката, като е изваждал езика й. Пледира, че наказанието е законосъобразно определено. Моли да бъде постановен справедлив съдебен акт и да бъде отхвърлена касационната жалба.

Подсъдимият изразява съжаление за случилото се. Твърди, че като пенсиониран военен винаги е работил по правилата и се е стремил да помага на хората. Предлага да бъде отчетено това, че е управлявал автомобила с много ниска скорост и е карал внимателно.

Моли да се потвърди атакуваното решение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

3

Касационната жалба е неоснователна.

В касационната жалба на частните обвинители са посочени две основни оплакванияза неправилно квалифициране на инкриминираното деяние по привилегирования състав на чл.343а НК и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Преди да им бъде даден отговор касационният съд намира за необходимо да очертае процесуалното развитие на производството- предмет на касационен контрол.

Първостепенният съд е приложил диференцираната процедура по глава ХVІІ НПК, като е отчел направеното признание в рамките на предварителното изслушване от подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл.373, ал.2 НПК. В хода на производството пред него не е събрал допълнителни доказателства, като единствено е приобщил към доказателствената съвкупност събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Със съдебния си акт не е възприел правната квалификация предложена от държавното обвинение, като е преценил, че подсъдимият Ч. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по по- леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.

В срока за атакуване на първоинстанционната присъда е постъпила единствено въззивна жалба от частните обвинители (чрез техния пълномощник). В жалбата е възпроизведено съдържанието на присъдата, като в последните три абзаца е отправено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и е направено искане подсъдимият да бъде осъден, като му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ около средния размер (като не е посочено за санкцията на коя норма е претенцията) и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ с приложението на чл.49, ал.2 НК.

С въззивната жалба не са направени оплаквания, относими към правната квалификация на постановения първоинстанционен съдебен акт, за допуснати нарушения на процесуални правила или за неправилно приложение на материалния закон. Липсват и оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт.

Срокът за подаване на въззивна жалба е изтекъл на 08.10.2025 г.

С допълнение към въззивната жалба на частните обвинители (с вх.№10188, постъпила в деловодството на съда на 02.12.2025 г.) въззивните жалбоподатели са изложили твърдения за неправилен анализ на фактите, вътрешна противоречивост на мотивите на присъдата и са поддържали тезата, че неправилно е приложен материалния закон. В допълнението има пространни доводи за това, че приетите от съда за осъществени действия на подсъдимия Ч., непосредствено след произшествието не са действително извършени, а и дори да са били осъществени не представляват помощ съобразно ППВС 1/1983 г. и не дават възможност деянието да бъде квалифицирано по привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.

Направено е искане атакуваната присъда да бъде коригирана и подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение.

4

Въззивният съд със съдебния си акт е потвърдил изцяло присъдата, като подобно на първоинстанционния съд е приел, че Ч. след произшествието е отправил зов за помощ, положил е усилия за преместване на пострадалата Н., изразил е желание да я закара в здравно заведение и двукратно е вадил езика, а впоследствие и зъбната й протеза. Приел е, че тези обстоятелства са били установени от показанията на свидетелите И. и Н., депозирани във фазата на досъдебното производство.

Постановеното въззивно решение е атакувано от частните обвинители с настоящата касационна жалба с оплаквания за явна несправедливост на наказанието и неправилно преквалифициране на инкриминираното деяние в по- леко наказуемия състав по чл.343а, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК.

Касационният съд споделя доводите на жалбоподателите, че извършеното от подсъдимия Ч. престъпление погрешно е квалифицирано по привилегирования състав на чл.343а НК. Предходните съдебни състави неправилно са установили фактите, като са се позовали на доказателствени източници- показанията на свидетелите П., Л. Н., Д. Н., Ш., Н. и И., в които се съдържа информация, различна от тази, която е била включена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Няма спор, че настоящото производство се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал по реда на чл.371, т.2 НПК фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Той е направил информиран избор и е преценил, че желае производството да се развие по диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК. Задължителната съдебна практика забранява на съдилищата когато производството се развива по чл.373, ал.2 НПК да събират доказателства, които са несъвместими с фактическите положения, отразени в обвинителния акт (т.8 ТР 1/2009 г. ОСНК). В тази хипотеза за решаващия съд е възможно да проведе съдебно следствие и да събере по своя инициатива или по инициатива на страните доказателства, които не са събрани в хода на досъдебното производство, но те не могат да се отнасят за факти, които имат съставомерен характер. Такива доказателства могат да бъдат относими към индивидуализация на наказанието, но не и да променят фактите, които съдът отчита при квалификацията. В тази връзка касационната инстанция многократно е посочвала, че при обсъжданата диференцирана процедура е недопустимо да се оспорват вече признати факти (в този смисъл Р 184 по НД 903/2020 г., 3 НО) или да се събират доказателства, които установяват нови факти, имащи отношение към квалификацията (в този смисъл Р 59 по НД 39/2020 г., 2 НО, Р №718/2007 г. по НД 547/2007 г., 3 НО, Р 294/2008 г. по НД 134/2008 г., 3 НО, Р 236/2017 г. по НД 739/2017 г., 2 НО, Р 222/2018 г. по НД 837/2018 г., 1 НО и Р 289/2019 г. по НД 1131/2018 г., 1 НО и др.) Вярно е, че в производството по глава ХХVІІ НПК подсъдимият признава единствено фактите, като това не значи, че се съгласява с предложената от държавното обвинение правна квалификация, но направеният избор производството да се развие по този процесуален ред предполага отказ от типичния за общия наказателен процес възможност да бъдат установявани факти, които са биха довели до по- благоприятна за подсъдимия правна квалификация на деянието. Ако привлечения към наказателна отговорност смята, че такива 5 факти съществуват и те не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, то той не е следвало да се съгласи делото да бъде разгледано по реда на чл.373, ал.2 НПК. С приемането на този ред подсъдимият се е лишил от правото на състезателен процес, от възможността да оспорва отразените в обвинителния акт факти и да установява нови съставомерни такива, като наред с това е получил и бонуса наказанието му да бъде определяно при приложението на чл.58а НК.