Решение № 4248 от 16.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4248 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100507089 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20087129/06.04.2021 г. по гр. д. № 25474 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 160-ти състав ЧСИ Л. Е. М. с адрес гр. София, жк *******3, ап.73 е осъден да заплати в полза на „В.П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ******* на основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД сумата от 66,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – неправомерно събрани такси по изпълнително дело 119/2017г. по описа на ЧСИ Л. М. с рег. № 785 и район на действие Софийски градски съд, в резултат на наложен запор върху банкова сметка на „С.Г. Г.И П.“ ООД, разкрита при „Ю.Б.“ АД, като вземането е прехвърлено на ищеца от „С.Г. Г.И П.“ ООД с договор за цесия от 18.04.2018г. ведно със законната лихва от 20.04.2018г. до изплащане на вземането като искът е отхвърлен за горницата над 66,00 лв. до пълния предявен размер от 150 лв.

Срещу решението в частта в която са уважени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ЧСИ Л. Е. М. с оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят поддържа че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е налице специален ред за обжалването на таксите, а именно чл. 435, ал.2 от ГПК. По отношение на неправилността излага че първоинстанционният съд никъде не е посочил че събраните такси в размер на 66 лв. са недължими, а че съдебният 1 изпълнител е действал противоправно. Излага че съгласно действащата към момента на образуване на изпълнителното дело редакция за да приключи изпълнителното дело ЧСИ следва не само да преведе вземането на взискателя но и да събере всички дължими разноски по изпълнителното дело. При това положение счита че не е нарушил процесуалния закон. Изтъква че ЧСИ не е начислявали и събирал противоправно такси в изпълнителното производство.

Оспорен е договора за цесия между „С.Г. Г.И П.“ ООД и „В.П.“ ЕООД. Моли за обезсилване и в условията на евентуалност за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново с което искът се отхвърля изцяло.

Ответникът по жалбата „В.П.“ ЕООД счита същата за неоснователна.

Поддържа че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни. Оспорва възражението за недопустимост на предявените искове. Счита че е налице нарушение доколкото съгласно чл. 433, ал.3 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани при прекратяване на изпълнителното производство. Счита за неоснователни и бланкетни твърденията на въззивника за нищожност на договора за цесия.

Моли за потвърждаване на решението.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Неоснователни са възраженията за недопустимост на иска поради наличие на възможност за обжалване на действията на ЧСИ по реда на чл.

435, ал.2 от ГПК. Това е така тъй като съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалбата срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната му, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. /В този смисъл РЕШЕНИЕ № 184 ОТ 21.09.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1124/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 238 ОТ

30.01.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1668/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ №

139 ОТ 31.05.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1445/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.

2

Ето защо настоящият състав намира, че искът е допустим.

По отношение на правилността на решението настоящият състав намира следното:

Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че с молба с вх.№ 812/06.07.2017г. Л. А.А. е поискал образуване на изпълнително дело срещу „С.Г. Г.И П.“ ООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.

№16104/2016г. на СГС ГО I-4 състав за сумата от 15 лв.

Не се спори че въз основа на молбата и изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 119/2017г. по описа на ЧСИ Л. М. с Рег. № 785 и район на действие СГС.

Не се спори а и се установява, че до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на сумата от 517,92 лв. от които 15 лв. разноски по гр.д. №16104/2016г. на СГС ГО I-4, 351,00 лв. – разноски в изпълнителното производство, и 151,92 лв. такси по т.1, т.3, т.4, т.5, г.9 и т.26 от ТТРЗЧСИ.Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника 01.08.2017г.

До датата на направеното доброволно плащане – 09.08.2017г. не се наблюдават незаконосъобразни действия.

С молба от 09.08.2017г. длъжникът по изпълнителното дело „С.Г. Г.И П.“ ООД, е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е представил доказателства за извършеното доброволно плащане.

Не се спори, а и се установява в приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане, че в срока за доброволно изпълнение на дата 09.08.2017г. „С.Г. Г.И П.“ ООД е платила задължението по изпълнителното дело.

С постановление от 11.08.2017г. ЧСИ е отказал да намали възложения размер на адвокатското възнаграждение.

Срещу това постановление е постъпила жалба с вх. № 1051/17.08.2017г.

Жалбата е върната поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности.

„С.Г. Г.И П.“ ООД е уведомен за връщането на жалбата при което срещу постановлението за връщане е депозирана нова жалба с вх. № 1215/29.09.2017г.

Втората жалба също е оставена без движение като са дадени указания за представяне на още един препис от жалбата и за внасяне на 25 лева по сметка на СГС и 24 лв. по сметка на ЧСИ.

На 12.10.2017г. за администриране е изпратена и жалба от СГС, подадена от „С.Г. Г.И П.“ ООД на която е даден входящ номер в СГС – 122889/27.09.2017г. Тази жалба е насочена срещу постановление от 11.08.2017г.

3

И тази жалба е оставена без движение с указания за довнасяне на суми в размер на 25 лева по сметка на СГС и 24 лева по сметка на ЧСИ и представяне на 2 бр. преписи.

Подадена е молба с вх. №144193/30.10.2017г. по описа на СГС, която съдебният изпълнител е приел като жалба и е дал указания за внасяне на 25 лв. по сметка на СГС и 24 лева по сметка на ЧСИ.

С молбата са приложени 3 бр. сметки – № 7361 за сумата от 66 лева, №7392 за сумата от 24 лева, и № 7392 за сумата от 67,92 лева, както и 2 бр. фактури №17473 за сумата от 66 лева и № 17060 за сумата от 67,92 лева.

Не е спорно, а и се установява от запорно съобщение изх. №.

891/23.03.2018г., че съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника за сумата от 150 лв.

„Ю.Б.“ АД е отговорила, че е налице достатъчна сума за покриване на задължението.

Видно от платежно нареждане сумата от 150 лв. е преведена по сметка на ЧСИ М. на 20.04.2018г.

След постъпването на сумите съдебният изпълнител и изпратил съобщения за прекратяване на делото и за вдигане на наложените запори.

Видно от приложеното към изпълнителното производство платежно нареждане сумата от 84 лв. е върната на длъжника като надвнесена 17.05.2018г.

Не се спори, че е налице договор за цесия от 18.04.2018г. между „С.Г.

Г.И П.“ ООД и „В.П.“ ЕООД с което процесното вземане се прехвърля на ищеца в настоящото производство.

Спорни по делото въпроси са дали наложеният запор и удържане на 150 лв. е незаконосъобразно действие на ЧСИ и дали ищецът е легитимиран да търси от ответника тази сума на база договорът за цесия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК, вр. чл.

74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД е специфична деликтна отговорност, която се реализира при противоправни действия/бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение дейността на ЧСИ, причинна връзка и вина, която се предполага до доказване на противното. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ и се преценява от съда по деликтния иск, независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би 4 претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител.

Съдът намира, че изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано законосъобразно, доколкото съдебният изпълнител е бил сезиран с валиден изпълнителен лист. Съответно правилно съдебният изпълнител е и предприел действия по събиране на вземането.

До датата на направеното доброволно плащане – 09.08.2017г. не се наблюдават незаконосъобразни действия.

С направеното доброволно плащане са погасени всички разноски и такси по ТТРЗЧСИ.

След датата на погасяване на задължението и разноските за което ЧСИ е надлежно уведомен както са посочени в поканата за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител не е имал правото да извършва изпълнителни действия, тъй като той е ограничен от посоченото в изпълнителното основание.

Това е така по следните съображения.