Решение № 249 от 31.05.2022, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Дупница, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №

20221510100415 по описа за 2022 година

Л. Д. М., ЕГН **********, адрес: ***, е предявила: 1. срещу Т. СТР. СЛ., ЕГН ********** и ЕВГ. П. СЛ., ЕГН **********, двамата с адрес: ****, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като е направила и искане по реда на чл.537, ал.2 ГПК; 2. срещу Г. БЛ. Т., ЕГН **********, адрес:

*** и ИВ. СП. АНГ. ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.108 ЗС. С решение № 35/28.02.2022 г. по в.гр.д. № 410/2021 г. по описа на ОС - Кюстендил е прогласена нищожността на решение № 260299 от 20.07.2021 г., постановено по гр. дело № 2272/2018 г. по описа на ДнРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Ищцата твърди, че на основание наследство от Д. Х. К., починал на 23.04.1995 г., е собственик на полска култура от 4.371 дка (четири декара и триста седемдесет и един кв.м.), шеста категория, местност „Кузни бунар", имот № 036042 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 036041 - полска култура на неидентифициран собственик и имот № 036043 полска култура на неидентифициран собственик; съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сапарева баня, одобрени със заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, същия имот е с идентификатор ***, адрес на поземления имот — местност КУЗНИ БУНАР, площ 4370 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята при неполивни условия — 6-та, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 036042, съседи - поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор ***; поземлен имот с идентификатор 65365 36 196; поземлен имот с идентификатор ***.

Ищцата стопанисвала с помощта на семейството си имота, а впоследствие го предоставяла под наем до 2018 г. /като договорите за наем били подписвани от съпруга й с нейно знание и съгласие/. През м. октомври 2018 г. разбрала, че на 09.02.2018 г. ответницата Т. СТР. СЛ. /по време на брака й с ответника ЕВГ. П. СЛ./ е депозирала молба-декларация пред нотариус С. С. и след извършена обстоятелствена проверка е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 23, том I, peг. № 293, дело № 22 от 2018 г., с който е призната за собственик на процесния имот. Още същия ден - на 09.02.2018 г., Т. СТР. СЛ. и ЕВГ.

1

П. СЛ. продали на ответника Г. БЛ. Т. недвижимия имот с нотариален акт № 24, том I, peг. № 295, дело № 23 от 2018 г. на нотариус С. С..

На 16.02.2018 г. ответникът Г. БЛ. Т. продал на ответника ИВ. СП. АНГ. ½ идеална част от недвижимия имот с нотариален акт № 38, том I, peг. № 408, дело № 36 от 2018 г. на нотариус С. С..

Поради това искането е: 1. да бъде признато за установено по отношение на Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ., че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от Д. Х. К., починал на 23.04.1995 г., на имот с идентификатор ***, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 23, том I, peг. № 293, дело № 22 от 2018 г. на нотариус С. С.; 2. да бъде признато за установено по отношение на Г. БЛ. Т. и ИВ. СП. АНГ., че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от Д. Х. К., починал на 23.04.1995 г., на имот с идентификатор ***, и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху имота.

Претендират се и направените разноски.

В постъпилите писмени отговори се оспорват предявените искове. Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П.

СЛ. твърдят, че са придобили процесния имот по давност, тъй като са го обработвали повече от 10 години /в периода 2008 г. – 2018 г./ и са демонстрирали, че го смятат за свой.

Ответниците оспорват автентичността на подписите за наемодател в представените от ищцата договори за наем на процесния имот. Твърди се нищожност на представеното от ищцата решение № 07 от 24.07.1995 г. на ПК – Сапарева баня поради неподписването му от всички членове на комисията.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С представеното решение № 7 от 24.07.1995 г. на ПК – Сапарева баня /с положени подписи за председател и секретар/ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на Д. Х. К. върху три земеделски имота, сред които и върху полска култура от 4.371 дка (четири декара и триста седемдесет и един кв.м.), шеста категория, местност „Кузни бунар", имот № 036042 по картата на землището, при граници (съседи): имот № 036041 - полска култура на неидентифициран собственик и имот № 036043 - полска култура на неидентифициран собственик. След смъртта на Д. Х. К. на 23.04.1995 г. съгласно представеното удостоверение за наследници негов наследник по закон е Л. Д. М..

Въз основа на посоченото решение на ПК – Сапарева баня с нот. акт № 36, т.ІІ, д. № 282/98 г. на нотариус А. Р. на 20.03.1998 г. Л. Д. М. е призната за собственик на процесния недвижим имот.

Ищцата е представила заверени копия от 4 договора за наем, с които през 2015г., 2016г., 2017 г. и 2018 г. е предоставила ползването на процесния имот на Й. Н. М.. Видно от писмо от ОС „Земеделие” – Сапарева баня до Л.М. от 07.11.2018 г., в регистъра на договорите за наем са регистрирани три едногодишни договора за наем – със срок 01.10.2015 г. – 30.09.2016 г., 01.10.2016 г. – 30.09.2017 г., 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г. между ищцата и Й. Н. М.. В писмо от ОС „Земеделие” – Дупница, офис - Сапарева баня до съда от 28.03.2022 г. се сочи, че договорите за наем, включително процесните, при представяне за регистрация се преснимат, заверяват от арендатора и оригиналите се връщат; съхраняваните в службата копия са предоставени на Л.М..

По реда на чл.183 ГПК е поискано представянето на оригиналите на договорите, те не са представени, поради което описаните документи са изключени от доказателствата по делото.

С нотариален акт № 23, том I, peг. № 293, дело № 22 от 2018 г. на нотариус С. С. на 09.02.2018 г. Т. СТР. СЛ. е призната за собственик на процесния имот /с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град Сапарева баня, видно от представената скица/ на основание наследство и давностно владение. На същата дата 09.02.2018 г., Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ. продали на Г. БЛ. Т. процесния имот, като продажбата е обективирана в нотариален акт № 24, том I, peг. № 295, дело № 23 от 2018 г. на нотариус С. С..

С нотариален акт № 38, том I, peг. № 408, дело № 36 от 2018 г. на нотариус С. С. на 16.02.2018 г. Г. БЛ. Т. продал на ИВ. СП. АНГ. ½ идеална част от описания недвижим имот.

2

От приложеното копие от дело № 22 от 2018 г. на нотариус С. С. се установява, че е образувано по молба от Т. СТР. СЛ. за извършване на обстоятелствена проверка и признаване на правото й на собственост на основание придобивна давност върху процесния имот, описан като принадлежащ на наследниците на Д. Х. К.. Към молбата е приложено гореописаното решение № 7 от 24.07.1995 г. на ПК – Сапарева баня, удостоверение за наследници, съгласно което наследник по закон на Д. Х. К. е Л. Д. М., и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот с посочен собственик Л. Д. М.. Видно от показанията на разпитаните пред нотариуса свидетели, по твърдения на Т.С. тя притежава процесния имот по наследство от дядо си.

С определение по НОХД № 658/2019 г. по описа на ДнРС е одобрено споразумение, съгласно което Т. СТР. СЛ. се е признала за виновна за това, че в периода 01.02.2018 година – 02.02.2018 година в гр. Сапарева баня, при условията на продължавано престъпление, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, съзнателно се е ползвала пред кмета на община Сапарева баня от неистински официален документ - нотариално удостоверяване на подпис в графа упълномощил в пълномощно, в което е посочено, че Л.М. е упълномощила Т.С. да я представлява пред Община Сапарева баня, на което е придадено вид, че е извършено нотариално удостоверяване на подписа, посочен че е на Л.М. в графа упълномощител на 23.01.2018 година от нотариус И. К. с рег. № 241 на Нотариалната камара в район Районен съд – Благоевград, като на 01.02.2018 година е представила пълномощно, ведно с искане до кмета на община Сапарева баня за издаване удостоверение за наследници на Д. Х. К., а на 02.02.2018 година е представила пълномощното със заявление до кмета на община Сапарева баня за издаване на данъчна оценка на имот, собственост на Л.М., като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От материалите по приложеното НОХД № 658/2019 г. по описа на ДнРС /л.60 от досъдебното производство/ се установява, че подаденото от Т.С. като пълномощник на Л.М. заявление за издаване на данъчна оценка е за процесния ПИ № ***.

От показанията на свидетеля Г. М. /съпруг на ищцата/ се установява, че след земеделската реституция имотът бил предоставян за обработване от ищцата на различни хора; в периода 2013 г.

– 2019 г. ползватели на имота били Й. и Р. М.и. През август 2018 г. синът на Й.М. уведомил ищеца, че от ПК – Сапарева баня разбрал, че ищцата била продала имота. Част от договорите с арендатори били подписвани от свидетеля със знанието на съпругата му.

От показанията на свидетелката Р. П. /втора братовчедка на ищцата/ се установява, че ищцата притежава ливада в м. «Кузни бунар», която предоставяла под наем на Й.М. до 2019 г., когато разбрала, че имотът й е продаден.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост срещу Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П.

СЛ. и ревандикационен иск срещу Г. БЛ. Т. и ИВ. СП. АНГ.. Установителният иск е допустим, предвид претендираното право на собственост от ищеца върху процесния имот и оспорването му от ответниците посредством снабдяването с нотариален акт за имота и разпореждането с него.

По предявения положителен установителен иск за собственост ищцата следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание. В тежест на Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ. е установяването на твърдяното упражняване на владение върху процесния имот.

По иска по чл.108 от ЗС в тежест на ищцата е доказването на правото й на собственост съобразно твърдяното придобивно основание, владението от страна на ответниците върху имота и липсата на правно основание за осъществяването на това владение.

От представените решение № 7 от 24.07.1995 г. на ПК – Сапарева баня и удостоверение за наследници на Д. Х. К. се установява правото на собственост на Л. Д. М. върху процесния имот, реституиран на нейния наследодател. Неоснователно е възражението за нищожност на решението на ПК – Сапарева баня поради неподписването му от всички членове на комисията. При липса на изрична уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ към датата на решението - 24.07.1995 г., е приложима общата уредба в чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от Закона за административното производство (отм.) -когато 3 административният акт е постановен от колективен орган, той се подписва само от председателя и секретаря на този орган. Законовото изискване е спазено при издаването на посоченото решение.

Отделно от изложеното, в Решение № 4077/05.05.2004 г. по адм.д. № 10367/2003 г. на ВАС, IV отд., е прието, че неподписването на административния акт от всички членове на ОСЗ не е съществено нарушение на изискванията за валидност на този акт, а чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /отменена/ е имала инструктивен, а не императивен характер.

Неоснователно е възражението на ответниците Т. СТР. СЛ. и ЕВГ. П. СЛ., че са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност в периода 2008 г.