Определение № 1894 от 26.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1894 гр. София, 26.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20261110205054 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е инициирано по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ЖАЛБА с вх. № 19729/25/06.04.2026г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. П. Ф. в качеството му на пострадало лице ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА МУ АДВОКАТ Н. К. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА о т 18.03.2026г., с което е било спряно наказателното производство по ДП № 432/2025г. по описа на 08 РУСДВР и пр.пр. № 19729/2025г. по описа на СРП на основание чл. 199 от НПК вр. чл.244, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК вр. чл.244, ал.3 вр. чл.50 от НПК, поради извършено в състояние на физиологичен афект престъпление от общ характер по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което при наличието на престъпление, квалифицирано по състава на чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 от НК, същото се преследвало по частно-правен ред с обективирано уведомление по чл.50 от НПК, че пострадалото лице К. П. Ф. можело да инициира в срока от 6 (шест) месеца по чл.81, ал.3 от НК наказателен процес за преследване на дееца с подаването на частна тъжба до съда.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. П. Ф. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА СИ АДВОКАТ

Н. К. инвокира в жалбата си професионални, подробни, ясни, логични и аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно и незаконосъобразно.

I I . ) . Софийският Районен съд, след като прецени събраните по преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира следното:

III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:

ЖАЛБАТА с вх. № 19729/25/06.04.2026г. Е ПРОЦЕСУАЛНО

1

ДОПУСТИМА – подадена е в законовия 7 (седем) дневен срок на 06.04.2026г. и доколкото постановлението на СРП е било надлежно връчено - на 30.03.2026г. на адресата му - виж разписката на лицензиран пощенски оператор на лист 15 от СП; от активно процесуално и материално легитимиран субект (пострадал), с обоснован правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен контрол на основание чл.244, ал.5 от НПК, връчен по надлежния ред.

I V . ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА И СЛЕДВА ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

V. ) . ПО СЪЩЕСТВОТО НА ОБЖАЛВАНИЯ ПРОКУРОРСКИ

АКТ:

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска Районна прокуратура за спиране на досъдебното производство за разследваното престъпление по чл.132, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 от НК е обосновано, подробно, логично, мотивирано и изчерпателно. Представителят на прокуратурата е извършил собствен задълбочен процесуален анализ на събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, така както са били проверени и в рамките на съдържащата се в тях доказателствена информация. Прокурорът е положил професионални усилия в значителна степен да установи обективната истина в ДП, като е изчерпил всички възможности по НПК да събере относимите към предмета на производството доказателства и доказателствени средства. Реализирано е било обективно, всестранно и пълно разследване по делото.

СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ в доказателствената съвкупност са налице следните установени факти:

Досъдебното производство е било образувано на 14.04.2025г. за причинена средна телесна повреда на пострадалия К. П. Ф. по състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. В хода на разследването са били реализирани множество процесуално-следствени действия по събирането и проверката на доказателства и доказателствени средства чрез способите на доказване, дефинирани изчерпателно “numerus clausus” в разпоредбата на чл.136 от НПК.

Съгласно съдебното медицинско удостоверение № 104.03/2025г. от 19.03.2025г. спрямо първият свидетел-очевидец К. П. Ф. били констатирани следните травматични увреждания - хематом на лявата орбитална и периорбитална област с пълно принудително притваряне на очната цепка; контузия на лявата очна ябълка; изразен кръвоизлив под конюнктивата на склерата; ерозии на епитела на лявата роговица; контузия на устните на устата; охлузване на ръба на горната устна; разкъсно-контузна рана по вътрешните стени на горната и долната устна; прясно избит първи зъб горе в дясно и прясно фрактурирана корона на втори зъб горе вдясно.

Описаните травматични увреждания за свидетеля Ф. възникнали в резултат на ударни въздействия на твърди тъпи предмети. Липсата на охлузвания на епидермиса насочвало към действието на предмети с относително омекотена 2 или гладка неохлузваща контактуваща повърхност, каквито характеристики имат обичайно ръцете или други части от човешкото тяло. Уврежданията са могли да бъдат получени по начин и време, както се съобщавали от свидетеля Ф. - в резултат на насилие от негов колега. Установено е било, че зъбът на свидетеля Ф., фрактуриран до нивото на зъбните папили, практически е бил лишен от дъвкателен процес, при което се приравнявало на избиването му.

Уврежданията на зъбите реализирали медико-биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Останалите телесни увреди се квалифицирали по медико-биологични признаци като „временно разстройство, неопасно за живота“.

Съгласно съдебното медицинско удостоверение № 99.03/2025г. от 19.03.2025г. спрямо вторият свидетел-очевидец М. З. М. били констатирани следните травматични увреждания - кръвонасядане; травматичен оток и охлузване в долната дясна част на лицето и дясната предно странична повърхност в горната част на шията; данни за контузия на дясната долночелюстна става. Описаните травматични увреждания за свидетеля М. възникнали в резултат на ударно въздействие с твърд тъп предмет, осъществено в областта на долната челюст в дясно. Наличието на ъгловато охлузване в общата конфигурация на травмата е показвало вероятно наличие на ограничен изпъкнал ръбест детайл в контактуващата повърхност на удрящия предмет. Това е показвало вероятно наличие на по-масивен ръбест пръстен или друг подобен предмет на някои от пръстите на удрящата ръка.

Уврежданията можели да бъдат получени от нанесени удари с ръка, по време и начина на съобщението на свидетеля М. - в резултат на насилие от негов колега.

Установените констатации в двете съдебно-медицински удостоверения от 19.03.2025г. на свидетелите Ф. и М. били потвърдени от двете заключения на отделените съдебно-медицински експертизи на вещото лице доктор Д. Н. В медицинските доказателства в наказателното производство липсват неясноти, неизяснени факти и/или противоречия.

Свидетелите К. П. Ф. като шлосер-монтьор, на 61 години, и М. З. М.

(основните преки очевидци в ДП) на 19.03.2025г., около 08:00 часа били на работа в предприятието на своя работодател в гр.С., ж.к. „Д.“, улица „Н. Ч.“ № **. Свидетелите К. П. Ф. и М. си говорели на висок тон. Свидетелят К. П. Ф. започнал да обижда свидетелят М., че е некадърник и че не можело да му дава акъл. Двамата спорели за машините и начина им на работа. Спорът им не намалявал по интензивност. Към свидетелят М. било обективирано изявлението от свидетеля К. П. Ф. дали по начина на свързване на машините връзвал ли е по същия начин и колата си. Свидетелят М. предупреждавал свидетелят К. П. Ф. да се държи прилично. Свидетелят К. П. Ф. казвал на свидетеля М. да се махне. Свидетелят М. нарекъл свидетелят К. П. Ф. „надут пуяк“. Казал му, че „нищо не разбира и че само взема пари“ . Двете лица се доближили в непосредствена близост. Същите започнали да се блъскат взаимно с ръце, когато били един срещу друг. Това обстоятелство (само блъскането им с ръце) било забелязано от свидетеля Н. (техен колега), който обаче не възприел в цялост, последвалото взаимно нанасяне на удари между 3 тях. Свидетелят К. П. Ф., държащ в ръката си предмет, посегнал с ръка и ударил с предмета в ръката си свидетелят М. по бузата на лицето му. В този момент, свидетелят Л. (общ работник и колега на лицата) се обърнал и възприел само нанасянето на удара в лицето на свидетеля М. от страна на свидетеля К. П. Ф.. Свидетелят М. след това заявявал на свидетеля К. П. Ф., че ще го пребие. Свидетелят К. П. Ф. бил ударен в лицето в областта на лявото око и в областта на устата няколко пъти с юмруците на ръцете на свидетеля М.

Свидетелят К. П. Ф. усетил болка в областта на зъбите си. Започнала да му тече кръв. Възприел, че първите му два зъба били счупени. Свидетелят М. заплашил свидетелят К. П. Ф., че ще го убие. Бил подаден сигнал до телефон 112. На работното място на свидетелите К. П. Ф. и М., като единствени свидетели-очевидци на целия конфликт в неговия пълен развой, не били монтирани видео-записващи устройства. Физическото нападение между тях не е било заснето с видео-записи.

Съгласно заключението на комплексната съдебна психологопсихиатрична експертиза на вещите лица доктор Ц. и психолога Н., свидетелят М. се е намирал в състояние на физиологичен афект, когато е нанасял удари в областта на главата и устата на свидетеля К. П. Ф..

Експертизата установява, че свидетелят М. бил необременен от психично заболяване съзнание. Същият бил психично здрав, спокоен, емоционално стабилен, без повишена агресивност или конфликтност. КСППЕ приема, че свидетелят М. непосредствено преди конфликта е бил емоционално зареден от агресивното поведение на свидетеля Ф. към него. Вещите лица П. и И. приемат заключението, че свидетелят М. се е почувствал неправомерно обиден, без причина, при наличие на враждебност и заяждане от свидетеля Ф..

Спорът за работата им и обидното поведение и физически удар на свидетеля Ф. към свидетеля М. са довели до предизвикването на емоционална бурна реакция у свидетеля М., при което волевият му самоконтрол е бил улеснен в отговор на обективираното към него насрещно агресивно поведение.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН

СЪД ЦЕНИ с критичност показанията на свидетеля К. П. Ф.. Според съда той не е единственото пострадало лице в случая. В показанията му се „премълчават“ съществените факти по нанесените на свидетеля М. от него телесни увреди, констатирани в СМУ от 19.03.2025г. и СМЕ. Това води до извод за поставяне под съмнение на възприятията на свидетеля Ф. в тяхната цялост. Свидетелят Л. е видял как свидетелят Ф. с предмет в ръката си е нанесъл удар в лицето на свидетеля М. Свидетелят П. не е възприел нападението от свидетеля М. към свидетеля Ф.. Но самият свидетел М. не отрича фактите, че е удрял свидетелят Ф. в областта на лицето и зъбите му. Т.е. същият си самопризнава извършеното. Такива факти не се излагат в показанията на свидетеля Ф., а обективно показанията му се поставят под съмнение съгласно СМУ от 19.03.2025г., СМЕ и останалия кредитиран в съвкупност доказателствен материал. Т.е. показанията на свидетеля М. в тяхната цялост са чистосърдечни, логични, пълни, точни, конкретни и последователни. Показанията на свидетеля Ф. се ползват с тези характеристики само частично относно фактите за нанесените му телесни 4 увреди. Но за да не уличава себе си в противоправно поведение, свидетелят Ф. не излага възприятия, че е удрял и обиждал, дори първи по време, свидетелят М. Последният е приканвал свидетелят Ф. да преустанови поведението си, но без успех. По делото свидетелите П. и Ц. не са възприели конфликта между свидетелите М. и З. в неговата пълна цялост. Видели са само отделни аспекти от спора им - става дума за блъскането им взаимно с ръце и по нанасянето на удар с предмет от свидетеля Ф. в областта на лицето на свидетеля М. Отделно от това, не са налице видео-записи от местопроизшествието, които да документират обективно (и несвързано с човешки субективизъм) физическите действия между двете инкриминирани лица - как са били инициирани; от кое лице първи по време; как са били реализирани един спрямо друг и до какви последици са довели. Според съдебният състав не се изключва и възможността свидетелят М. да се е намирал в условията на неизбежна отбрана, доколкото спрямо него е имало физическо нападение от свидетеля Ф., без да има данни дали това нападение е било евентуално преустановено (по траен начин). След като свидетелят Ф. е нанесъл удар в областта на лицето на свидетеля М., нападението е било довършено, но ако то е могло да бъде продължено с предстоящо продължаващо нападение, то свидетелят М. е имал правото да отговори на свидетеля Ф. с неизбежна отбрана. В случай, че нападението над свидетеля М. е било напълно довършено и отговорът към свидетеля Ф. се е основавал непосредствено на това довършено нападение, в резултат на гняв, бурна емоционална реакция и преживян физиологичен афект, то действително не са налице предпоставките Държавата да дири наказателната отговорност на свидетеля М. за престъпление от общ характер по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Изложеното мотивира съдебният състав да приеме, че преценката на прокурора е изцяло правилна, законосъобразна, точна, обоснована, пропорционална и юридически издържана.