Решение № 901 от 08.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Варна, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 4317/09.02.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „И****“ ЕООД, ЕИК **** срещу разпореждане от 18.01.2024г. на държавен съдебен изпълнител Д.К***** при СИС към ВРС, с което е отказала да приеме и извършва изпълнителни действия по изпратеното й от ЧСИ С****** Д***** изп.дело № 1421/2020г. и е разпоредено същото да бъде върнато на подателя поради липса на законово основание за изпращането му на ДСИ при ВРС.

Жалбоподателят счита отказът на ДСИ да извършва изпълнителни действия и разпореждането за връщането му на ЧСИ С****** Д***** за незаконосъобразен. Счита, че същото се приравнява на прекратяване на изпълнителното производство, за което обаче не са налице предпоставки по чл.433 от ГПК. Позовава се на влязлото в сила на 30.11.2023г. решение по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС, с което е прието за установено, че вземането за сумата предмет на първоначално образуваното изп.дело № 1421/2020г. по описа на ЧСИ С****** Д***** с взискател „*****“ ЕООД принадлежи на „И****“ ЕООД, поради което съдебният изпълнител следва да предприеме последващи действия по образуваното пред него изпълнително дело като разпореди събраната сума да бъде платена в полза на легитимирания кредитор на вземането – жалбоподателя. Моли отказът да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от уведомяване на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт.

1

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК писмени възражения срещу жалбата е депозирал само длъжникът по изпълнението „*******“ АД, чрез процесуалния си представител. Счита жалбата за допустима и основателна. Посочва, че въз основа на предприети изпълнителни действия по първоначално образуваното изп.дело при ЧСИ С****** Д***** с взискател „*****“ ЕООД сумата по изпълнението е събрана, но все още не е платена в полза на взискателя, което уврежда интересите на длъжника, доколкото до окончателното плащане върху вземането се начислява законна лихва. Счита, че в правомощията на съдебния изпълнител е да прецени легитимацията на страните в изпълнителното производство в това число тази на взискателя, поради което намира бездействието му да продължи да извършва изпълнителни действия за незаконосъобразно. Моли отказът на съдебния изпълнител да продължи да извършва действия по изп.дело образувано в СИС при ВРС да бъде отменен.

Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Държавният съдебен изпълнител в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Позовава се на това, че „И****“ ЕООД не е страна по изпълнителното дело, тъй като не е бил конституиран като взискател, поради което не е легитимитан да иска продължаване на изпълнителните действия.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401421 по описа на ЧСИ С****** Д*****, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 03.12.2020г. по молба на „*****“ ЕООД срещу длъжника „*******“ АД въз основа на изпълнителен лист № 2824/08.04.2019г. издаден в полза на „*****“ ЕООД по гр.д.№ 11248/2014г. по описа на ВРС. Взискателят „*****“ ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014г. с „*****“ ЕООД договор за цесия на вземането предмет на изпълнителния лист.

С молба от 08.04.2021г. „******“ ЕООД е сезирал ЧСИ С****** Д***** по изп.дело № 1421/2020г. с искане за конституирането му като взискател в производството за вземания както следва: за присъдените с изпълнителния лист № 2824/08.04.2019г. разноски в размер на 745 лева и 785 лева, които посочва че са били цедирани с договор от 03.01.2021г. от „*****“ ЕООД полза на „******“ ЕООД.

С разпореждане от 12.04.2021г. „******“ ЕООД е конституиран като взискател по делото за вземанията му за разноски по изпълнителния лист.

С молби от 04.10.2023г., от 22.12.2023г. и от 23.02.2024г. „И****“ ЕООД е сезирал ЧСИ С****** Д***** по изп.дело № 1421/2020г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземането в размер на 1069,25 лева ведно със законната лихва, по отношение на което с влязло в законна сила решение постановено по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС е установено, че принадлежи на „И****“ ЕООД /въз основа на договор за цесия сключен между него и „*****“ ЕООД/, а не на взискателя по изпълнението „*****“ ЕООД.

С разпореждане обективирано в протокол от 18.10.2023г. по изп.дело № 1421/2021г.

2 по описа на ЧСИ С****** Д***** последната си е направила отвод по делото.

С молбата от 23.02.2024г. „И****“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ С****** Д***** с искане с оглед отвода й да изпрати изп.дело № 1421/2020г. за продължаване на действията на СИС при ВРС, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.03.2024г. Молба до съдебния изпълнител с идентично съдържание, а именно за прехвърляне на изпълнителното дело и за продължаване на изпълнителните действия от ДСИ към СИС при ВРС е депозирал още „*****“ ЕООД /на 01.04.2024г./ и „******“ ЕООД /на 15.05.2024г./ Понастоящем изп.дело № 1421/2020г. е разпределено чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изп.дело № 9074/2024г.

С обжалваното разпореждане от 18.01.2024г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил изп.дело № 1421/2020г. образувано първоначално при ЧСИ С****** Д***** да и бъде върнато, поради липса на законово основание за изпращането му на ДСИ при ВРС.

Съвкупният анализът на писмените доказателства и установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Подадената жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна е от „И****“ ЕООД, по отношение на което с влязло в законна сила решение по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС е признато качеството на кредитор – титуляр на вземане в размер на 1069,25 лева, ведно със законната лихва считано от 03.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане му е било прехвърлено от „*****“ ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г. и за което вземане е издаден изпълнителен лист на 08.04.2019г. по гр.д.№ 11248/2014г. на ВРС, 8-ми състав. Решението е постановено при участието и на „*****“ ЕООД в качеството на ответник, който едновременно с това е и взискател по изп.дело № 1421/2020г. по описа на ЧСИ С****** Д*****, изпратено по настоящем в СИС при ВРС, образувани въз основа на изпълнителния лист предмет на съдебното произнасяне.

Следователно на основание чл.298 от ГПК „*****“ ЕООД, като страна в съдебното производство, се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебния акт по т.д.№ 625/2021г. по описа на ВОС, респективно на основание чл.297 от ГПК решението е задължително и за съдебния изпълнител, който изпълнява въз основа на издадения изпълнителен лист предмет на съдебното произнасяне. Горното обуславя извод, че по силата на влязлото в законна сила решение, кредитор на вземането по изпълнителния лист от 08.04.2019г. издаден по гр.д.№ 11248/2014г. по описа на ВРС, респективно легитимиран взискател по отношение на вземането, което е било заявено за събиране от „*****“ ЕООД, е „И****“ ЕООД.

Действително до момента на отвода на ЧСИ С****** Д***** /18.10.2023г./, няма произнасяне по молбите на жалбоподателя „И****“ ЕООД да бъде конституиран с нарочен акт като взискател по изпълнителното дело, но бездействието на съдебния изпълнител да стори това, не променя процесуалното качество на дружеството на взискател за вземането и 3 този пропуск следва да бъде отстранен от съдебният изпълнител по изп.дело № 9074/2024г., пред който делото е висящо понастоящем. В този смисъл неоснователни са аргументите на ДСИ при СИС към ВРС в обжалвания акт, че поради неконституирането на „И****“ ЕООД като взискател, дружеството не се явява легитимирано да иска продължаване на изпълнителните действия, като на това основание е разпоредено изпълнителното дело да бъде върнато на ЧСИ С****** Д*****.

С молбите от 04.10.2023г., от 21.12.2023г. и от 23.02.2024г. освен с искане за конституирането му като взискател „И****“ ЕООД е сезирал съдебния изпълнител и с искане за извършване на плащане на дължимото парично вземане в негова полза, респективно за извършване на разпределение, при недостатъчност на събраните средства за удовлетворяване на вземанията на всички кредитори /и това на присъединения взискател “******“ ЕООД/. По тези искания, както и по всички останали процесуалния действия, които обезпечават изпълнението на вземането на кредитора „И****“ ЕООД, компетентен е съдебния изпълнител, пред който изп.дело е висящо, в случая съдебния изпълнител по изп.дело № 9074/2024г. по описа на СИС при ВРС, поради което отказът му да продължи изпълнителното производство, чрез постановения акт за фактическо връщане на изпълнителното дело на ЧСИ С****** Д*****, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Нещо повече, в разпореждането си от 11.03.2024г. първоначалният съдебен изпълнител С****** Д***** изрично е указала на държавния съдебен изпълнител, при когото изпраща делото за продължаване на изпълнителните действия, че при нея е постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя, като същата може и следва да бъде преведена на настоящият съдебен изпълнител по изп.дело № 9074/2024г. по описа на СИС при ВРС по посочена от него сметка, с цел изплащане на легитимиращият се взискател и приключване на изпълнението.

Длъжникът по изпълнението „*******“ АД е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, но с оглед заявената процесуална позиция, такива не му се следват. Право на съдебно-деловодни разноски по жалба има насрещната страна заявила становище за неоснователността й, когато жалбата бъде приета за такава при проведения съдебен инстанционен контрол. В случая заявените становища от длъжника и от взискателя по изпълнението за незаконосъобразност на обжалваният отказ на съдебния изпълнител съвпадат, поради което не е налице основание за възлагане върху жалбоподателя на отговорността за разноски на длъжника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 4317/09.02.2024г. по регистратурата на СИС при ВРС подадена от „И****“ ЕООД, ЕИК **** отказът на държавен съдебен изпълнител при СИС към ВРС обективиран в разпореждане от 4

18.01.2024г. да приеме и извършва изпълнителни действия по изпратеното от ЧСИ С****** Д***** изп.дело № 1421/2020г.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване и приключване на принудителното изпълнение по същото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5