Решение № 221 от 27.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Варна, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Нина Ив. И. като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101554 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от С. С. И., ЕГН **********, с адрес: **** срещу М. В. К., ЕГН ********** и М. С. И., ЕГН **********, двете с адрес:

* * * * пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС във вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на безсрочно вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на обекта: *****, разположен на етаж 5 в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 88,26 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта:

***, ведно с прилежащата изба № 37 с площ 5,33 кв.м, както и 1,3705 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, придобито по силата на нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 151 от 20.07.2022 г., том 2, рег.

№ 10202, дело № 329 от 2022 г. по описа на нотариус О.С. с рег. № 196 в НК, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот.

В исковата молба ищецът твърди, че първата ответница М. К. е бивша негова съпруга, бракът им с която е прекратен с влязло в сила на 24.11.2020 г. решение по гр.д. № 11383/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, а втората ответница М. И. е тяхна дъщеря. С договор от 20.07.2022 г., обективиран в 1 нотариален акт № 151, том 2, рег. № 10202, дело № 329 от 2022 г. по описа на нотариус О.С., дъщеря им е закупила процесния апартамент № 37, а в полза на него и бившата му съпруга е учредено от продавачите безсрочно и възмездно вещно право на ползване върху апартамента, което те да ползват заедно и поотделно. Твърди, че с постановено по реда на ЗЗДН решение по гр.д. № 4985/2024 г. по описа на Районен съд – Варна той е отстранен от апартамента за срок до 21.12.2024 г. След изричането на този срок – на 25.01.2025 г. той решил да се прибере, но достъпът до жилището му бил отказан от двете ответници, като бил сменен и патронът на входната врата. Излага, че потърсил съдействие от полицията и прокуратурата, но достъп така и не му бил осигурен, с мотиви, че следва да води ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за реализиране на правото му на ползване. Поддържа, че и понастоящем двете ответници живеят в апартамента и отказват да го допуснат там. Вместо това му отправили недопустими искания за заплащане на месечен наем.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че тя ползва процесния апартамент, а ищецът – не. Поддържа, че по силата на нотариалния акт от 20.07.2022 г. тя притежава право на ползване върху целия апартамент и към момента на предявяване на иска тя го упражнява сама, в пълен обем и на правно основание. Не оспорва, че по силата на същия нотариален акт и ищецът притежава право на ползване върху целия апартамент, което може да упражнява самостоятелно или заедно с нея, но поддържа, че съвместното ползване в случая е обективно невъзможно поради обтегнатите им отношения с ищеца. Поддържа, че дъщеря й М. И. не е надлежен ответник в производството, както и че последната е била допусната в процесния апартамент от нея.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска за предаване на владението върху имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. И. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу нея иск като недопустим, евентуално – неоснователен. Твърди, че с договор, обективиран в НА № 151, том 2, рег. № 10202, дело № 329/2022 г. но описа на нотариус О.С., тя е закупила голата собственост върху процесния имот, а в полза на родителите й е учредено вещно право на ползване върху него, което имат право да упражняват заедно и поотделно. Счита, че при тези условия всеки от родителите й има право да ползва сам целия имот, а при съгласие помежду им – да го ползват заедно. Твърди, че първоначално двамата са упражнявали правото си заедно, но след отстраняването на баща й имотът се ползва само от майка й. Поддържа, че последната я е допуснала до жилището и тя живее там с нейно съгласие. Поради това счита, че няма законово основание да допусне ищеца в имота и предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на пасивна легитимация. Моли за прекратяване на производството по отношение на нея.

В условията на евентуалност прави възражение за недействителност на договора, с който е учредено вещното право на ползване върху процесния имот, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (погрешно квалифицирано като 2 възражение за нищожност на договора поради липса на воля). В тази връзка твърди, че учредителят Г.Я. е представлявана при сключване на договора от пълномощника си Р.М., която не е имала представителна власт да учредява ограничено вещно право върху имота, а само да го продаде. Намира, че поради недействителността на договора ищецът не е носител на процесното ограничено вещно право на ползване и тя, като собственик, не е длъжна да го допуска до имота си.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С. Й., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане. Последното поддържа и в депозирана по делото писмена защита.

Счита, че дъщеря му М. И. е надлежен ответник по делото, понеже тя и майка й живеят заедно в апартамента и не го допускат до него, вкл. патронът е бил сменен и от двете с общ умисъл.

Ответницата М. К., чрез процесуалния й представител адв. Д. Б., поддържа отговора. Не оспорва, че имотът се обитава от нея и дъщеря й, че тя е допуснала последната там, както и че ищецът не е допускан до имота след отстраняването му по реда на чл. 33ДН. Поддържа, че упражненото домашно насилие възпрепятства и занапред съвместното ползване на имота, поради което ищецът би могъл да претендира единствено обезщетение за ползата, от която е лишен.

Ответницата М. И. не се явява лично и не изпраща представител в съдебно заседание. Предварително депозира писмена молба, с която моли за отхвърляне на иска по подробно изложени в молбата аргументи, основани на липса на представителна власт за учредяване на процесното право на ползване на ищеца.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 от ГПК, следните обстоятелства: 1.) че фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците М. К. и М. И.; 2.) че ищецът не е допускан до имота, както и 3.) че ответницата М. И. е допусната да живее в имота от нейната майка М. К..

От представения нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 151 от 20.07.2022 г., том 2, рег. № 10202, дело № 329 от 2022 г. по описа на нотариус О.С. с рег. № 196 в НК, вписан с дв.вх.рег. № 23353/20.07.2022 г., вх.рег. № 12569, акт № 48, том LXII, дело № 12968 в Служба по вписванията – Варна, се установява, че Р.Х.М. и Г.Х.Я., последната чрез пълномощника си Р.Х.М., са учредили безсрочно и възмездно вещно право на ползване на М. В. К. и на С. С. И. върху описания имот, който те да ползват заедно и поотделно, и са продали на М. С. И., действаща със съгласието на майка си М. В. К., същия имот, а именно: апартамент № 37, находящ се в гр. Варна, р-н Одесос, бул. „Владислав Варненчик“, бл. 121,, вх. В, ет. 5, с идентификатор № *** със застроена площ 88.26 кв.м. и посочени граници, ведно с избено помещение № 37 с площ 5,33 кв.м, както и 1,3705 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу продажна цена на апартамента заедно с учреденото 3 право на ползване в размер на 87 550 лв.

При изповядване на сделката Г.Я. е била представлявана от сестра си Р.М., като неин пълномощник съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието със съответни рег. № 8616 и № 8617 от дата 13.03.2022 г. по описа на нотариус Ж.Т. с рег. № 214 в НК, което пълномощно е описано в нотариалния акт и приложено към преписката по съставянето му.

Видно от съдържанието на пълномощното, изискано и приобщено по настоящото дело, с него пълномощникът е бил упълномощен с описаните права, сред които и да продаде, от името и за сметка на упълномощителя, при цена и условия, каквито прецени, притежаваните от упълномощителя идеални части от процесния апартамент № 37, и във връзка с това да го представлява пред нотариус.

Съгласно влязло в сила на 24.11.2020 г. решение № 3392/24.11.2020 г. по гр.д. № 11383/2020 г. по описа на Районен съд – Варна бракът между М. В. И. и С. С. И., сключен на 15.06.2006 г., е прекратен по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК, и е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК относно мерките по отношение на роденото от брака тяхно дете М. С. И., ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака.

С последващо решение № 2366/21.06.2024 г. по гр.д. № 4985/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, С. С. И. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо бившата му съпруга М. В. К. и са наложени мерки за закрила спрямо пострадалото лице по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, вкл. С. И. е отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в **** за срок до 21.12.2024 г.

Не е спорно, че след изтичане на този срок ищецът не е допуснат обратно в жилището, което се обитава от бившата му съпруга и дъщеря им - ответниците М. К. и М. И..

От приложената жалба от 27.01.2025 г. и прокурорско постановление от 13.05.2025 г. по пр.пр. № 1336/2025 г. по описа на РП-Варна се установява, че ищецът е подал жалба срещу ответницата М. К. за това, че на 25.01.2025 г. не го е допуснала до процесното жилище, като образуваната по жалбата преписка е прекратена при отказ за образуване на наказателно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

Съгласно приложена по делото покана без дата ответницата М. И., в качеството й на собственик на процесния имот, е поканила ищеца да й заплаща месечен наем в размер на 1000 лв., ако желае да ползва жилището, първоначален 6-месечен депозит, платим до 20.12.2024 г., както и наем за една година назад в общ размер на 6000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС във вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за ревандикация на вещно право на ползване върху недвижим имот.

Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) придобито от 4 ищеца право на ползване върху процесния имот на твърдяното придобивно основание – договор за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот от 20.07.2022 г., 2.) упражняване от ответниците на фактическа власт върху имота - предмет на ограниченото вещно право и на съдържанието на това право, както и 3.) липса на правно основание за тази фактическа власт и упражняване съдържанието на вещното право.