Решение № 1476 от 29.12.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Велико Търново, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110102189 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът, чрез назначения си синдик, излага твърдения, че в качеството си на ипотекарен длъжник е обезпечил чужд дълг чрез ипотека върху собствен имот, както и че за принудителното събиране на обезпеченото вземане, въз основа на издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК по ч.гр.д. № 2493/2016г. на Районен съд – Ловеч, при ответното ЧСИ е образувано изп. дело № 150/2016г. Ищецът допълва, че с решение № 93/25.03.2019г. по т.д.н. № 354/2018г. на ОС Бургас е в открито производство по несъстоятелност и че към този момент по изп. дело са били постъпили суми от публичната продан на ипотекираното имущество, които не са били разпределени. Ищецът смята, че след откриване на производството по несъстоятелност по силата на закона /чл. 638 ТЗ/ е спряло принудителното изпълнение по изп. дело № 150/2016г. и неразпределените суми от продажбата са станали част от масата на несъстоятелността, дори преди превеждането им по особената сметка на синдика по чл.

658 ал. 1 т. 8 ТЗ. Уточнява, че въпреки отправената до ответника нарочна молба, същият е отказал превеждането на получената от продажбата сумата от 134 251 лв., поради което завел дело срещу него за заплащането й. Допълва, че предявения от него иск бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт, тъй като все още не бил обявен в несъстоятелност. Ищецът сочи, че с решение от 30.10.2020г. по т.д.н. № 354/2018г. на ОС Бургас е обявен в несъстоятелност, с което е отпаднало основанието на ЧСИ да задържи горепосочената сума и същата е следвало да бъде разпределена от синдика в 1 производството по несъстоятелност. Ищецът изтъква, че в нарушение на закона ответната страна е издала постановление от 01.02.2021г., с което е разпределила и превела в полза на взискателя по изп. дело сумата от 3640 лв. – разноски по индивидуалното принудително изпълнение, както и сумата от 9507 лв. в своя ползва като дължими й разноски по изпълнението. Смята, че незаконосъобразността на горепосоченото действие следва от обстоятелствата, че сумата в общ размер от 13 147 лв. е част от масата на несъстоятелността като принадлежаща на несъстоятелния търговец и не може да се разпределя от ЧСИ, че взискателят не е кредитор на несъстоятелността и че ответният съдебен изпълнител не може да удържа следващите му се по изп.дело разноски направо от получената при продажбата сума, а като кредитор на длъжника е следвало да предяви своето вземане на общо основание в производството по несъстоятелност. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да осъди ответникът да му заплати сумата от 13 147 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от негови незаконосъобразни действия, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че с постановление от 01.02.2021г., след като е констатирал, че е отпаднало основанието за задържане на получената при публичната продан на ипотекираното имущество сума, е изплатил на взискателя по изп.дело № 150/2016г. сумата от 3640 лв. и е удържал за погасяване на своите разноски по изпълнението сумата от 9507 лв. с ДДС, като остатъка от продажната цена е превел на ищеца - сумата от 103 000 лв. и на ТД на НАП - сумата от 19 105, 97 лв. дължим ДДС. Ответникът смята, че гореописаните му действия не са незаконосъобразни, а в съответствие на закона, тъй като съгласно чл. 79 ГПК разноски по изпълнението са за сметка на длъжника.

Възразява, че взискателя не е кредитор на несъстоятелността, поради което като ипотекарен кредитор може да получи по разпределението по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ само суми съответстващи на ипотечното му вземане, но не и на направените от него разноски по индивидуалното изпълнение, за които има привилегировано вземане по чл. 136 ЗЗД. Ответникът възразява, че като съдебен изпълнител също не е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и че ако не бе удържал предварително дължимите му разноски по изп. дело, сумата съответстваща на техния размер би постъпила в масата по несъстоятелността и би послужила за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания, без те реално да са направили разноски по осребряване имуществото на длъжника, което би ги обогатило неоснователно. Ответникът възразява, че отговаря за вреди от действията си както спрямо длъжника по изпълнението, така и спрямо взискателя и държавата и ако не бе им привела процесните суми би носила отговорност за причинените им вреди.

Ответната страна възразява, че следващите й се разноски по изпълнението за положения от нея труд не са привилегировани по ТЗ и тя никога не би получила 2 дължимата за тях сума, ако не ги бе удържала предварително и за нея би настъпила вреда. По изложените съображения ответникът смята, че описаните в исковата молба негови действия не са противоправни и липсва вреда за ищеца. С тези доводи моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на ответника – ЗК „Лев инс” АД заема становище за неоснователност на иска и моли за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Mежду страните липсва спор по фактите, а и те се установяват от събраните по делото доказателства. Ищецът е ипотекарен длъжник, който е обезпечил чужд дълг с учредяване на договорна ипотека върху собствен имот, находящ се в гр. В. Търново.

По молба на взискателя „***” АД /купувач на обезпечения дълг/, въз основа на издадени по реда на чл. 418 ГПК изпълнителни листи от 12.11.2015г. и от 21.12.2015г., при ответното ЧСИ е образувано изп. дело № 150/2016г. за принудително събиране на обезпеченото вземане. В хода на изпълнителния процес ипотекирания имот е продаден на публична продан за сумата от 134 251 лв. и след внасянето й по специалната сметка на ЧСИ същият е възложен на обявения купувач с постановление за възлагане от 19.04.2017г., влязло в законна сила на 14.12.2017г. Преди разпределение на постъпилата от проданта сума, по т.д. № 354/2018г. на ОС Бургас е издадена обезпечителна заповед от 26.10.2018г., с която на основание чл. 629а ал. 1 т. 3 ТЗ е допуснато обезпечение на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ищеца чрез „спиране на изпълнението” по изп. дело № 150/2016г. по отношение на неговото имущество. Обезпечителната заповед е представена по изпълнителното дело на 09.11.2018г. и с разпореждане от същата дата ответникът е постановил спиране на изпълнението. С постановление от 31.12.2018г. същият е извършил разпределение на получената от публичната продан сума, като в полза на взискателя е отредил сумата от 3640 лв. – разноски по изпълнението, а за себе си е отредил сумата от 1504, 50 лв. с ДДС – разноски по изпълнителното дело, както и сумата от 7711, 53 лв. с ДДС – такса по т. 26 от Тарифата. Съдебният изпълнител изрично е разпоредил сумите по разпределението да не се изплащат, поради спиране на изпълнението от съда. С решение № 97/25.03.2019г. по т.д. № 354/2018г. на ОС – Бургас е открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество, като обявената от съда начална дата на неплатежоспособност е 30.09.2018г.

С молба от 03.04.2019г. ищецът, чрез синдика си, е уведомил ответното ЧСИ за открито производство по несъстоятелност и в тази връзка е изискал от него да спре изпълнителното производство и да му преведе принудително събраните суми по особената сметка на несъстоятелността. С последваща молба от 23.05.2019г. синдикът отново е отправил искане до ЧСИ за превеждане на събраните от него суми. С писмо от 3

04.06.2019г. ответникът е отказал да преведе постъпилата от публичната продан на ипотекирания имот сума, тъй като същата не е част от масата на несъстоятелността, доколкото е извършено разпределението й преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Предвид постановения отказ ищецът е предявил срещу ответникът иск по чл. 55 ЗЗД да му заплати получената от проданта сума, който е отхвърлен с решение № 77/05.02.2020г. по гр.д. № 871/2019г. на ВТОС, потвърдено с решение № 100255/16.10.2020г. по в.гр.д № 101/2020г. на ВТАС. В посочените съдебни актове е застъпено разбирането, че събраната сума е част от масата на несъстоятелността и че за съдебният изпълнител ще отпадне основанието за задържането й, когато синдикът започне да осребрява имуществото на длъжника по реда на чл. 710 ТЗ. С решение № 260098/30.10.2020г. по т.д. № 354/2018г. на ОС – Бургас ищецът е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Синдикът е депозирал този съдебен акт пред ЧСИ на 09.11.2020г. с искане за превеждане на събраната сума по особената му сметка. С постановление от 01.02.2021г. ответникът е разпоредил да се преведе по тази сметка сумата от 103 000 лв., да се изплатят на взискателя „***” АД направените от него в хода на индивидуалното принудително изпълнение разноски във връзка с продадения имот в размер на 3640 лв., както и да се изплатят на самия ЧСИ разноски по изпълнението спрямо ипотекирания имот в размер на 1505 лв. с ДДС, в размер на 290 лв. с ДДС за съобщаване на постановлението и за прекратяване на изпълнителното и в размер на 7712 лв. с ДДС – такса по т. 26 от Тарифата. Към постановлението от 01.02.2021г. ЧСИ е изготвил сметка – отчет от 08.02.2021г., в която детайлно са посочени конкретните действия, служещи за основание за начисляването на горепосочените разноски. Това постановление е обжалвано от ищеца по реда на чл. 463 ГПК, но жалбата му е оставена без уважение с решение № 238/09.06.2021г. по ч.гр.д. № 229/2021г. на ВТОС. На взискателя разпределената сума е преведена по банковата му сметка с преводно нареждане от 08.02.2021г., като липсва спор, че ответното ЧСИ е удържало за себе си общо сумата от 9507 лв. Не е спорно по делото, че взискателят по индивидуалното принудително изпълнение не е кредитор на несъстоятелността.

По делото са приложени и други писмени доказателства, които не се обсъждат от съда, тъй като не са относими и не са необходими за решаване на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Успешното провеждане на иска по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД е предпоставено от пълно и главно установяване на всички елементи от общия фактически състав на деликтната отговорност – осъществено от ЧСИ процесуално 4 незаконосъобразно принудителното изпълнение, настъпването на имуществени вреди от него, причинната връзка между деянието и вредите, техния размер. По аргумент от чл. 154 ГПК тежестта на доказване на посочените елементи от състава на деликтната отговорност е на ищеца. В тази връзка последният следва да докаже пълно и главно твърденията си, че след обявяването му в несъстоятелност ответната страна е имала процесуално незаконосъобразно поведение, изразяващо се непредаване /непревеждане/ по особената сметка на синдика на сумата от 13 147 лв., представляваща част от получената при публичната продан на ипотекирания имот цена, с което му е причинена вреда.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по изп. дело № 150/2016г. по описа на ответното ЧСИ ищецът има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, тъй като принудителното изпълнение е насочено върху негов имот, който е дал за обезпечаване на чужд дълг с учредяване на ипотека /т. 2 от ТР № 4/2017г. на ОСГТК/. В тази връзка ищецът има същите права и задължения, като главния длъжник по изпълнението, поради което отговаря за разноските във връзка с принудителното изпълнение върху ипотекирания имот /арг. чл. 79 ал. 2 ГПК/. В хода на индивидуалното принудително изпълнение същият е продаден за сумата от 134 251 лв., която е постъпила по специалната сметка на ЧСИ по чл. 24 ЗЧСИ. Имотът е възложен на обявения за купувач с влязло в сила на 14.12.2017г. постановление за възлагане, с което е приключило индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ /т. 2 от ТР № 3/2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК/. Съгласно чл. 496 ал. 2 ГПК с влизане в сила на постановлението за възлагане е настъпил вещнопрехвърлителният ефект на публичната продан.

Разпечатката съдържа 22 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/592cf578-ef73-4a4a-af45-6cd41592241d